Решение № 6663 от 26.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е №

София,

23.10.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлин Михайлов

Членове:

Пепа Тонева

Марина Гюрова при секретаря А. Луканова.……..…………………………………… и с участието на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...……...гр.д. № 5 926... по описа за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, с която обжалва решение № 21 125 от 30.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26 307/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, в частта, в която са уважени претенциите. В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на решение, свързани с извода на съда по отношение на неравноправие на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.6, ал.3 от договора, поради противоречие с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства, тъй като от ССЕ се установява, че промените в БЛП се влият от промените на пазарните и финансово-икономически механизми. Твърди, че необосновани са изводите на съда по отношение на непредвидимостта на договорките, както и че не е приложимо правилото на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е уговорено едностранно прекратяване на договора, както и че не са налице изключенията на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Оспорва и изводите по отношение на давността, като твърди, че следва да се приложи кратката тригодишна. Навежда твърдения, че съдът не може да вмесва в правоотношенията между страните, с изключение на разпоредбите на чл.299, чл.300 и чл.307 от ТЗ, както и че договора е сключен в шв.франкове. В тази връзка твърди, че клаузата на чл.3 от договора е съществена за кредитното правоотношение и е съобразена с чл.430, ал.2 от ТЗ. В тази връзка твърди, че ако се приемат изводите на съда би се достигнало от договор за кредит в договор за паричен заем. Твърди, че изводите за неравноправието са неоснователни, тъй като съдът не е обсъдил възможността ищецът да не приема условията, както и липсата на възражения. Твърди, че след като договора е обезпечен с ипотека, то същият не попада в приложното поле на ЗПК.

Твърди, че не са налице предпоставките на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като е установена методиката за определяне на БЛП, както и че е налице хипотезата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗЗП. Твърди, че недопустимо е да се прави внушение от ищеца, че е налице равенство между договор за кредит и заем.

В тази връзка твърди, че лихвата е определена в съответствие със закона от една променлива величина и е твърда надбавка, тъй като сключването на договори с променлива лихва се допуска от чл.58 от ЗКИ. Твърди, че в хода на процеса не е установено значително неравновесие, което по същество представлява основание за неравноправни клаузи. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенциите, като претендира и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Ответникът по жалбата Д.Д.И. оспорва същата. Твърди, че в случая е сключен договор без да е предоставена възможност за договаряне на условията, което по същество представлява липса на индивидуална договорка. Твърди, че с уговорките кредиторът си е запазил възможността да променя условията и то в зависимост от външни условия. Твърди, че не са ангажирани доказателства, че промяната в тези външни условия са били разяснени на ищеца.

Твърди, че с предявените искове не се цели промяна между постигната обща воля, а се иска обявяването нищожността на клаузи от договора. Оспорва твърденията за липса на приложното поле на ЗЗП. Твърди, че липсва методология към договора, а обявяването на сайта не представлява същинска, а схематично изброяване на част от показателите.

Твърди, че от приетата експертиза се установява, че не може да се посочи категорично дали размерът на БЛПЖК на бланката в швейцарски франкове отразява състоянието на промените в курса. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно и претендират разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 21 125 от 30.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26 307/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, че съдът е осъдил „Ю.Б.“АД да заплати на Д.Д.И., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6 363.26 лв. /като частичен иск от пълния размер на сумата от 9 869 лв./, недължимо платена лихва като част от месечни анюитетни вноски за периода от 03.09.2008 г. до 16.05.2016 г., по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33263/25.03.2008г„ сключен между Д.Д.И. и Ц.Д.И.

- от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и „Ю.И Е.Д.Б.“АД, ведно с начислената върху нея законна лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 254.36лв. - законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба /16.05.2016г./, както и сумата от 48.49 лв. /частичен иск от сумата от 1 000лв./ - недължимо надплатена разлика за годишна такса по управление на кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2016 г., и сумата от 40.72лв. - законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба /16.05.2016 г./, като е отхвърлил предявения иск за главницата за недължимо надвнесена сума за годишна такса за управление на кредита за разликата до пълния предявен размер от 100 лв., както и иска за начислена мораторна лихва върху нея за разликата до пълния предявен размер от 83.08 лв.; осъдил е „Ю.Б.“АД да заплати на Д.Д.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 686.94 лева - разноски в производството и е осъдил Д.Д.И. да заплати на „Ю.Б.“АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 14 лева - разноски в производството.

Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33263/25.03.2008 г., сключен между Д.Д.И. и Ц.Д.И. - от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и „Ю.И Е.Д.Б.“АД - от друга, банката се е задължила да отпусне под формата на кредит - равностойността в швейцарска франкове на 44 000 евро, която кредитополучателят се е задължил да върне на определени месечни анюитетни вноски в срок до 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита /подписване на Приложение №1 към договора/. Видно от договора, страните са уговорили годишна лихва, която кредитополучателят дължи на банката в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „Ю.И Е.Д.Б.“АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, като към момента на сключване на договора същият е в размер на 4.5 % - чл. 3, ал. 1 от договора за кредит. Страните са договорили, че при просрочие в плащането се дължи и наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 3). Съгласно предвиденото в ал. 5 на чл. 3 от договора, действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В чл.

6, ал. 2 е предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в ал. 3 е предвидено, че размерът на погасителните вноски се променя автоматично при промяна на базовия лихвен процент от страна на банката. Видно от чл. 12, ал. 1 от договора, банката има право едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове. Страните са договорили солидарност на кредитополучателите.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), се установява, че е налице разлика между изплатените анюитетни месечни вноски във връзка с промяната на лихвения процент БЛП спрямо първоначално договорения такъв възлиза, която за процесния период - 03.09.2008 г. до м. 05.2016 г. възлиза на 5 566.01 швейцарски франка. Според вещото лице, налице е и разлика между платените такси управление по договора за кредит и размера на първоначално договорените такива според погасителния план, като надплатената част възлиза в размер на 26.51 швейцарски франка. От заключението по експертизата се установява, че по процесния кредит не е била начислявана законна лихва за забава върху дължимите месечни анюитетни вноски и такси управление на кредита. Годишният лихвен процент, приложим при определяне на лихвата по договора, се определя от следните компоненти - базовия лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити на банката за швейцарския франк и договорна надбавка, като общият му размер към датата на сключване на договора е 5.65%. Вещото лице твърди, че съгласно действащата методология на банката, компонентите, които определят БЛП са трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, като трансферната цена на ресурса от своя страна се влияе от пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители

- Софибор, Юрибор, Либор, като при определяне на БЛП в швейцарски франкове се следи тримесечния Либор; от рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи, като при промяна на някой тези компоненти е налице основание за актуализация на БЛПМФ. Вещото лице твърди, че съобразно правилата, отговорният орган за първоначално и последващо определяне на БЛП е комитетът по управление на активите и пасивите. Промените на БЛП, касаещи процесния договор са били извършвани при промени в пазарните нива някои от компонентите и размера на нелихвените разходи.

Промените в БЛПЖК в швейцарски франкове са били повлияни от промените на нивата им на международните и вътрешните пазари. Субективните компоненти при определяне на БЛП на банката са буферната надбавка и директните лихвени разходи по привличания паричен ресурс. Обективните компоненти при определяне на БЛП на банката са прилагания от банката пазарен лихвен индекс Юрибор,

Либор или Софибор и компонента „рискова премия” в частта му относима за

България, доколкото Банката е регистрирана и функционира съгласно българското законодателство.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнение, същият е предявил искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД.

С атакуваното решение № 21 125 от

30.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26 307/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, че съдът е осъдил „Ю.Б.“АД да заплати на Д.Д.И., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6 363.26 лв. /като частичен иск от пълния размер на сумата от 9 869 лв./, недължимо платена лихва като част от месечни анюитетни вноски за периода от 03.09.2008 г. до 16.05.2016 г., по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33263/25.03.2008г„ сключен между Д.Д.И. и Ц.Д.И.

- от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и „Ю.И Е.Д.Б.“АД, ведно с начислената върху нея законна лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 254.36лв. - законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба /16.05.2016г./, както и сумата от 48.49 лв. /частичен иск от сумата от 1 000лв./ - недължимо надплатена разлика за годишна такса по управление на кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2016 г., и сумата от 40.72лв. - законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 03.09.2008 г. до подаване на исковата молба /16.05.2016 г./, като е отхвърлил предявения иск за главницата за недължимо надвнесена сума за годишна такса за управление на кредита за разликата до пълния предявен размер от 100 лв., както и иска за начислена мораторна лихва върху нея за разликата до пълния предявен размер от 83.08 лв.; осъдил е „Ю.Б.“АД да заплати на Д.Д.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 686.94 лева - разноски в производството и е осъдил Д.Д.И. да заплати на „Ю.Б.“АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 14 лева - разноски в производството.