Акт от 25.09.2019, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И

Е № 184

Гр. Сливен, 25.09.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора Х. Куков и при секретаря Радостина

Желева, като разгледа докладваното от съдия Жекова административно дело № 329 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** срещу Областна дирекция на МВР - Сливен за присъждане на обезщетение в размер на 400,00 (четиристотин) лева, които вреди са претърпени от направени разходи за адвокатско възнаграждение по водено в Районен съд Нова Загора АНД № 167/2019 г., приключило с отмяна на издадено срещу Х. Наказателно постановление № 19-0306-000111/13.03.2019 г. на Началник РУ-Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на отмяна на наказателното постановление (влизане в сила на съдебното решение) до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 19-0306-000111/13.03.2019 г. на Началник РУ-Нова Загора при ОД на МВР – Сливен на Х.И.Х. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева за извършено нарушение на Закона за движението по пътищата. Х. обжалвал това наказателно постановление пред Районен съд – Нова Загора, като образуваното по жалбата АНД № 167/2019 г. по описа на този съд приключило с Решение № 70/04.07.2019 г. С този съдебен акт наказателното постановление било отменено, а в хода на производството Х. бил защитаван от адвокат, за чиито услуги жалбоподателят заплатил адвокатски хонорар в размер на 400,00 (четиристотин) лева. Решението влязло в законна сила на 25.07.2019 г. Моли съда да осъди ответника Областна дирекция на МВР - Сливен да му заплати така направените разноски като обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт на РС – Нова Загора до окончателното й изплащане. Претендира разноските в настоящото съдебно производство.

В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. В. – А., която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи.

В с.з. ответникът по исковата молба Областна дирекция на МВР Сливен, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Кр. Б., която моли исковата молба да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция, моли съда да намали и размера на претендираното обезщетение до нормативно определения минимум.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за основателност на иска по основание и размер. Споделя становището на ответната страна досежно размера на адвокатския хонорар.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 19-0306-000111/13.03.2019 г. на Началник РУ-Нова Загора при ОД на МВР – Сливен на Х.И.Х. ***, за нарушение по чл. 20 ал. 2 и на основание чл.

170 ал. 2 предл. първо от Закона за движението по пътищата било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева. По жалба на Х. срещу това наказателно постановление в Районен съд – Нова Загора било образувано АНД № 167/2019 г., приключило с Решение № 70/04.07.2019 г., с което НП било отменено като незаконосъобразно. Решението не било обжалвано пред касационна инстанция и влязло в законна сила на 25.07.2019 г. В хода на съдебното производство пред Районен съд Нова Загора Х. бил защитаван от адв. С.В. ***, съгласно Договор за правна защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на общо 400,00 (четиристотин) лева. Жалбата по делото била изготвена от пълномощника, същият се явил в едно съдебно заседание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Исковата молба е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място, нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във връзка с това следва да се приеме, че издаването на наказателни постановления от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява упражнена от административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК като административни актове, наказателното постановление следва да се приеме като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от него правомощия, следователно – като властнически акт на органите на администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност. Административният характер на издаване на наказателно постановление, както и действията по налагане на административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и

ВАС. Следователно, първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата по делото се установява, че е налице е втората такава – наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила Решение № 70/04.07.2019 г., постановено по АНД № 167/2019 г. по описа на Районен съд Нова Загора. При преценка на доказателствата по делото и относимите правни норми, съдът намира, че в случая са налице е другите две изискуеми предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Изплатеното адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като е налице намаляване на имуществото на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на собствените права и интереси. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е както основателен, така и доказан.

На следващо място, претенцията е и доказана по безспорен начин. Видно е от договора за правна защита и съдействие (приложен на л. 6 от АНД № 167/2019 г.), че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, в който случай не са необходими други писмени доказателства, удостоверяващи извършеното плащане. Такива биха били необходими само ако е договорено заплащане на сумата по сметка на процесуалния представител, какъвто настоящият случай не е. Настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в хода на АНД № 167/2019 г. по описа на Районен съд Нова Загора. Съгласно чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Нормата на чл. 1 от Наредбата сочи, че размерът на този вид възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Съобразно чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.От доказателствата по делото се установява, че адв. В. е осъществила отговорна и пълноценна защита на жалбоподателя Х. в хода на съдебното производство пред Районен съд Нова Загора, като е изготвила и подала жалбата до съда, явила се е на проведеното съдебно заседание, в което е пледирала в полза на своя подзащитен, както и е посещавала администрацията на наказващия орган, като в хода на административнонаказателното производство е изготвила и подала възражение срещу съставения АУАН. Във връзка с това следва да се отбележи и обстоятелството, че адв. В. е с адрес *** и за реализиране на възложената ѝ защита в гр. Нова Загора е провела няколко пътувания извън обичайното си работно място, по повод на които също е извършила необходим разход. Ето защо съдът приема, че процесното адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, като справедливо и обосновано, е съобразено с разпоредбата на чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата и не следва да се намалява. Направеният от Х. разход за адвокат е справедлив и обоснован, съразмерен на реално извършената правна защита и съдействие, като съобразен с регламента на чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата.