Решение № 1397 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502996 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЖ на адв. М. и адв. И. - пълномощници на ищцата С.

Г., срещу решение №3870/28.06.2024г. по гр.д. № 7550/2021г. на СГС, с което е отхвърлен искът й против С. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.*** № *;

К. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.*, ет.*, ап.*; Й. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. ***, бл.*, ет.*, ап.*, Н. И. Н., ЕГН **********, и С. К. Н., ЕГН **********, двамата с адрес с.***, ул. *** №*, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 29.06.1999г., обективиран в НА № 106, том II, рег.№ 3194, дело № 307/1999г., на недвижим имотАпартамент № 4 в гр. ***, ж.к. ***, бл.*, вх.*, ет.* със застроена площ 88.43 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: детска площадка, паркинг, зелена площ, паркинг, апартамент № 5 и асансьор, заедно с прилежащото избено помещение № 4 с полезна площ 4.84 кв.м., при съседи: мазе № 5, мазе № 3, коридор, разделна стена, заедно с 5.173% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД като привиден и прикриващ действителния собственик на имота С. Г. Т. и отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване учредено на 10.11.2016г. с НА № 71, том II, рег.№ 7125, дело № 233/2016г. безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху посочения имот от К. С. Г. в полза на С. Г. Т. и положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за право на собственост за 1/4 идеална част от същия имот. В жалбата са изложени обстойни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на акта, 1 както и такива за допуснати процесуални нарушения в производството, поради недопускане на относими доказателства. Жалбоподателката иска той да бъде отменен изцяло и да се постанови нов акт, с които въззивният състав да уважи исковете и да й присъди разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от ВЖ е връчен на ответниците, от които отговор са депозирали само С. Т. и Й. Д.. Оспорват същата и изразяват становище за потвърждаване на първоинстанционното решение с доводи за липса на допуснато процесуално нарушение от СГС при оставяне без уважение на искането на ищцата за задаване на въпроси към ответниците по реда на чл. 176 от ГПК.

Поддържат, че решението е правилно, тъй като обосновано СГС е приел, че искът не е доказан.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Въззивният състав намира, че фактическата обстановка в спора е правилно установена и изцяло споделя констатациите за фактите и обстоятелствата, направени от Софийски градски съд, които са както следва :

Ищцата С. Д. Г. е дъщеря на Р. Б. Т., която е сключила през 1983г. граждански брак с ответника С. Г. Т., прекратен със смъртта на съпругата на 27.01.2018г. Ищцата е дъщеря на Р. Т. от предходен неин брак.

Не е спорно в делото, че от 1994г. съпрузите Т. били във фактическа раздяла, а С. Т. е установил извънбрачно съжителство с ответницата Й. А. Д., от което през 1998г. е родено дете – ответникът К. С. Г.. Установено е също, че през 2018г., след смъртта на Р. Б. Т., С. Т. и Й. Д. са сключили граждански брак.

Видно е от НА № 106, том II, рег. № 3194, дело № 307/1999г., че на 29.06.1999г. е сключен договор за покупко-продажба, между продавачите Н. И.

Н. и съпругата му С. И.а Н. и купувача К. С. Г., с който първите са прехвърлили правото на собственост на купувача върху недвижим имотАпартамент № 4 в гр.***, ж.к. ***, бл.*, вх.*, ет.*, със застроена площ 88.43кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: детска площадка, паркинг, зелена площ, паркинг, апартамент № 5 и асансьор, заедно с прилежащото избено помещение № 4 с полезна площ 4.84 кв.м., при съседи: мазе № 5, мазе № 3, коридор, разделна стена, заедно с 5.173% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя срещу цена от 34 646 100лв. /неденоминирани/. Установява се от съдържанието на нот.акт, че към датата на изповядване на сделката К. Г. е бил малолетен - на 7 месеца, както и че е представляван от своя баща и законен представител С. Т., който е заплатил в брой продажната цена на продавачите.

С НА № № 71, том II, рег. № 7125, дело № 233/2016г., подписан на 10.11.2016г., ответникът К. Г. е прехвърлил на майка си Й. Д. правото на собственост върху гореописания имот с едностранна сделка за дарение, а в полза на баща си С. Т. е учредил безвъзмездно пожизнено право на ползване върху имота.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че бащата на ответницата Й. Д. е придобил с договор за продажба на държавен недвижим 2 имот по НДИ на 15.03.1991г. в гр. Перник апартамент №93, ет. 7, бл. 32, вх.“Г“, заедно с прилежащото му избено помещение №21 за сумата от 10 707лв., който е бил продаден от нея и брат й В. Д. на 21.01.2002г. с нот. акт №5, т. I, рег. №88, д.№6 от 2002г. за сумата от 4 769, 10лв.

Бащата на ответницата А. Д. П. е излязъл в пенсия, считано от 22.03.1991г.

От официална писмена справка №УП-354/27.02.2023г., издадена от председателя на НСИ е видно, че в нея е посочена въз основа на индекса на потребителските цени годишната инфлацията в страната за периода от м.

12.1990г. до м. 12.1999г., като аритметичният сбор на същата за всички посочени години е 1 630, 8%, считано от началната до крайната дата.

