Акт от 12.11.2020, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 420/2020
- Подписан
- 12.11.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 208 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 109 · Закон за горите
- чл. 109, ал.1 · Закон за горите
- чл. 235 · Закон за горите
- чл. 257, ал. 1 · Закон за горите
- чл. 257, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
- чл. 257, ал.1, т.2 · Закон за горите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ№ 508 гр. Монтана, 12 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.10.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 420 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 268 от 06 08 2020 г., по АНД № 732/2020 г. на районен съд гр. Монтана, е отменено Наказателно постановление № 1048/24.04.2020 г. на Директор на РДГ – Берковица, с която на Г.Г.Л.,*** е наложено административно наказание, за това че на дата 23 11 2019 г., в качеството си на лицензиран лесовъд, е издал Протокол за освидетелстване на сечище № 0498993/23 11 2019 г. с невярно съдържание.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в която твърди, че решението е незаконосъобразно. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин описаната в АУАН, а в последствие и в издаденото наказателно постановление (НП) фактическа обстановка, а именно, че Г.Г.Л. е действал в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика към месец ноември 2019 г. Като такъв е издал протокол за освидетелстване на сечище № 0498993 от 23.11.2019 г. за имот с кад. № *** в землището на с. Б*** , обл. Монтана, отдел 272, подотдел „б" с невярно съдържание, като в протокола е вписано действително отсечено количество от 40.22 пл.м.3 дърва за огрев, а на терен действително добитите от имота дърва за огрев са 20.00 пл. м3. С това Г*** е нарушил разпоредбите на чл.
109, ал.1 от Закона за горите, във връзка с чл.9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), във връзка със Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, поради което правилно е определена и санкционната разпоредба и наложена глоба в минималния размер съгласно чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите. Горанов нееднократно е санкциониран за нарушения по Закона за горите, извършени в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, което в значителна степен завишава общественоопасния характер на извършеното от него поредно нарушение. Предвид системния характер на извършените от Л. нарушения същият е отписан от регистъра по чл. 235 от Закона за горите със Заповед № 1007/17.12.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.
Протоколът за освидетелстване на сечище по позволителното за сеч се издава съгласно изискванията на чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Отговорност за съставения документ и евентуални пропуски в него носи авторът му, инж. Г.Л., който не е сторил това и осъществил състава на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите - издал е документ (протоколът за освидетелстване на сечище без съмнение е такъв) в нарушение на закона. Неправилен е изводът на съда, че не е правилна квалификацията на извършеното нарушение, тъй като, както в АУАН, така и в НП, правилно и изчерпателно са описани нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Обвинението е в достатъчна степен прецизирано и доказано, поради което за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е налице затруднение в насока разбиране вида на противоправното деяние, още по-малко неговия размер и обстоятелствата, при които то е било извършено, което да води до ограничаване правото му на защита или до невъзможност да извърши правилна преценка на обвинителната теза на административнонаказващия орган, за да може да реализира в пълен обем своята защита. Моли да се отмени решението на PC - Монтана по АНД № 732/2020 г. и вместо него да се потвърди Наказателно постановление № 1048 от 24.04.2020 г. на директора на РДГ - Берковица, като правилно и законосъобразно.
Ответната страна в писмено възражение оспорва жалбата като счита, че решението е правилно, постановено съобразно писмените доказателства, които не са оспорени по делото. Моли същото да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, поради което предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано и мотивирано. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е изцяло фактическата обстановка, но неправилно е определено извършеното нарушение, което прави издаденото Наказателно постановление незаконосъобразно. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени наказателното постановление районният съд, приема за установено, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд, съобразно правомощията му по чл. 109 ал.
1 от ЗГ /идентично регламентирани в чл. 9а от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии/, на 23.11.2019 г. е издал Протокол за освидетелстване на сечище за имот с кад. № ***, в землището на село Б*** , обл. Монтана. Приема също, че в хода на административнонаказателното производство пред АНО е допуснато нарушение на материалния закон, като е придадена неправилна квалификация на вмененото на жалбоподателя деяние. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя Л. в срока е издал документа - „Протокол за освидетелстване", поради което не е нарушил правната норма на чл. 109 от ЗГ. Срокът на сеч е от 18.09.2019г. до 30.11.2019г., а Протокола за освидетелстване на същото е съставен на 23.11.2019г. или същият е изпълнил това свое задължение.
Отговорността за фактите, какво едно лице е вписало в реквизитите за попълване в документа, т.е. отговорност за верността на данните в него, носи авторът на документа, но не по реда на ЗГ или Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. При невярно съдържание на издадения иначе протокол, ще е налице лъжливо документиране - отговорност, която като по-тежка съдът не може да реализира в настоящето производство.
Настоящият състав намира, че при разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е постановил правилен съдебен акт в съответствие с материалния закон, към които мотиви съдът препраща, съгласно чл.
221, ал. 2 от АПК.
Отговорността на административнонаказаното лице е ангажирана на основание текста на чл. 257, ал. 1 , т. 2 от ЗГ, който гласи, че се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
За да приложи тази санкционна норма АНО е приел нарушение на текста на чл.
109, ал. 1 от ЗГ, който гласи, че в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището, във връзка с текста на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според който лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Цитираната в подзаконовия нормативен акт Заповед е приложената пред въззивния съд и това е Заповед № 361/19 04 2018 г. на Изпълнителен директор на ИАГ, с която е утвърден образецът на Протокола за освидетелстване на сечището по чл. 109 от ЗГ, респ. приети са условия и ред, който следва да бъде спазен при издаване на този Протокол.
Безспорно е, че в срока посочен от законодателя е издаден Протокол за освидетелстване на сечището, поради което нарушение на чл. 109, ал. 1 от ЗГ не може да се приеме, че има. Самият АНО не посочва кое точно условие или ред от издадената Заповед е нарушено при издаване на въпросния Протокол, за да се извърши проверка за евентуално допуснато нарушение на чл. 9а от Наредбата. В тази връзка описаното в НП нарушение, че издаденият Протокол е с невярно съдържание, не съответства на нито една от цитираните правни норми, респ. не сочи нарушение на Заповед № 361/19 04 2018 г. на Изпълнителен директор на ИАГ.
Доколко един документ се предполага, че е с невярно съдържание, то това остава извън предмета на административнонаказателното производство. В тази връзка изрично в нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ се казва, че лицето се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., само в случай, че не е предвидено по-тежко наказание.
В случая описанието на извършеното деяние, че е съставен документ с невярно съдържание, го отнася към деянията обявени от законодателя за престъпления, т.е такива с по-висока степен на обществена опасност и предвидено по-тежко наказание, които деяния са извън компетентността на административните съдилища.
С оглед на това и твърденията за извършени и други нарушения /които са само твърдения, без доказателства/ се явяват неотносими.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 268 от 06 08 2020 г., по АНД № 732/2020 г. на районен съд гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: