Решение № 7791 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7791 гр. С., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110136468 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу С. П.

Б., Г. Н. Г., Ю. Н. Г., С. С. С., С. С.а С., Ю. С. С., А. М. Г., М. М. Г., Д. С. М., С. Д. М., В. Д. М., Д. Х. Б., М. Х. М., с която при условията на пасивно субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С Определение № 27142/02.07.2024 г. съдът е препратил за разглеждане от РС – Благоевград предявените от ищеца искови претенции срещу ответниците С. П. Б., С.

С. С., С. С.а С., Ю. С. С., А. М. Г., М. М. Г., Д. С. М., С. Д. М., В. Д. М., Д. Х. Б., М. Х.

М., предвид данните относно настоящия адрес на посочените, като е прекратил производството в съответната част и е оставил за разглеждане пред себе си исковата молба в частта, обективираща предявените искове срещу Г. Н. Г. и Ю. Н. Г..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответниците, възникнало въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., доставил на ответниците топлинна енергия в имот, с адрес: гр. С., ул. „Х. п.“ № 7, вх. „Б“, ет. 3, ап. 33, на стойност от 882,50 лв., която не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответниците му дължат заплащането на мораторна лихва в размер на 273,44 лв., начислена върху стойността на главницата за периода от 15.09.2021 г. до 20.05.2024 г.

Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между 1 клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Т. с.“ ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди ответниците да заплатят на „Т. С.“ ЕАД процесните суми, при условията на разделната им отговорност за погасяване на вземанията - по 24/144 части от дълга за всеки от тях, а именно за сумата от 147,08 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията, както и за сумата от 45,57 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.05.2024 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Н. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ю. Н. Г., чрез назначения й особен представител – адв. Р., е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението, че е потребител на доставена от дружеството топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните от ищеца суми. Оспорва да е изпаднала в забава за плащане на главницата за топлинна енергия. Не оспорва, че до процесния имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната сума.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени при условията на пасивно субективно съединяване обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен с ответниците, по силата на който, в периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., е доставил в процесния имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.

При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните от ищеца вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Като писмено доказателство по делото е приложен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, съгласно който на 27.07.2005 г. В. Х. Л. е призната за собственик на недвижим имот – апартамент № 33, находящ се в гр. С., ж.к. „К. с.“, ул. „Х. п.“ № 7, блок № 84, ет. 3.

От представеното по делото удостоверение с изх. № 68-00-1069/30.08.2012 г., издадено от ГИС С. се установява, че ул. „Х. п.“ № 7, блок № 84 (стар адрес) е идентичен с настоящия адрес – ул. „Х. п.“ № 7 с вх. „А, Б и В“.

Видно от представеното саморъчно завещание, изготвено от В. Х. Л. на 20.08.2000 г. същата е завещала притежаваните от нея недвижими имоти и движими вещи на своите племенници – Ю. Н. Г., С. И. Ч., С. П. Б., В. С. С., С. М. Б. и С. С. С..

Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В тази връзка, всеки от горе посочените наследници на В. Л. е придобил по 1/6 идеална част от имота.

От представеното по делото саморъчно завещание, изготвено от С. И. Ч. на 12.02.2024 г. се установява, че същата е завещала припадащите й се идеални части от процесния имот на П. Б. Ц..

Видно от приложения договор за продажба на наследство от 22.02.2016 г. П. Б.

Ц. е продал на Г. Н. Г. наследството, оставено му по саморъчно завещание от С. И. Ч., починала на 09.02.2016 г., обявено от нотариус Стилиян Тютюнджиев, т.е. Г. Г. е придобил 1/6 ид. част от имота.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 2521/12.07.2022 г., издадено от община Благоевград се установява, че след смъртта си В. С. С. е оставила като законни наследници С. С. С. (дъщеря) и Ю. С. С. (син), т.е. последните са придобили по 1/12 ид. част от процесния имот.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 2509/12.07.2022 г., издадено от община Благоевград се установява, че след смъртта си С. М. Б. е оставил като законни наследници своите племенници – Д. Х. Б. и М. Х. М., които са деца на починалия му брат Х. М. Б., т.е. последните са придобили по 1/12 ид. част от процесния имот. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том I, рег. № 694, дело № 39/2021 г., съгласно който на 09.04.2021 г. Г. Н. Генев е 3 продал на съсобственика си С. П. Б. притежаваната от него 1/6 ид.част от процесния недвижим имот.

При преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства съдът приема, в рамките на исковия период – от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. ответниците Ю. Н. Г. и Г. Н. Г. са имали качеството потребител на топлинна енергия, тъй като са притежавали право на собственост по отношение на по 1/6 идеална част от имота. С оглед изложеното, съдът приема за установено, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна енергия с ответниците попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице, за които следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия, приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде видно, че ответниците са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на дружеството – ищец намират приложение в отношенията между страните.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася.

По делото е приложена обща фактура № 1014086669/31.07.2021 г., на стойност от 1361,71 лв., за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., с падеж – 14.09.2021 г.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира за обоснована и компетентно изготвена се установява, че по данни от счетоводството на ищеца, общото задължение за потребена от абоната топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. е в размер на 882,50 лв. Отбелязано е, че след заплащане на част от главницата в размер на 147,08 лв. за дела на С. Б. е налице непогасен остатък в размер на 735,43 лв.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че общият размер на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., съгласно издадените изравнителни сметки от „Т. с.“ ЕООД, възлиза на 1260,42 лв., формирана като сбор от сумата за топлинна енергия за сградна инсталация – 143,03 лв.; за отопление на имота – 666,67 лв.; 450,72 лв. – за подгряване на топла вода. Вещото лице е дало заключение, че сумата от изравнителните сметки, подадени от ФДР като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 861,32 лв. за доплащане.