Останалите писмени доказателства са неотносими към същността на правния спор и не следва да бъдат обсъждани, респ. въз основа на тях да се правят фактически констатации извън предмета на делото.

Свидетелката М., доведена от ищцата, дава показания за това, че са приятелки от ученическите години и поради това е виждала ответника С., за когото знае, че е неин втори баща.

Свидетелите Д.(брат на ответницата Й. Д.) и П. и Н.(приятелки на ответницата Й. Д.) установяват, че бащата на Д. й е дал парична сума през 1999г., за да купи апартамент в гр. София за внука му К.. На предаване на парична сума в плик е присъствала свид. П., която обаче не знае какъв е бил размерът на тази сума. Установява, че Й. Д. активно е търсила да закупи апартамент след раждането на детето й, като е контактувала с брокери и е правила огледи с тях, за да избере апартамент. Свидетелката е придружавала ответницата при посещението в процесния недвижим имот преди закупуването му. Категорична е, че в него живее от закупуването му семейството на Й. и С., заедно с двете им деца.

Свид. Н. твърде, че знае, че имотът е придобит за ответника К., защото бащата на ответницата Д. е работил в чужбина и е разполагал с пари, с които е искал да осигури жилище за внука си. Сочи, че сделката е изповядана от бащата С., защото К. е бил бебе и Й. се е грижила за него, а брокерът на недв. имоти им е казал, че няма значение кой от двамата родители ще го представлява.

В останалата им част свидетелските показания са неотносими към спорните факти в делото.

Въз основа на така установените факти и съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона 3 правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

По правилността на решението САС приема следното:

Предявени са от С. Д. Г. против С. Г. Т., К. С. Г., Й. А. Д., Н. И. Н. и С. К.

Н. обективно кумулативно съединени искове, от които главният е за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, том II, рег.№ 3194, дело № 307/1999г., с предмет недвижим имот:

Апартамент № 4 в гр. ***, ж.к. ***, бл.*, вх.*, ет.* със застроена площ 88.43 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: детска площадка, паркинг, зелена площ, паркинг, апартамент № 5 и асансьор, заедно с прилежащото избено помещение № 4 с полезна площ 4.84 кв.м., при съседи: мазе № 5, мазе № 3, коридор, разделна стена, заедно с 5.173% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, намиращ правното си основание в чл.26, ал.2, пр.5 във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД като привиден и прикриващ действителния собственик на имота С. Г. Т..

Ищцата иска, ако главният й иск бъде уважен да бъдат уважени и отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не съществува учредено с НА № 71, том II, рег.№ 7125, дело № 233/2016г. безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху посочения имот от К. С. Г. на С. Г. Т. и установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата притежава право на собственост върху 1/4 ид.ч. от посочения имот.

По иска за нищожност на процесната покупко – продажба С. Г. поддържа, че е нищожна, тъй като е налице персонална симулация реализирана чрез вписване в нот.акт от 1999г. като купувач малолетният К. С.

Г., вместо действиетелния купувач, който е неговият баща С. Г. Т.. С реализирането на тази симулативна сделка по време на брака между нейната майка Р. Т. и С. Т., тя счита, че се цели в семейната имуществена общност да не се включи процесният апартамент. След смъртта на майка й поддържа, че има правен интерес като се обяви сделката за нищожна, да й бъде признато право на собстеност върху ¼ ид.ч. от него, каквато би имала, ако недвижимият имот е включен в СИО на съпрузите.

Изложените твърдения, според настоящия състав, обосновават правния интерес на Г. да предяви иск за нищожност срещу страните по явната и по прикритата сделки.

В правната теория се приема, че персоналната симулация е разновидност на относителната симулация, при която се прикрива не сделка, а страна по нея чрез използване на подставено лице. Това означава, че привидността се отнася не до съществуването на правните последици на явната сделка, а до това кой е техен носител. При двустранната персоналната симулация съществува съгласие между прикритата страна и подставеното лице последното да фигурира с името си в договора така, че по отношение на 4 третите лица то да се счита носител на правата и задълженията по него, вместо действителната страна, а при едностранното поставяне, каквото се твърди в казуса, тъй като К. Г. е бил малолетен към датата на сключване на сделката, такова съгласие липсва, защото подставеното лице не знае, че се използва името му.

Безспорно е, че ищцата която твърди такова едностранно подставяне, следва да докаже, че действителният купувач е С. Т.(бащата), а не К. Г. (негов син), което е възможно да се реализира с доказване на съответни факти и обстоятелства. Специфично в казуса е, че соченото като подставеното лице(привидната страна) е било на 7 месечна възраст при сключване на сделката, поради което е възможно да е било съставено обратно писмо между неговият законен представител, който не го представлява в сделката, а именно неговата майка и сочената прикритата страна – неговият баща С. Т., което дефинира симулацията като двустранна. Съществуването и представянето на такова писмо по делото може да докаже двустранна персонална симулация, но ищцата няма как обективно да притежава това доказателство, тъй като не е страна по прикритата сделка. Същата би могла да ангажира, ако разполага с такъв, непълният обратен документ (начало на писмено доказателство), който е случаен документ. Последният сам по себе си не разкрива симулативния характер на привидната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно.