Решение № 559 от 24.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Бургас, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20232100102013 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на А. В. С., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Х. Т.“ № ** чрез адв.

Николай Николаев Димитров – ШАК и адв. Борис Албертов Акалиев – САК, против Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, с която са предявени претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв. от смъртта на А. М. Р. – фактическа д. на ищеца, от настъпило на 30.01.2020г. ПТП, ведно със законната лихва върху търсената сума от 14.05.2020г. /датата на уведомяването на Гаранционния фонд/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 30.01.2020г. в гр. Каблешково, обл.

Бургас, в местността "Пъдарска могила“, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, е настъпило ПТП, при което верижен багер с марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7A“, с peг. № А 07838, управляван от неправоспособния В. Н.

К., застъпва с дясната си верига А. М. Р., ЕГН: **********. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, А. М. Р. претърпява несъвместими с живота телесни травми, които довели до летален изход за пострадалата. Отговорност за настъпването на пътно-транспортното произшествие имал водачът на верижния багер – В. Н. К..

По отношение на процесното произшествие били образувани пр.пр. № 699/20г. по описа на ОП - гр. Бургас и сл.д. № 16/20г. по описа на ОСлО към ОП - гр. Бургас, както и НОХД № 27/2023 г. по описа на ОС - Бургас, по което е постановена присъда № 14/10.03.2023 г., влязла в законна сила, и с която подсъдимият В. Н. К. е признат за виновен в това, че като неправоспособен и 1 без да има право да упражнява дейност - оператор на земекопна машина верижен багер, при управлението на същата е причинил по непредпазливост смъртта на А. М. Р., ЕГН: **********.

Твърди се, че след справка в Информационния център към

Гаранционен фонд се установява, че към датата на събитието не е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Процесният багер съгласно §6, т.11 от ПЗР на Закона за движение по пътищата е „моторно превозно средство“ и според т.10 е и пътно превозно средство, а по смисъла на §6, т. 30 инцидентът, довел до смъртта на А. М. Р., представлява пътнотранспортно произшествие. Според относимата норма на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Или гражданската отговорност обхваща не само случаите, при които моторното превозно средство се използва за придвижване, но и в случаите, когато то се ползва съобразно друго свое предназначение, както в случая процесният багер се е ползвал за дейност по разделяне и сортиране на метални отпадъци.

Ищецът твърди, че в качеството на увредено лице по смисъла на чл.

478, ал. 2 от КЗ, има право на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б ”а” от КЗ да претендира пряко от Гаранционен фонд изплащане на обезщетение за всички претърпени от него болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Поради това и на 10.11.2023 г. представил пред ответника застрахователна претенция с вх. № 24-01-500 по чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, както и препис от постановената присъда по НОХД № 27/2023 г. по описа на ОС - Бургас. Въпреки представянето на всички доказателства, установяващи застрахователното събитие и породилите се от него вреди, с писмо от 30.11.2023 г., администрирано в деловодната система на Гаранционен фонд под изх. № 24-01-500/30.11.2023 г., ответникът отказал да изплати дължимото обезщетение.

Ищецът твърди, че е загубил своята фактическа д., човекът когото е отгледал още от най-ранна детска възраст, с когото са се подкрепяли и са правили всичко един за друг, както в добрите, така и в трудните моменти.

Загубата на д., след продължителен и пълноценен семеен живот, била за него изключително тежка. Ищецът останал без своята д. и за съжаление, ще бъде лишен от грижата и подкрепата й, на която е разчитал през старините си и която е отгледал като свое родно дете. Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп начин, още повече засилва болките и страданията, които ищецът изпитва.

2

Твърди се, че когато А. С. сключил брак с М. С.а и двамата заживявели в едно домакинство, той започнал да отглежда А., едва на 4 години. Въпреки, че не са имали кръвна връзка с А., техните отношения са били базирана на обич, защита, подкрепа и грижа. Изградената между тях връзка от емоционална и психологическа гледна точка напълно се покривала с емоционалната връзка между баща и родна д.. През целия си съзнателен живот, още от детска ранна възраст, А. е била отглеждана от своята майка М. С.а и съпругът й А. С. в едно общо домакинство, тъй като биологичния баща на А. е неизвестен и никога не е полагал грижи за дъщеря си и дори не я е познавал.

Посочва се, че преди инцидента А. е бил весел, безгрижен, щастлив и се е радвал на внимание, подкрепа и любов от цялото си семейство, но най-вече от д. си А.. След инцидента при А. се наблюдава наличие на негативни психологически и емоционални последици - станал е по-уязвим, по-неуверен и по- несигурен. Започнал да проявява избухливост, сприхавост, станал е затворен и самовглъбен, отказвал да общува с приятелите и близките си.

Всеки ден плачел и скърбял за дъщеря си. Поради гореизложеното ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на извънсъдебната претенция.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, представят се доказателства.

Ответникът Гаранционен фонд – гр. София чрез процесуалния си представител оспорва основателността на иска. Оспорва твърдението, че ищецът търпи неимуществени вреди от смъртта на А.. Оспорва и размерите на предявените искове.

