Решение № 4871 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4871 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20231100107299 по описа за 2023 година

Предявени са от В. Г. Ф. против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че била привлечена като обвиняема с постановление от 26.06.2020 г. по ДП № 99/2020 г. по описа на СО - СП, пр. пр. № 1054/2020 г. на СП за престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, вр. ал. 2 от НК. Впоследствие, н а 02.02.2021 г., наказателното производство спрямо нея било прекратено, на основание чл. 199, чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 2 от НПК. Наказателното производство спрямо ищцата продължило осем месеца, през който период тя преживяла сериозен психически стрес и напрежение, които се отразили на физическото и здравословното й състояние. Първите процесуални действия спрямо нея били извършени на 25.06.2020 г., когато била задържана в гр.Варна, докато била в служебна командировка. Към датата на задържането й тя заемала длъжността „разузнавач I степен“ в сектор „Престъпления, свързани с МПС“ на отдел „Криминална полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР. След многочасово претърсване в гр. Варна на хотелската й стая и извършване на личен обиск, тя била конвоирана до гр. София. Тези процесуални действия предизвикали у ищцата силен шок и негативни емоционални преживявания – изпитвала физически и психически дискомфорт, тъй като била невинна и не знаела в какво е заподозряна. Едва на 26.06.2020 г., около 03.00 часа сутринта, ищцата успяла да се свърже със сестра си И. Г. Ф., за да я уведоми, че е задържана. Близките й се свързали с адвокат Х. Г. и адвокат К.Д., които тя упълномощила най-напред с договор № 825075/26.06.2020 г., а впоследствие през месец 1 септември и с договори № 825080/11.09.2020 г. и № 789572/11.09.2020 г., като сумите, които били заплатени за правна защита, възлизали общо на 13 600 лева. Преди това, при нейното задържане, й било отказано да се свърже с близките си по телефона и с адвокат, въпреки многократните й молби. Под надзора на прокурор последвало претърсване на три жилищни адреса и на работното място на ищцата. Едното жилище - апартамент, било нейна собственост, другото на майка й, а третото жилище било собственост на двамата й родители, като там те живеели заедно със сестра й. Нито в апартаментите, нито на работното й място - кабинет № 1030 в ГДНП, били открити каквито и да било вещи или предмети, които да са относими към приписваното й престъпление. Въпреки това били иззети ключовете от жилището, находящо се в гр. София, ул. „********, и ключовете от жилището, находящо се в гр. София, ул. „И.н ********. По-късно ищцата депозирала молба с искане до Специализираната прокуратура да й бъдат върнати ключовете от двете жилища. Тя нямала достъп до собственото си жилище на ул. „Димитър Яблански“ и до жилището, в което живеела, поради което трябвало всеки път да ангажира друг член от семейството й, за да й отключва. Прокуратурата отказала без мотиви връщането на вещите. С определение от 04.08.2020г. по НЧД № 2045/2020 г. Специализираният наказателен съд разпоредил връщането на ключовете, което било осъществено едва на 13.08.2020 г. Докато ключовете се намирали по следственото дело, апартаментът на ищцата, находящ се в гр. София, ул.

„Димитър Яблански“, станал обект на домова кражба, без да е разбита вратата. За случая имало заведено ДП № 1103/2020 г. по описа на 4 РУ - СДВР, пр. пр. № 31033/2020 г. по описа на СРП, като една от вероятните хипотези била, че след претърсването на 26.06.2020 г. апартаментът е бил оставен отключен. По това време ищцата била задържана и не могла да се погрижи за имота си. Тази кражба допълнително засилила нейните страдания, тъй като изпитвала страх от бъдещи злоупотреби по отношение на други нейни жилища и имала усещането, че е изпаднала в безизходица. Наказателното производство срещу нея било отразено в различни медии, които цитирали името й, както и имената на членове на семейството й. Спрямо мъжа, с когото живеела на съпружески начала, също бил оказан натиск да изфабрикува донос срещу нея, а началниците му предложили да се премести на друга длъжност в структурата на МВР. Ищцата се тревожела за себе си и за своите близки.

Вследствие на наказателното производство изпитвала душевни тревоги и срам от публичното й опозоряване, не можела да спи, имала високо кръвно налягане, нямала апетит, искала да се самоубие, поради което приятелят й и нейните роднини не я оставяли сама.

Вследствие на преживения от ищцата стрес се отключили множество заболявания, а други се обострили - отключило се автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, появили се кардиологични, неврологични и гинекологични проблеми, стигнало се до масивни гинекологични кръвоизливи. Силно се усложнила и алергията й, която прерастнала в чести астматични пристъпи. Многократно посещавала болнични заведения за продължителни периоди от време в условията на пандемична обстановка в страната. Спрямо ищцата бил осъществен дисципилинарен и трудов тормоз на работното й място в МВР. Със заповед № 8121 К-7852/08.07.2020 г. на министъра на вътрешните работи спрямо нея било образувано дисциплинарно производство след привличането й като обвиняема. Негативните 2 преживявания и емоции в този период достигнали до краен предел и при нея се проявили силен панически страх, сърцебиене, повишено кръвно налягане, чувство на задушаване, изпотяване, замаяност, прилошаване, главоболие, световъртеж, горещи и студени вълни, треперене и кошмари, безсъние, разочарование, негативни и натрачиви мисли.

