Решение № 305 от 16.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Варна, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900064 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. М., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ No 260, представлявано от П.Д., А.А.М., А.В.Я. и Д.Б.Ш. – изпълнителни директори, както и М.И.В.

– прокурист, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, да бъде прието за установено между страните, че ищeцът не дължи на ответника, като взискател по изп.д.

20118080400079 по описа на ЧСИ З.Д. сумата от 50 000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит № 415-73/08.07.2009г., дължима съобразно изпълнителен лист от 13.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 170/2011 г. по описа на РС – Варна, поради изтекла погасителна давност.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на база изпълнителен лист от 13.01.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 170/2011 г. по описа на РС – Варна, в качеството му на солидарен длъжник заедно със „Сидекс“ ЕООД, ЕИК 148104885, бил осъден да заплати на „Алфа банк - клон България“ ЕИК 831694000, следните суми: 50 000 лв. - неиздължена главница по договор за банков кредит № 415-73/08.07.2009г., 2 859, 96 лв. - лихва за редовна главница, 3 531,98 лв. - просрочена лихва върху главницата, ведно с със законна лихва от дата на подаване на заявлението 07.01.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1013,92 лв. - представляваща юрисконсултско възнаграждение и 1 127,84 – съдебно деловодни разноски. След издаване на изпълнителния лист, по молба на кредитора било образувано изп. дело № 79/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д. с рег. № 808 в КЧСИ, с район ОС Варна. Вземането е преминало в патримониума на универсалния правоприемник, а именно ответника – „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, вписано на 09.03.2016г. Последното 1 искане за изпълнително действие от ответника било направено на 31.01.2019г., което останало неосъществено. Излага се, че тъй като след 27.05.2019г. не били предприемани никакви изпълнителни действия спрямо дружеството - „Сидекс“ ЕООД и ищеца, към 27.05.2021г. изпълнителното дело било прекратено спрямо двамата солидарни длъжници, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От тази дата започнала да тече 5-годишната погасителна давност на правото на принудително изпълнение, доколкото съгласно разясненията, дадени ТР по ТД № 2/2013 г., ТД №3/2020 г. и ТД №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност започвала да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В евентуалност твърди, че вземането е погасено на 08.01.2025г., когато е била подадена молба от третото лице - „Еос Матрикс“ ЕООД, за конституирането му, като взискател по изпълнителното дело. Молбата била оставена без уважение, поради липса на писмени доказателства за извършена цесия. Цитира според него приложима практика. Желае съда да установи недължимост единствено на задължението за главница.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва иска, като недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация по отношение на ответника и поради липса на правен интерес от страна на ищеца. В отговора си, ответникът излага, че с Договор за цесия от 29.03.2019г., „Юробанк България“ АД е прехвърлило на дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД, портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически и юридически лица. Предмет на посочения договор били и вземанията, предмет на настоящото производство, поради което настоящ кредитор се явявал единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД. С оглед изложеното счита, че „Юробанк България“ АД няма материалноправна и процесуалноправна легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като няма текущо вземане спрямо ищеца и не претендира дължимост на такова по посоченото в исковата молба. В тази връзка счита, че настоящата искова претенция е насочена срещу ненадлежна страна. На следващо място сочи, че предвид настъпилото частно правоприемство, се касае за хипотеза на правоприемство по отношение на изпълнителния лист, поради което счита, че за ищеца не съществува правен интерес от водене на настоящия иск. Сочи, че липсват и доказателства банката да е претендирала вземането след извършеното цедиране, поради което счита, че не е налице необходимост от получаване на правна защита. Още повече, че и ищецът сам е посочил в исковата молба, че дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало молба за конституиране по изп. дело № 79/2011г. Отделно посочва, че съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица. На следващо място, счита иска за недопустим, поради липса на правен интерес от страна на ищцовата страна, доколкото към настоящия момент не било налице висящо изпълнително производство. Излага, че съгласно изложените твърдения в исковата молба и представените доказателство, процесното изпълнително дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, тъй като последното изпълнително действие е от 2

31.01.2019г. За пълнота отбелязва, че не следва кредиторът да прилага служебно давността в отношенията със своите контрахенти по смисъла на чл. 120 ЗЗД. Излага, че в процесния случай липсвало направено извънсъдебно волеизявление от длъжника, с което да поиска от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. Относно основателността на предявения иск поддържа, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Сочи, че възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуване или несъществуване на вземането, а съществува или несъществува правото на принудително изпълнение. Цитира съдебна практика. В условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа иска, моли за уважаването му и за присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът не изпраща законни или процесуален представител, не е взел отношение във връзка с изготвения проект за доклад по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ПРИЕТИ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните са следните обстоятелства:

1/ Въз основа на заповед за изпълнение № 587/13.01.2011 г. по ч. гр. д. № 170/2011 г. по описа на РС – Варна е издаден изпълнителен лист от 13.01.2011г., с който са осъдени „Сидекс“ ЕООД, ЕИК 148104885 и С. С. М. ЕГН **********, да заплатят солидарно на кредитора „Алфа банк“ АД, чрез Алфа- банк – клон България“, ЕИК 831694000, следните суми: 50 000 лв. – неиздължена главница по договор за банков кредит № 415-73/08.07.2009г, 2 859, 96 лв. - лихва за редовна главница, 3 531,98 лв. - просрочена лихва върху главницата, ведно с със законна лихва от дата на подаване на заявлението 07.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1013,92 лв. - представляваща юрисконсултско възнаграждение и 1 127,84 – съдебно деловодни разноски.

