Определение № 45258 от 18.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45258 гр. С., 18.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. А. като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Гражданско дело №

20231110102373 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С. В. С., ЕГН **********, В. А. К., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., р-н “В.”, ул.

/АДРЕС/, чрез адв. С. М., вписан в САК със съдебен адрес – град С., ****, ул. /АДРЕС/ против Столична община, с адрес: гр. С., ***.

Съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответниците срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който заявения иск се оспорва.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

По отношение на заявените искови претенции и с оглед горното, съдът като приема, че исковите претенции са допустими, като заявени от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците твърдят, че с нотариално заверен писмен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 26.03.1946 г., наследодателят им В. С. РА. и А. Г. Д. са закупили от С. П. М. дворно място, в землището на с. В., местността „П.”, с площ от 300кв.м. при съседи: път, П. В. М., Д. Г. и Л. И..

Твърди се, че съгласно действаща кадастрална карта на района, имотът на ищците съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. С., р-н “В.”, ж.к. “М. П.”, ул. /АДРЕС/ с идентификатор № ***, целият с площ от 241 кв.м, с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно ползване „ниско застрояване” до 10 м., ведно с построените в него: еднофамилна жилищна сграда с идент. № ***.l, със застроена площ от 102 кв.м., бр.етажи: 1 и постройка на допълващо застрояване с идент. № ***, със застроена площ от 38 кв.м., бр.етажи: 1, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, № *** и улица.

Твърди се, че наследодателят на ищците В. С. РА. и А. Г. Д., купувачи по договора от 26.03.1946 г. са извършили устна делба през 1947 г. на закупения имот и към настоящия 1 момент А. Г. Д. притежава право на собственост върху имот с идентификатор № ***.

Твърди се още, че наследодателя на ищците е построил жилищна сграда в процесния имот, в която семейството живее и до днес.

Ищецът в исковата молба твърди, че през 2022 г. решили да се снабдят с констативен нотариален акт, на основание давностно владение за земята и сградите, но ответникът отбелязал в същата, че собственият му недвижим имот има общински характер, съгласно АЧОС № 198 от 17.02.1997 г. и АОС от 1775/16.01.2004 г. като “стар общински имот”, издадени от Кмета на СО р-н “В.”.

Твърди се, че гореописаният недвижим имот никога не е имал характер на общинска собственост и същият е бил винаги частна собственост, от 19947 г. до днес, като е владян, ползван и своен като собствен от семейството на ищците необезпокоявано.

Сочи се, че недвижимият имот е бил ползван винаги като семейно жилище.

При горното се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено на основание чл. 124, ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, ЗС по отношение на Столична община, че ищецът е собственик на:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., ул. “А.

К.”, № 35, с площ от 345 кв. м., вид на територията урбанизирана, НТП: ниско застрояване/до 10 м./, стар номер на имота 757, кв.69, парцел VII, при съседи на имота: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, №

*** и № ***. ведно със застроената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроен площ от 58кв.м. с идентификатор ***, гараж със застроена площ от 25 кв.м. с идентификатор № № *** и стопанска сграда със застроена площ от 20 кв.м. с идентификатор № ***.

Моли се съда да присъди на ищеца разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Ответникът твърди, че твърденията залегнали в исковата молба са напълно неверни, неоснователни, необосновани и недоказани и не отговарят на действително фактическото положение.

Ответникът сочи, че от извършената справки в служебно достъпните база данни и графични материали е установено, че ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с идентификатор № *** по КККР, с площ 241 кв. м., попада в УПИ VI - 705,706 кв. м. 46 и в улица между О. Т. 174 - 175, НПЗ “М. П.”, кв. М. П., с площ от 645 кв. м. и за него има съставени АЧОС № 1775/16.01.2004 г. на Кмета на Район “В.”, АЧОС № 198/17.02.1997 г. и АДС № 811/04.02.1997 г. Твърди се, че към момента имотът представлява общинска собственост.

Твърди се, че е в тежест на ищците да докажат, че са станали собственици на процесния имот на твърдяното от тях правно основание.

Ответникът твърди, че в гореописаният акт АЧОС № 1775/16.01.2004 г. на втора страница в графа предоставени права върху имота е записано, че е отстъпено право на строеж на А. Г. Д., съгласно удостоверение № 2081/18.05.1962 г. на ДРНС — за 1/2 (една втора) ид. ч. и на В. С. РА., съгласно удостоверение № 178/13.04.1962 г. на ДРНС — за 1/2 (една втора) ид. ч. Твърди се още, че за процесния имот има съставен по-рано АЧОС № 198/17.02.1997 г. на основание чл. 5, ал. а, т. 5 като стар общински имот, като е съставен въз основа на АДС № 811/1970 г.

Твърди се, че е видно от АДС № 811/04.02.1970 г., че е актуван стар общински имот — Връбнишка мера, представляващ място от 460 кв.м., парцел V. Кв. 68, м. П. — М. П., завзет от В. С. РА.. Твърди се, че имотът е придобит от държавата на основание чл. б от Закона за 2 собствеността /редакцията му към 1951 г./ и чл. 21 от Правилника за държавните имоти.

Ответникът твърди, че с удостоверение № 178/13.04.1962 г. на В. С. РА. е признато правото на строеж върху държавно дворно място и правото на собственост върху построените сгради и подобрения, представляващо 1 /2 (една втора) от парцел V, от кв.

68/394, кв. М. П. по плана на гр. С., м. „П.”, 1 /2 (една втора) от парцел V, имот 399,394 от 420 кв.м. целия, за една едноетажна жилищна сграда, на един етаж, от З стаи, с площ от 80 кв.м.

Твърди се още, че с удостоверение № 2081/18.05.1962 г. на А. Г. Д. е признато правото на строеж върху държавно дворно място и правото на собственост върху построените сгради и подобрения, представляващо 1/2 от парцел V, от кв. 68, кв. М. П. по плана на гр. С., м. „П.”, 1/2 ид.ч. от парцел V, имот 399,394 от 420 кв.м. целия, за една едноетажна жилищна сграда, на един етаж, от 2 стаи, с площ от 52 кв.м.

Твърди се, че с протоколно решение № 25/60 год. на ИК на СГНС е отстъпено възмездно правото на строеж на В. С. РА., и А. Г. Д., живущи на ул. „/АДРЕС/. Твърди се, че на наследодателите на ищите в настоящото производство им е било известно върху чия собственост са построили жилищните си сгради, като държавата, респективно общината недвусмислено е манифестирала властта си върху имота и е упражнила собственическите си права.

Твърди се още, че през 1996 г. с разделянето на собствеността на държавна и общинска, с влизането в сила на Закона за общинската собственост, собствеността върху имота преминава в патримониума на общината и за него има съставен АЧОС 198/17.02.1997 г.

Ответникът, с оглед на изложеното, счита, че не е осъществен фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

Твърди се, че в исковата молба не е уточнен периода, за който се притендира придобивната давност.

Твърди се още, че разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността е била действаща от приемането на ЗС от 16.11.1951 г. до изменението на закона с ДВ, бр. 31 от 1990 г., респект. до 1996 г. Твърди се, че впоследствие забрана е ограничена досежно публичната държавна или общинска собственост. Ответникът твърди, че придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска собственост, които са владени в периода 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. не е възможно, тъй като преди изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата на S 1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, БР.

46 ОТ 06.06.2006 Г. /, в сила от 01.06.2006 г., е прието, че давността за придобиване на такива имоти спира да тече до 31.12.2017 г. /понастоящем срокът е удължен до 31.12.2022 г./. Твърди се, че в мотивите на ТР №3/17 г. на ОСГК на ВКС също е посочено, че десетгодишния срок започнал да тече от 01.06.1996 г., изтича на 01.06.2006 г., от когато е в сила мораториумът, установен с §1 ДР ЗС (Решение №62 от 27.06.2018 г. по гр. дело № 4314/2016 г., II ГО на ВКС).

При заявените възражения и предоставените доказателства с отговора на исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 79 от ЗС като напълно неоснователен и недоказан.

Моли се съда да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8, ГПК.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящото производство е заявен положителен установителен иск за собственост с 3 правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, който е предявен като обективно и субективно съединен от лица, които твърдят, че за тях е налице правен интерес и описват спор за материално право.

Заявеното твърдение и възражение за придобивна давност е такова по смисъла на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността във връзка с чл.82 от същия закон.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК и да докажат в хода на съдебното с оглед заявеното в исковата молба:

1. претендираното право на собственост върху имота и неговия обем;

2. твърдяните придобивни способи;

3. с оглед давностното владение – да докажат трайното, явно и необезпокоявано владение спрямо ответниците по иска.

За ответниците по положителния установителен иск, които заявяват собствени права е доказателствената тежест да установят в условията на пълно главно доказване твърдяното основание за придобиване на собствеността и нейния обем.

По доказателствените искания

И ищецът и ответникът са представили писмени доказателства и са заявили доказателствено искане за допускане на представените с искова молба и отговора на исковата молба писмени доказателства. Съдът като приема, че същите са относими, допустими и необходими - следва да уважи искането.

По заявеното от страните искане за допускане и назначаване на съдебно – техническа експертиза, доколкото съдът няма специални знания и умения и такава е необходима за изясняване на правния спор – съдът следва да уважи това доказателствено искане и назначи вещо лице, което да отговори на въпроси поставени от страните, като им даде възможност да ги конкретизират с писмена молба в съдебно заседание.

По искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, във връзка с твърденията му – съдът приема искането за отноС. и допустимо и следва да допусне до разпит по двама души свидетели на страната на ищеца.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и ПРИЕМА като доказателствата по делото представените писмени такива с исковата молба и отговора на исковата молба.