Наказателното производство засегнало професионалния й авторитет, граден от нея в продължение на 20 години в системата на МВР. Воденото срещу нея наказателно производство се отразило на начина й на живот и на кариерното й развитие. Променила поведението си към близките и приятелите си, изпитвала отчаяние, нежелание за живот, загубила вяра в справеливостта. Дистанцирала се от приятелите си, тъй като се опасявала, че ще й задават въпроси за повдигнатото обвинение. С отпадане на обвинението служебният натиск спрямо нея не бил прекратен. Многократно била принуждавана да напусне работата си доброволно. Началниците й използвали привидно законови методи за нейното отстраняване. По този начин тя продължила да бъде дискредитирана пред колегите си и да изпитва срам и унижения. Счита, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 100 000 лева – обезщетение за неимуществените вреди, и сумата от 13 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатски хонорар по досъдебното производство, както и 21 603 лв. – обезщетение за забава за периода 02.02.2021 г. - 23.06.2023 г. върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди(допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 26.06.2024 г.), ведно със законната лихва върху главницата от 100 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва ищцата да е претърпяла описаните в ИМ неимуществени вреди; оспорва наличието на причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените от ищцата неимуществени вреди; оспорва размера на иска за неимуществени вреди като прекомерен; твърди, че част от описаните от ищцата неимуществени вреди вече са обезщетени от държавата във връзка с водено от Ф. срещу МВР производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 25.06.2020 г. до 17.12.2020 г., вследствие на отменена заповед за задържане на лице № 7855зз-52 от 25.06.2020г., издадена от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР; оспорва иска за имуществени вреди; оспорва ищцата да е заплатила адвокатски хонорар от 13 600 лв.; оспорва да е осъществена адвокатска защита по досъдебното производство;на следващо място прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 13 600 лв. по досъдебното производство, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и извършената работа, при това хонорарът бил платен за двама адвокати; оспорва претенцията за законна лихва, както и началаната дата, от която се претендира. Моли съда да отхвърли исковете. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани в исковото производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 3 взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:

За да бъдат уважени исковете трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за извършено престъпление;

2/наказателното производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/да е настъпила вреда за него; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото обезщетение.

От представените по делото доказателства се установява, че на 26.06.2020 г. ищцата е била привлечена като обвиняема по ДП № 99/2020 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1054/2020 г. по описа на СП за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл.

4, т.2, вр. ал. 2 от НК.

На 02.02.2021 г. е издадено постановление на Специализираната прокуратура по НП № 99/2020 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1054/2020 г. на СП, с което наказателното производство спрямо ищцата е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, алт.2 от НПК.

С определение от 17.05.2021 г. по НЧД № 1208/2021 г. на СНС е отхвърлена жалба на ищцата срещу постановлението от 02.02.2021 г. по ДП № 99/2020 г. по описа на СО-СП за прекратяване на наказателното производство спрямо нея, с която жалба е искала да бъде променено посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство, като вместо основанието по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК да се посочи основание по чл.243, ал.1, т.1, вр чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК. В мотивите към определението съдът е приел, че производството е следвало да се прекрати на друго основание – по чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението (по делото има доказателства в подкрепа на обвинението, но не са достатъчни). Прието е обаче, че това е по-тежкото основание и тъй като жалбата е подадена от обвиняемата, не е допустимо да се утежнява нейното положение, поради което съдът е отхвърлил подадената жалба.

Определението е влязло в сила на 01.06.2021 г.

С постановление от 26.06.2020 г. на Специлизираната прокуратура по ДП № 99/2020 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1054/2020 г. по описа на СП ищцата е задържана за срок от 72 часа.

С определение от 28.06.2020 г. по НЧД № 1804/2020 г. на Специализирания наказателен съд е оставено без увжение искането на Специализираната прокуратура за взимане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо В. Ф.. Определението на съда е било протестирано от Специализираната прокурата, като същото е било потвърдено с определение от 07.07.2020 г. по ВНЧД № 330/2020 г. на АСпНС.

Видно от писмо на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от 30.05.2024 г. ищцата е била задържана под стража на 26.06.2020 г. за срок до 72 часа, съгласно постановление на Специализирана прокуратура по пр.пр. № 1054/2020 г., ДП 99/2020 г. по 4 описа на СП, а на 28.06.2020 г. е била освободена от ареста, съгласно определение на СпНС от 28.06.2020 г. по НЧД № 1804/2020 г.