Решение № 1807 от 12.12.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1807 гр. Русе, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520103180 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от В. Л. К., ЕГН **********, чрез адв. В. В., против М. К. К., И. П. Д., К. К. Т. и Д. Й. Т., с която са предявени субективно съединени искове, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК: Да се признае за установено, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/4 идеални части от апартамент № 14, в гр. Русе, *************, от 68,36 кв.м.

В исковата молба се твърди, че през 1981 г. родителите на ищеца Л.В. К. и Л.Н. К.а придобили собствеността върху процесния апартамент № 14. На 29.11.2016 г. сключили договор за покупко-продажба с ответниците М. К. К. и И. П. Д. за процесния апартамент, който е прогласен за недействителен на осн. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 152 ЗЗД с влезли в сила решения по гр.д. 684/19 г. РОС и гр.д. 3395/21 г. на РРС. На 08.03.2018 г. Л.В. К. починал, като оставил свои наследници съпруга Л. К.а и син В. К.. След справка ищецът установил, че на 12.07.2021 г. с нот. акт № 6 първите двама ответници дарили на К. К. Т. и Д. Й.

Т. ¼ ид.ч. от процесния апартамент, а на 13.07.2021 г. с нот. акт № 7 им продали останалите ¾ ид.ч. Счита, че първите двама ответници не са придобили собствеността върху имота и не могат да прехвърлят повече права 1 от тези, които притежават, като са засегнали правото на собственост на ищеца върху ¼ ид.ч. от имота.

В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК от ответниците по делото са постъпили отговори, с които считат исковете за недопустими, тъй като с влезли в сила съдебни решения по гр.д. 684/19 г. РОС и гр.д. 3395/21 г. на РРС съдът е установил нищожността по отношение на всички на договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с ид.

***, като е постановил, че праводателите им не са собственици на процесния апартамент. Не оспорват собствеността на ищеца на ¼ ид.ч. от апартамента и признават иска, ако се приеме за допустим.

С допълнителна молба ищецът обосновава правния си интерес с това, че предмета на настоящото дело е спор за собствеността върху идеални части от недвижим имот, а предмет на другите две посочени дела е спор за действителността на договор за продажба на недвижим имот. Независимо, че недвижимия имот е един и същ, предмета на делото, респ. обективните предели на влезлите в сила решение по гр.д. № 684/19 г. на РОС и и гр.д.

3395/21 г. на РРС от една страна и решението, което ще бъде постановено по настоящото дело са различни. Също така, заявява, че не е страна по гр.д.

715/2022 г. на РРС и въпреки, че постановеното по него решение няма да има действие по отношение на него, вписването на искова молба, с която е предявен ревандикационен иск за собственост върху целия недвижим имот, от който той притежава ¼ ид.ч., безспорно смущава правата му на собственик, спрямо трети лица.

В съдебно заседание ответника М. К. К. лично и в качеството си на пълномощник на съпругата си И. П. Д., на баща си К. К. Т. и на майка си Д. Й.

Т. заявява, че признават изцяло иска по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. В. моли съда да уважи исковете съобразно признанието, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК:

2

ДА СЕ ПРИЗНАЕ за установено, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/4 идеални части от апартамент № 14, в гр. Русе, *************, от 68,36 кв.м. състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ за целия апартамент 68,36кв.м., при граници: улица, апартамент № 13, стълбище и апартамент № 15, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 21 с площ от 5,05кв.м., при граници: улица, коридор, изба № 22 и секция „Г.Генов“, заедно с припадащите му се 2,837 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж с Решение № 3/14.02.1972 г. на ИК на ГНС Русе върху общинска земя имоти в бивши квартали 216 и 217 по плана на града, по правилата на етажната собственост, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на град Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК, с административен адрес: град Русе, **************, апартамент 14, с предназначение: жилище/апартамент, намиращ се в сграда № 5 с идентификатор № ***, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по същите кад. карта и регистри, при граници по кад.схема - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № *** и № ***; под обекта: № ***; над обекта: ***.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответниците направиха изрично изявление за признание на иска. С оглед представените, като доказателство по делото относно процесния имот: Решение № 918/16.06.2023 г., по гр.д. № 20214520103395 по описа на Районен съд гр. Русе, Схема № 15-991759/31.10.2019 г., 3

Удостоверение за данъчна оценка, Удостоверение за наследници на Л.В. К., Нотариален акт № 163, том 22, дело № 4621/13.07.2021 г., по описа на Служба по вписванията гр. Русе, Нотариален акт № 75, том 45, дело № 9050/ 29.11.2016 г. по описа на Служба по вписванията Русе, Нотариален акт № 164, том 22, дело № 4622/13.07.2021 г., по описа на Служба по вписванията гр.

Русе, Решение № 164/ 08.06.2020 г., по гр.д.№ 684/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Русе; Искова молба по гр. дело № 2204/2018 г. по описа на РРС, Определение № 3036/ 03.07.2025 г. по гр. дело № 715/2022 г. по описа на РРС и Определение № 313/ 25.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 147/2022 г. по описа на РОС; искова молба, по която е образувано гр. дело № 3395/2021 г. по описа на РРС, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло със законните последици.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати направените от ищеца разноски, които съобразно доказателствата по делото са в размер на 102,39 лв. и на осн. чл. 38 от ЗА следва да заплати възнаграждение на адвокат В. М. В. за предоставена безплатна правна помощ на ищеца и осъществено процесуално представителство по настоящото дело, което съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа при материален интерес от 12146,10 лв., следва да се определи в размер на 1500 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, по отношение на ответниците М. К. К., ЕГН **********, И. П. Д., ЕГН **********, К. К. Т., ЕГН ********** и Д. Й. Т., ЕГН **********, всички с адрес: гр. Русе, у**************** че ищецът В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ********** е собственик на 1/4 идеални части от апартамент 4

№ 14, в гр. Русе, *************, от 68,36 кв.м. състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ за целия апартамент 68,36 кв.м., при граници: улица, апартамент № 13, стълбище и апартамент № 15, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 21 с площ от 5,05кв.м., при граници: улица, коридор, изба № 22 и секция „Г.Генов“, заедно с припадащите му се 2,837 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж с Решение № 3/14.02.1972 г. на ИК на ГНС Русе върху общинска земя имоти в бивши квартали 216 и 217 по плана на града, по правилата на етажната собственост, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на град Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК, с административен адрес: град Русе, **************, апартамент 14, с предназначение: жилище/апартамент, намиращ се в сграда № 5 с идентификатор № ***, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по същите кад. карта и регистри, при граници по кад.схема - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № *** и № ***; под обекта: № ***; над обекта: ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответниците М. К. К.,, ЕГН **********, И. П. Д., ЕГН **********, К. К. Т., ЕГН ********** и Д. Й. Т., ЕГН **********, всички с адрес: гр. Русе, у**************** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, **********, сумата 102,39 лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 7 от ГПК ответниците М. К. К.,, ЕГН **********, И. П. Д., ЕГН **********, К. К. Т., ЕГН ********** и Д. Й. Т., ЕГН **********, всички с адрес: гр. Русе, у**************** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ Булстат 180697879, АК Русе, личен № 2200002270, представлявано от адвокат В. М. В., с адрес: гр. Русе, ***, сумата 1500 лв. за предоставена безплатна правна помощ на ищеца В. Л. К. и осъществено процесуално представителство по гр.д. дело 3180/2025 г. на РРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6