Определение № 1024 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500945 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Н. Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат С. А., против определение № 2682/06.03.2023 г. постановено по гр. д.

№14814/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив, XХII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на В. Н. Г. от 21.02.2023 г. за изменение на Решение № 583 от 10.02.2023 г. по гр. д. № 14814/2022 г. по описа на ПРС в частта за присъденото й адвокатско възнаграждение като бъде присъдено такова в пълния претендиран размер.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като се касае за сумата от 68.06 лева от договореното възнаграждение от 400 лева. Като прекомерно се сочи възнаграждение, което е преувеличено, не отговаря на добрите нрави като договорено в двоен или троен размер спрямо материалния интерес по делото. Посочва, че съдът не е изследвал съотношението между фактическата и правна сложност на делото и т.нар.прекомерност. Намира, че с намаляване на адвокатското възнаграждение ще се стигне до неправомерна намеса в договорните отношения между адвоката и неговия клиент. Излага доводи, че адвокатското възнаграждение не се дължи само за процесуално представителство, а се заплаща за всеобхватния ангажимент на адвоката. Посочва, че съдът може, но не е длъжен да намалява размера на адвокатското възнаграждение при възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение като се постанови ново, с което да се измени решението в частта за разноските с присъждането на пълния размер на направените разноски, 1 както и да се присъдят разноските за настоящото производство.

Ответната страна по частна жалба - „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Пловдив, ЕИК: 115010670, чрез пълномощника юрк.Х. Х., взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че делото не представлява такова с висока правна и фактическа сложност като обемът на осъществените действия са изчерпани с депозирането на искова молба с приложени доказателства, представяне на писмен отговор и проведено открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество.Възразява, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обосноваван съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв. Намира изложените доводи против намаляването на адвокатското възнаграждение и нарушаването на договорната свобода между страните за философски и неотносими към определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на частната жалба.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в указания от първостепенния съд срок за обжалване, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е приключило с постановяването на решение № 583 от 10.02.2023г. по гр. д.№ 14814/2022г. по описа на Районен съдПловдив, с което е осъден ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да заплати на В. Н. Г., сумата в общ размер на 1456.25 лева, от които 876.56 лева, принудително събрани на отпаднало основание - обезсилена Заповед по чл.410 по ч.гр.д. № 10385/2017 г. по описа на ПРС и 579.69 лева, сума с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, както и сумата в размер на 390.19 лева – разноски в настоящото производство.

Районният съд е присъдил на ищцата разноските от 390, 19 лева, включващи държавна такса от 58.25 лева и адвокатско възнаграждение от 331.94 лева - на основание чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения след като е приел за основателно възражението на ответното дружество за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е постъпила молба от В. Н. Г. за изменение на постановеното решение в частта за разноските и искане за присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева, тоест на още 68,06 2 лева.

За да остави без уважение молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, първостепенният съд е приел, че предвид направеното възражение за прекомерност следва да съобрази адвокатското възнаграждение на база обем и сложност на извършените дейности, както и сложността на самото дело и не е обвързан от свободата на договаряне на страните по договора за правна защита и съдействие. Първостепенният съд е приел, че поради ниската правна и фактическа сложност на делото, наличие на безспорни обстоятелства, без да се е наложило събиране на доказателства, провеждане на само едно съдебно заседание, отговорността на ответника за разноските следва да е в размер на минимума, предвиден в Наредбата.

Определението е правилно.

Претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 400 лева по договор за правна защита и съдействие, по отношение на които е направено възражение от ответната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Съгл. чл. 78, ал.5 ГПК в правомощията на съда е преценката за прекомерност на платеното адв.възнагражение вкл. и фактическата и правна сложност на делото. При преценка правната и фактическа сложност на спора следва да се съобрази броя на проведените заседания, събраният доказателствен материал и конкретно извършената дейност на процесуалния представител / Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017 г., I т. о., ТК /. В разглеждания случай обемът на осъществените действия от процесуалния представител на ищцата в производството се изразява в подаване на искова молба с приложени писмени доказателства и представителство в открито съдебно заседание. Производството е протекло с едно открито съдебно заседание, не се правени доказателствени искания и не са осъществени процесуалноследствени действия за събиране на доказателства, съответно не са установявани допълнителни факти и обстоятелства, искът е уважен само на база изложените в исковата молба твърдения и представени с нея доказателства, в която насока ищцата не е обосновала допълнителни правни съображения и правни доводи не са развити в писмени бележки по спора.Следователно делото е с ниска фактическа и правна сложност, поради което не се дължи присъждането на по - висок размер на адвокатското възнаграждение от минимално предвидения по Наредба № 1/2004 г. Ето защо, за осъщественото процесуално представителство на ищцата се следва минималният размер на адвокатското възнаграждение от 331.94 лева, както правилно е приел районният съд.

Извод за обратното не се прави от съображенията в частната жалба, с които се излагат общи възражения срещу намаляването на адвокатското възнаграждение без да се твърдят и да установяват действия, които да мотивират присъждането на 3 възнаграждение в размер над минимално предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. в приложимата редакция към спора, респективно и такива за искания допълнителен размер от 68, 06 лева. Неоснователно се възразява за неправомерна намеса в договорните отношения между страните, тъй като уговореното възнаграждение е в рамките на свободата на договаряне, но същото по аргумент от чл.

78, ал. 5 от ГПК не подлежи на възстановяване, доколкото се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Ето защо, неоснователни са възраженията срещу присъдените от районния съд разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата. По изложените съображения жалбата ще се остави без уважение, обжалваното определение ще бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските за въззивната инстанция: Неоснователно е искането на ответникът по частната жалба „Водоснабдяване и канализация“ЕООД за присъждането на разноски, тъй като в производството относно дължимостта и размера на разноските не е самостоятелно такова и в него не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в този смисъл Определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 205 от 19.12.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4518/2018 г.).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2682/06.03.2023 г. постановено по гр. д.

№14814/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив, XХII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4