Решение № 5167 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5167 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Б.а като разгледа докладваното от П. Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100110057 по описа за 2024 година

Предявен е иск с пр. квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от С. Б. И., с ЕГН ********** срещу Столична Община, с която се предявяват искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на външен (латерален ) малеолус, закрито, претърпяна на 28.11.2023г., в следствие на подхлъзване на непочистен от сняг и лед тротоар, находящ се в гр. София, ул. Първа българска армия № 61, в близост до производствена, логистична и сервизна база - Военна рампа и падане на десния си крак, счупвайки десния си глезен, както и да заплати сумата 1823,75лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за лечение, като вредите са причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане в изправност на тротоар на територията на гр.София, ведно със законната лихва върху сумата 40 000лв. от датата на инцидента на 28.11.2023г. до окончателното плащане, а върху сумата 1823,75лв. от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Столична Община, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Посочва се, че не е на лице материалноправна пасивна легитимация от страна на Столична община, пopaди това, че зимното почистване на целият прилежащ тротоар на ул. Първа българска армия е възложено по надлежен ред на ДЗЗД „ Грийн Партнърс - БКС", с ЕИК 175819840. Следователно липсвало бездействие и виновно неизпълнение от страна на СО. Поискано е конституиране по реда на чл.219 ГПК като трети лица помагачи „Грийнпартнърс" АД, с ЕИК 200290178, със седалище и адрес на управление: ар. София, бул. „********, представлявано от П.Й.Ц. и „БКС-Х.Н." ЕООД, с ЕИК 131058508, със седалище и адрес на управление; гр. София, ж.к."********“, 1 представлявано от Х.П.Н..

На следващо място се посочва, че ищецът е регистрирал процесното нараняване като трудова злополука, поради което може да се удовлетвори по друг ред.

Оспорва се механизма на настъпване на увредата. Оспорва се вредите да се дължат само на увреждането, като се сочи, че ищеца не е спазил препоръките му, дадени след първата операция и така е станал причина за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендираното обезщетение е счетено за прекомерно и не съобразено с действително понесените вреди.

Трети лица помагачи оспорват исковата претенция, като неоснователна. Считат, че въведените доводи относно релевантните за правото обстоятелства са противоречиви, неясни и несъответстващи на представения писмен доказателствен материал. Претендират, че размерът на поисканото обезщетение е прекомерен.

Противопоставят възражения за съпричиняване в размер на 70%, като считат, че ищецът със собственото си поведение е допринесъл за настъпването на увреждането, а в последствие и до усложнението му с оглед, на което считат, че следва да бъде приет значителен размер на съпричиняване. Оспорват механизма на получаване на увреждането, твърдяното местоположение на настъпване на инцидента и размера на сочените неимуществени вреди. Посочват, че на процесната дата в посочения час, в който се твърди настъпване на вредоносното събитие, температурите са били положителни, като най-ниската отчетена такава е била +3 градуса, като от НИМХ са подадени данни, че от 6,30 ч. до 8,00 ч. е имало незначителни снеговалежи, поради което считат, че не са били налице условия за образуване на поледици. Не оспорват обстоятелството, че между СО и двете дружества съществуват облигационни отношения по силата на валидно сключен договор от 02.03.2020 г. с предмет събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на СО за райони „Илинден“, „Надежда“ и „Сердика“. Посочват обаче по отношение на датата, на която е настъпил инцидентът, а именно 28.11.2023 г., че ответникът не им е възлагал извършването на дейности по зимна обработка, а единствено по сметосъбиране и сметоизвозване. Отбелязват, че дори да не се приеме посоченото, към часа на настъпване на инцидента не са имали задължения за почистване на конкретния тротоар, тъй като съгласно вменените им задължения, с цитирания по-горе договор, в часовете преди 7,30 ч. е следвало да бъде извършвано единствено и само приоритетно почистване, което означава спирки на градския транспорт, подлези и подходи към тях, подходи към метростанции и велоалеи и едва след като бъдат обработени се пристъпва към почистване на останалите територии, в които са включени тротоарите, като най-напред се почистват тези около болници, детски градини, детски ясли, кухни, училища и обществени заведения, в какъвто обхват не попада мястото на настъпване на инцидента.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищеца, като приложения към исковата молба са представени медицински документи, които са обсъдени от допуснатата по делото медицинска експертиза, поради което същите не следва да се обсъждат отделно, но следва да се отбележи, че установяват травматични увреди на ищеца, посочени в исковата молба към относимия период.

Представена е Фактура № 0400052485 от 30.11.2023 г., ведно с фискален бон същата дата за сумата от 240лв., представляваща заплатена такса за ползване на самостоятелна стая за две денонощия, фактура №7000051447 от 30.11.2023г. , ведно с фискален бон от същата дата, за стойността на комплект 1/3 тубуларна плака, в които като получател е посочен ищеца С. Б. И., а като издател – УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ 2

ЕАД. Представени са и две рецептурни бланки и фискални бонове към тях за закупуване на медикаменти и медицински изделия на стойност съответно 98,76лв. и 105лв.

