Решение № 32 от 14.02.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Плевен, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500297 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 463 във вр. чл. 278 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба с вх. № 7991/04.03.2021 г. от Ц. А.. Н., лично и като управител на „***“ ЕООД, гр. Плевен и Н. СЛ. Н., всички чрез пълномощника им адвокат С.Н. от АК Варна против разпределение на парични суми по изпълнително дело

№

2017815******/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. №***5 по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по чл. 463 от ГПК, извършено на 25.02.2021 г..

В жалбата се твърди, че неправилно от ЧСИ е определен размера на вземанията за главници, лихви, разноски и законна лихва на взискателя „***“ АД, гр. София към 25.02.2021 г. по изпълнителните листове, издадени по ч.гр.д. № 3206/2013 г., ч.гр.д. № 3207/2013 г., ч.гр.д. № 3204/2013 г., ч.гр.д. № 3205/2013 г. по описа на ПлРС, тъй като по всеки от тях не е отчетен размера на заплатените в Банката след издаване на изпълнителните листове парични суми, както и размера на заплатените по изпълнителното дело парични суми.

В жалбата се твърди също, че разпределението е извършено в нарушение на чл. 135 и чл. 136 от ЗЗД и чл. 458 и чл. 459 от ГПК, тъй като като 1 привилигировани вземания по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД са вписани сумите 205,20 лв., 33,23 лв., 1 974,29 лв. и 945,07 лв. , които суми представляват неплатени авансово такси от взискателя, подлежащи на събиране от ЧСИ по реда на чл. 79 ал. 2 от ГПК като частно вземане на ЧСИ, които следва да се удовлетворят след удовлетворяване на всички привилигировани вземания, като жалбоподателите се позовават на съдебна практика по посочени граждански дела в тази насока. Алтернативно оспорват размера на тези вземания като твърдят, че не са им съобщени и са недължими, тъй като не са за реално извършени изпълнителни действия. По отношение на сумата от 903,20 лв. посочена като авансово платени такси от взискателя „***“ АД, гр.

София се оспорва дължимостта им, тъй като тези разноски не са съобщени на длъжниците и те не са наясно за кои конкретни изпълнителните действия са начислени. Иска се от окръжния съд да отмени обжалваното решение на ЧСИ за разпределение, постановено на 25.02.2021 г. като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на ЧСИ с указание да извърши ново разпределение в съответствие със закона. Прави се искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза по поставени в жалбата задачи касаещи възраженията по размера на вземанията на взискателя „***“ АД, гр. София, както и размера на начислените от ЧСИ разноски и такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, присъединените кредитори по изпълнителното дело и размера на взманията им.

Адвокат С.Н. се легитимира като пълномощник на жалбоподателите с пълномощни, представени по изпълнителното дело на л. 788 и л. 789, в които е посочено и упълномощаване за представителство пред съда във връзка с обжалване на действията на ЧСИ по конкретното изпълнително дело.

По делото е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 476 ал. 1 от ГПК от взискателя в изпълнителното производство „***“ АД, гр. София чрез пълномощника му адвокат В.П. от упълномощеното АД „***“ гр. София, в който се оспорва частично допустимостта на жалбата и изцяло нейната основателност. Според ответника по жалбата същата в частта, в която е депозирана от Н. СЛ. Н. е недопустима, тъй като същата няма качеството на длъжник в изпълнителното производство, респ. не е от кръга на лицата, които могат да обжалват разпределението по реда на чл. 462 от ГПК. В отговора се излагат доводи относно правилността и законосъобразността на извършеното разпределение при спазване на реда на привилегиите в чл. 136 от ЗЗД – на 2 първо място - разноски по изпълнението, на второ място – данъци за имота, на трето място суми за обезпечения с ипотека и залог взискател „***“ АД, гр.

София. Твърди се, че в полза на Банката са наложени обезпечения върху продадения на публична продан имот – бензиностанция, като върху земята и сградата е учредена ипотека, а върху съоръженията особен залог. По отношение на посочените в жалбата парични суми за разноски, които не са авансово внесени от взискателя, както и за тези, които са платени от взискателя се излага становище, че привилегията в чл. 136 ал. 1 т. 1 от ГПК не прави разлика между разноските, както и че тези разноски са за реално извършени изпълнителни действия. Посочва се, че ЧСИ няма задължение да уведомява длъжника за всяко едно вземане за разноски и това е целта на съобщаване на разпределението. По отношение на размера на вземанията се излага становище, че размерът на вземанията е уточнен със споразумение между страните от 09.01.2019 г., но тъй като длъжниците Ц. А.. Н. и „***“ ЕООД, гр. Плевен не са изпълнили задълженията си по това споразумение на 05.03.2020 г. Банката е подала молба за възобновяване на изпълнителното дело, в която е посочила актуалният размер на вземанията си, респ. на задълженията на длъжниците, които размери са съобразени от ЧСИ доколкото след този момент от страна на длъжниците не са заплащани парични суми директно към Банката. С отговора на жалбата се оспорва направеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като се посочва, че относно размера на дълга възражения не са правени в изпълнителното производство и такова искане не е отправено своевременно към ЧСИ. В заключение се иска от Плевенския ОС да остави без разглеждане като недопустима жалбата от Н.

СЛ. Н. и да остави без уважение като неоснователна жалбата в останалата й част.

По делото не са депозирани писмени отговори на жалбите по реда на чл.

476 ал. 1 от ГПК от присъединените взискатели ТД на НАП Велико Търново, Община Н. и Ц.К. Н..

От мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ Т.К. се установява становището й за неоснователност на жалбата против разпределенението от 25.02.2021 г.. Според ЧСИ длъжници по изпълнителното дело са Ц. А.. Н. и „***“ ЕООД, гр. Плевен, като същото е образувано по молба на взискателя „***“ АД, гр. София въз основа на представени четири изпълнителни листа по ч.гр.д. № 3206/2013 г., ч.гр.д. № 3

3204/2013 г., ч.гр.д. № 3207/2013 г., ч.гр.д. № 3205/2013 г. по описа на ПлРС, които вземания произтичат от договори банкови кредити с номера съответно № 38/16.05.2006 г., № 14/03.12.2007 г., № 15/03.12.2007 г. и № 31/22.04.2008 г.. ЧСИ посочва също, че върху продаденият на публична продан недвижим имот, чиято продажна цена е предмет на разпределението са учредени и вписани първа, втора и трета по ред договорни ипотеки за обезпечаване на вземанията на Банката по договори за кредит съответно № 38/16.05.2006 г., № 14/03.12.2007 г., № 15/03.12.2007 г., установени с изпълнителните листове по ч.гр.д. № 3206/2013 г., ч.гр.д. № 3204/2013 г. и ч.гр.д. № 3207/2013 г. по описа на ПлРС. Установява се, че в полза на Банката е учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху технологично оборудване, обект на проданта с договор от 2010 г., подновен последно на 17.07.2020 г. за обезпечаване на вземания на Банката към длъжника „***“ ЕООД, гр. Плевен по договор за кредит № 15/03.12.2007 г.. Установява се, че по молба от 10.02.2021 г. на основание чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединен като взискател Ц.К. Н., който е представил изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 868/2021 г. на ПлРС .

Установява се, че при проведената на 11.02.2021 г. публична продан на УПИ І-557 в кв. 72 по плана на с. ***, с площ 2 700 кв.м., заедно с построените в имота сграда, представляваща модулна нафтостанция, както и резервоар нефтопродукти комплект, горивоколонка, навеси за горивоколонки, електонна система с фискална памет и резервоар пропан-бутан с помпен агрегат газоколонка за купувач е обавен присъдениния взискател Ц.К. Н. при цена 63 333,33 лв. без ДДС. Установява се, че на 25.02.2021 г. е предявено разпределение на сумата от 63 333,33 лв. като са разпределени суми в полза на „***“ АД, гр. София, чието вземане е обезпечено с учредените договорни ипотеки и договор за залог, а за вземането на взискателя Ц.К. Н., което е необезпечено не са разпределени парични суми.

След изпращане на съобщения от съда лично на жалбоподателите по повод дължим допълнителен депозит за вещо лице по приетата СИЕ по делото, съобщението до жалбоподателката Н. СЛ. Н. е върнато в цялост с отбелязване за информация получена от съпруга й, че лицето е починало на 14.02.2021 г..