Отделно от горното се оспорва материалната легитимация на ищеца, тъй като същият не ангажирал никакви доказателства за трайната емоционална и особена връзка с починалата. Също така при условията на евентуалност ответникът твърди, че търпените от ищеца болки и страдания от смъртта на А. не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Оспорва се и по основание искането за присъждане на законна лихва върху претендираната сума предвид акцесорния й характер. Освен това се твърди, че ГФ е учреден е като юридическо лице със специална цел и не дължи законна лихва.

Поддържа се, че ответникът се произнесъл по искането на ищеца в законоустановения тримесечен срок. Поискал е от ищеца да представи допълнителни необходими документи, от които да се установи основанието за определяне на обезщетение, които не били представени, а дори напротив – заведена била настоящата искова молба.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

3

Третото лице-помагач на ответника не взема становище по претенцията.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове против Гаранционен фонд по реда на чл.557 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 15000 лв., както и за законна лихва от датата на първото уведомяване 14.06.2020 год., до окончателното изплащане.

С влязла в сила присъда№ 14/10.03.2023 г. по НОХД №27/23 год. подсъдимият В. Н. К. е признат за виновен в това, че поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като неправоспособен и без да има право да упражнява дейност - оператор на земекопна машина верижен багер м.“Хюндай“, при управлението на същата е причинил по непредпазливост смъртта на А. М. Р., ЕГН: **********.

Поради постановения акт на наказателния за гражданския съд е установено по задължителен начин (чл.300 от ГПК) извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Отговорността на Гаранционния фонд по реда на чл.557 ал.2 б.“а“ от КЗ възниква при следните предпоставки: пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България или на друга държавачленка, да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и от произшествието да са причинени неимуществени или имуществени вреди.

Твърдението на ищеца, че към момента на настъпване на произшествието за верижния багер не е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ не се оспорва от ответника. Макар и самоходна верижна машина, багерът подлежи на регистрация и за собственика му е задължителна застраховката „Гражданска отговорност“ на основание чл. 461, т. 1 КЗ и чл. 477, ал. 1 вр. чл. 481 КЗ. При липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на самоходната машина и причинени вреди, свързани с притежаването и/или използването на тази машина, съгласно чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ Фондът дължи изплащане на обезщетение на пострадалите лица, следователно ответникът е материално-правно легитимиран да отговаря по заведената претенция.

Установява се, че на 10.11.2023 год. ищецът е предявил извънсъдебна претенция за обезщетение на неимуществените вреди, понесени в резултат на смъртта на неговата фактическа д.. На 30.11.23 год. е постановен отказ, тъй като не се установява наличието на житейски обстоятелства, станали причина за пораждане на особена близост между ищеца и фактическата му дъщеря.

Възражението на ответника, че ищецът не попада в кръга на лицата, 4 понесли неимуществени вреди от смъртта на А. Р., е неоснователно.

С ППВС №4/61 год. е признато право на обезщетение на най-близките на починалия в резултат на деликт – деца, съпруг, родители. С ПП№5/69 год. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение, е разширен, като е взето под внимание, че има случаи, сходни с ППВС №4/61 год, при които фактически са се създали отношения, наподобяващи родство или брак. Към тях се числят случаите на отглеждани и неосиновени деца, когато това отглеждане е било трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито са отношенията между родител и дете.

Ангажирани са свидетелски показания, от които се установява, че ищецът и съпругата му М. се оженили преди около 40 години. И двамата имали по едно дете – ищецът имал едно момиченце, а М. имала А., която била на 6 години. След това се родили общите им деца, като децата на семейството станали общо шест, заедно с А.. Свидетелите изнасят, че ищецът се грижил за починалата А. като за собствено дете, тя му казвала „татко“, а нейните деца му казвали „дядо“. В началото А.

, М. и А. живеели в с.Просеник, след това се преместили в Каблешково. Свидетелите посочват, че всички деца на ищеца и М. С.а са вече големи и имат свои семейства, вкл.А. също имала свое семейство и след като се оженила се преместила през една къща. След задомяването си тя продължила да поддържа тясна връзка с майка си и А. С., помагали са взаимно, понеже М. С.а била в тежко здравословно състояние.

Според св.Б.ова – л. на починалата, А. не поддържала отношения с биологичния си баща, само веднъж свидетелката видяла те двамата да разговарят.

От свидетелските показания се установява по несъмнен начин, че между ищеца и починалата е била изградена трайна връзка, изпълваща съдържанието на връзката родител-дете. Ищецът е отглеждал А. заедно с майка й като свое дете, а след като тя се задомила и се отделила в самостоятелно домакинство, продължил да поддържа с нея същите топли отношения, общо в продължение на около 40 години – починалата била на шест години, когато майка й заживяла с А. С., а е загинала на 46 годишна възраст. Твърдението в исковата молба, че бащата на починалата бил неизвестен, е невярно и се опровергава от показанията на св.Б.ова, но това не променя извода на съда, че практически по време на целия си съзнателен живот починалата е имала емоционална връзка с ищеца, която е заместила връзката с баща й. При така установеното съдът приема, че ищецът е легитимиран да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата фактическа д..