По делото е изслушана СМЕ, съгласно която се установява, че при процесния инцидент, ищеца е получил счупване на долния край на малкия пищял на дясна подбедрица в областта на глезенната става /латерален малеол/. Вещото лице заключва, че е възможно установеното увреждане, да бъде получено по описания в Исковата молба начин. В съдебно заседание при приемане на заключението, вещото лице пояснява, че механизмът на счупване е усукване на глезена при стъпване на криво, а причината за стъпването може да бъде дупка, може да бъде подхлъзване, може да бъде всичко довело до счупване на ходилото в областта на глезена. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник , за срок , повече от 30 дни.

Посочено е, че при ищеца е проведено трикратно оперативно лечение. При първата операция на 28.11.2023г. е направено открито наместване на счупването на долния край на малкия пищял на дясна подбедрица в областта на глезенната става и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. При втората операция на 13.12.2023г. е зашита вътрешната връзка на глезенната става, наместена е полуизкълчената глезенна става и е фиксирана с два винта- супрасиндезмален и транссиндезмален. При постъпване в болницата на 13.12.2023г., след повторното падане и счупването на гипсовата имобилизация е установено частично изкълчване на дясната глезенна става /сублуксация/ и разкъсване на вътрешната връзка на глезенна става, наложило оперативно лечение и поставяне на транссиндезмални винтове. Повторното падане и счупването на гипсовата имобилизация е във връзка с извършената операция на 13.12.2023г. при защита на заключението, вещото лице посочва, че механизмът на получаване на увредата, наложила втората операция, е същия и тъй като костта вече е здрава, силата на опъна, на усукването, се премества върху връзките, поради което са скъсани връзките от вътрешната страна на глезена и връзките между двете кости между малкия и големия пищял, при което се е получило разделяне на двете кости. За възстановяване на физиологичното състояние на костите е извършено зашиване на външните връзки и фиксиране с винтове на раздалечените кости. Посочено е, че винтовете събират двете кости и ги държат една до друга за два месеца докато връзките заздравяват и след това тези винтове трябва да се извадят, за да може да се започне правилно раздвижване. Ако не се започне, много бързо се появяват артрозни промени, за това едната операция води задължително до друга, след два месеца.

Посочено е, че при първата операция е поставена планка на малкия пищял с шест винта, която към момента няма медицински данни за отстраняване.

При третата операция, извършена на 16.02.2024г. са отстранени двата транссидесмални винта, за да може да се започне рехабилитация. По делото няма данни за това, как е протекъл възстановителния период , след изписването от болницата.

Възстановителният период се е удължил, тъй като тук коментираме едни 45 дни от операцията, а тук имаме едно отлагане – 2 седмици, т.е. започваме ново броене след втората операция и нямаше да има втората операция по изваждане на винтовете, за да започне това раздвижване.

През периода на лечение, ищеца е търпял болки и страдания , като към момента н а инцидента, така и по време на оперативните лечения, болките са били с по интензивен характер. След втория месец, след започване на рехабилитацията, болките 3 са със затихващ характер. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания и проведено лечение е около 6 месеца.

При прегледа, извършен на 16.05.2025г., вещото лице е установил ограничен обем движение на дясна глезенна става, при повдигане на ходилото нагоре от 15 градуса, при норма 20 градуса. В съдебно заседание, при защита на заключението, вещото лице посочва, че с оглед давността на травмата, остатъчния дефицит е с траен характер, като функционалният проблем се изразява в това, че С. Б. И. не може да кляка нормално. В съдебно заседание, вещото лице дава повече информация, като посочва, че това ограничение в движението до 15 градуса, се дължи по-скоро на връзките, защото те ограничават движението на ставата. Пряка трайна последица от първото счупване не може да се разграничи и вещото лице не може да каже дали има такава. При счупване на малкия пищял също като трайна последица може да има ограничен обем движение, то се дължи най-често на самото обездвижване на ставата, а не толкова на оперативната намеса, В ежедневието при ходене, дефицитът не се отразява. Всеки претърпял счупвания има субективни оплаквания и те се изразяват в дискомфорт при промяна на времето, при натоварване, като могат да съществуват дори и при пълно възстановяване на пострадалия.

От анализа на представените по делото финансови документи, вещото лице е установил, че направените разходи по фактури и фискални бонове е във връзка с проведеното лечение на ищеца.

Съдът счита, че следва да се кредитира заключението на СМЕ, доколкото за извършването му са взети в предвид предоставени от ищеца документи и представените такива от УМБАЛСМ „Пирогов“, с които се установява безпротиворечиво, че е налице счупване на долния край на малкия пищял на дясна подбедрица в областта на злезенната става поради усукване на глезена при стъпване на криво.

За установяване на място на настъпване на увредата, по делото са депозирани показания на свидетеля Н.Н.С., който посочва, че С. И. са колеги, работят в една фирма - „Евро Геймс Технолоджи“, но на различни обекти. Посочва, че в края на 2023 г., вероятно месец декември, С. И. му се обадил много рано сутринта, че си е контузил или счупил крак. Поради това, че С. И. бил близо до един от обектите, където се намирал свидетеля, последния отишъл със служебния автомобил, за да го взема.