След извършена служебна справка с определение на съда № 1473/29.10.2021 г. по делото съдебното дирене е възобновено поради 4 събраните данни за смъртта на жалбоподателката Н. СЛ. Н., след което с определение на съда № 1539/11.11.2021 г. по делото са к онституирани като заинтересовани страни в производството наследниците й П. Ц. Н., Р.Ц. Н. – Т. и В. В. К. и същите са призовани по делото с надлежни указания относно възможността да депозират писмена жалба срещу разпределението, а на жалбоподателя Ц. А.. Н. е дадена възможност да заяви дали е подал жалбата в качеството на наследник на починалата си съпруга.

В определения от съда срок на 26.11.2021 г. е депозирана писмена молба от жалбоподателя Ц. А.. Н. чрез пълномощника му адвокат С.Н., в която заявява, че жалбата следва да се счита подадена от него и в качеството на наследник на ипотекарния длъжник Н. СЛ. Н..

В о.с.з. жалбоподателят Ц. А.. Н. не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат С.Н. депозира писмено становище, съгласно което поддържа жалбата.

Заинтересованите страни В. В. К., П. Ц. Н., Р.Ц. Н. – Т. не се явяват и не се представляват, като втората от тях представя писмени доказателства за извършен от нея отказ от наследството на Н. СЛ. Н..

Ответниците по жалбата не се представляват в о.с.з..

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Установява се от изготвената служебна справка и представеното удостоверение за наследници на Н. СЛ. Н., издадено от Община Плевен, че същата е починала на 14.02.2021 г. в с. ***, община П. и е оставила за законни наследници съпруга си Ц. А.. Н., децата си П. Ц. Н. и Р.Ц. Н. – Т., както и по заместване от починалия преди нея син В.Д.К. – внучката си В. В. К..

Установява се от направеното по делото уточнение от Ц. А.. Н., че същият е депозирал жалбата в качеството на наследник на Н. СЛ. Н..

Установява се от приложените ч.гр.д. № 2744/2021 г. и № 2473/2021 г. и двете по описа на ПлРС, че с надлежни определения по двете дела от 28.04.2021 г., ПлРС е разпоредил вписване в особената книга за приемане и отказ от наследство на извършените откази от страна на П. Ц. Н. и Р.Ц. Н. – Т. от наследството на майка им Н. СЛ. Н..

5

Съдът, като съобрази надлежно вписаните откази от наследство от страна П. Ц. Н. и Р.Ц. Н. – Т. от наследството на майка им Н. СЛ. Н., приема, че същите следва да бъдат заличени като заинтересовани страни в производството и същото прекратено по отношение на тях.

По ДОПУСТИМОСТТА на жалб ата на Ц. А.. Н., лично и като управител на „***“ ЕООД, гр. Плевен, както и в качеството на наследник на ипотекарния длъжник Н. СЛ. Н. против разпределение на парични суми по изпълнително дело № 2017815******/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег.

№***5 по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по чл. 463 от ГПК, извършено на 25.02.2021 г.: Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК, при наличие на правен интерес от надлежна страна срещу процесуални действия подлежащи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество. Жалбата се явява подадена от надлежна страна от Ц. А.. Н. и в качеството на наследник на Н. СЛ. Н., която е била само ипотекарен длъжник в производството до смъртта си, тъй като ипотекарния длъжник по отношение на недвижим имот, предмет на публична продан е легитимиран да обжалва изготвеното разпределение на паричната сума от продажбата на този имот. В този смисъл е разрешението, възприето в т. 2 ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д. № 4/2 017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че лице, което е дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, в хипотезата, при която изпълнението е насочено срещу тази вещ, има качеството на длъжник в изпълнителното производство. От приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че по същото е извършено предявяване на разпределението на 25.02.2021 г., за което е съставен протокол, подписан от ЧСИ, връчен на длъжниците чрез пълномощника им адвокат С. Н. от АК Варна на същата дата чрез посочения по делото адрес на електронна поща. Като съобрази, че срокът по чл. 462 ал. 2 от ГПК е започнал да тече на 25.02.2021 г., съдът приема, че подадената жалба срещу разпределението с вх. от 04.03.2021 г. , но с приложен пощенски плик с клеймо от 01.03.2021 г. се явява подадена в срок.