2/ Въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано изп. дело No 20118080400079 по описа на ЧСИ З.Д., с рег. No 808 с район на действие ВОС;

Страните нямат спор, а и от служебната справка в АВ – ТРРЮЛНЦ се установява, че правоприемник на Алфа банк“ АД, чрез Алфа- банк – клон България“, ЕИК 831694000, е именно дружеството ответника от 2016г.

Представени като доказателства по делото от ищеца са именно и копие на процесната заповед за изпълнение, процесният изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение, изпратена до ищеца.

От ответника се представя договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.03.2019г., сключен между „Юробанк България“ АД, като продавач и „Еос Матрикс“ 3

ЕООД, като купувач. Същият не е в цялост, както не е в цялост представен и по изисканото и приобщено към доказателствения материал по делото изпълнително производство.

Ангажирани са и 2 броя надлежни пълномощни от цедента към цесионера за уведомяване на длъжника за цесията /л. 80 – 104 и л. 115 – 134/. Нито в договора за цесия, нито в представените пълномощни се установява прехвърляне именно на процесното вземане. В приложените списъци не фигурира ищецът, като солидарния длъжник „Сидекс“ ЕООД е посочен, но за вземане във връзка с друг договор за кредит, различен от процесния. От ангажираното уведомление за прехвърляне на вземане не може да се установи и надлежно получаване от адресата.

Част от доказателствения материал по делото е изп. дело 20118080400079 на ЧСИ З.Д.. От същото се установява, че с молба от 28.01.2011г., кредиторът е представил на ЧСИ Д. процесния изпълнителен лист, като е инициирал изпълнителното производство срещу солидарните длъжници „Сидекс" ЕООД и С. С. М.. С молбата са поискани да бъдат наложени възбрани върху посочените недвижими имоти, собственост на С. С. М., както и да се наложи запор на банковите сметки и на двамата солидарни длъжници.

Върху гърба на самия изпълнителен лист е отбелязано, че с Постановление от 14.04.2025г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

Поканата за доброволно изпълнение до ищеца е връчена на 02.02.2011г.

Изпратено е на 01.02.2011г. запорно съобщение до банка „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху всички сметки на двамата длъжници. В отговор банката сочи, че дружеството „Сидекс“ ЕООД няма активни сметки, а по сметките на ищеца сумите са блокирани, но дългът е необезпечен.

На 23.02.2011г. е вписана възбрана върху недвижимия имот с адрес: гр. Варнс, ул.

Генерал Столетов 65, собственост на С. М..

С молба от 09.02.2012г. взискателят „Алфа Банк“ АД е поискал да бъдат наложени запори на банковите сметки и на двамата длъжници в 31 банки. В молбата се отправя и искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на С. М., както и върху притежаваните от двамата длъжници акции и дялове в търговски дружества. На 20.02.2012г. са изпратени запорните съобщения до банките за налагане на запора върху сметките на двамата длъжници. Съобщенията са получени от банките, а в отговор се сочи, че запор е наложен в „Първа инвестиционна банка“ и „Алфа Банк – Клон България“ върху сметките на „Сидекс“ ЕООД, като по сметките има наложени и предходни запори и липсва необходимата наличност за изпълнение. Отговор е постъпил и от Банка ДСК, която сочи, че запор е наложен по сметката на ищеца и няма предходни такива, както и от „Уникредит Булбанк“, която сочи, че сумите по сметката на ищеца са блокирани.

С молба от 29.04.2013г. кредиторът е поискал да бъде извършен опис и оценка на имуществото, собственост на длъжниците и да бъде изнесено на публична продан. Насрочен е опис на възбранения имот, находящ се в гр. Варнс, ул. Генерал Столетов 65, за 4

29.08.2013г., за който длъжникът С. М. е уведомен на 23. 08.2013г. По искане на кредитора описът е отложен.

С молба от 15.04.2014г. кредиторът „Алфа Банк“ АД е отправила искане да се изиска справка от регистрите на НАП за вписани търговски обекти на името на дружеството длъжник, както и от ОСЗГ за ищеца. В отговор не се откриват търговски обекти или данни за притежавани земеделски земи и/или гори.

С молба от 08.05.2015г. взискателят е поискал ЧСИ Д. да извърши справка в КАТ – Варна за притежаваните от длъжниците МПС и евентуално да се наложи запор. В молбата е отправено искане и за справка за трудови правоотношения за физическото лице – длъжник.

Извършени са справките, като се установява, че „Сидекс“ ЕООД няма МПС, а върху единственото МПС, собственост на М. е наложен запор на 29.02.2016г.