Определение № 9949 от 18.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9949 гр. София, 18.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100505629 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по повод подадена от М. М. М.- длъжник по изпълнението, жалба вх.№ 3906/ 28.03.2022 г. на ЧСИ /вх.№ 33330/ 31.05.2022 г. на СГС/ срещу извършени по изпълнително дело № 20158490400240 на ЧСИ А.П.- с рег.№ 849 на КЧСИ и район на действие- СГС, действия по насочване на изпълнението върху следния недвижим имот, собственост на жалбоподателката: АПАРТАМЕНТ, отразен в КККР с идентификатор: ***, със застроена площ от 97.73 кв.м., ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата, находящ се в сградата на ул.“*******“ № 139 в гр. София. С довод, че описаното по- горе жилище е несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, жалбоподателката М. М. моли да бъде постановена отмяна на обжалваните действия на ЧСИ.

Взискателят по изпълнението „Р.- 99“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от длъжника жалба.

Частният съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20158490400240 на ЧСИ А.П.- с рег.№ 849 на КЧСИ и район на действие- СГС, е образувано по повод подадена на 26.01.2015 г. от „Р.- 99“ ЕООД- гр. София /взискател/ писмена молба с приложен към нея Изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден по гр.д.№ 30293/ 2012 г. на Софийски 1 районен съд, ГО, 27 състав, за присъждане на сумата 7 080 лева общо- обезщетения по чл.55 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, и на сумата 1 575.86 лв.- разноски по делото, платими от длъжника М. М. М..

След образуване на делото от ЧСИ са предприети съответни действия по изпълнението, като на длъжника М. М. е връчена покана за доброволно изпълнение на 27.01.2015 г. /лично/ и е наложена възбрана върху притежаван от същата недвижим имот, представляващ „МЕЦАНИН от две стаи и един салон, с квадратура от 165 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, находящи се в сградата на ул.“******* в гр. София, при съседи: на юг- наследници на Ковачеви, на север- стълбище, и на изток- ул.“Цар Борис““, вписана в книгите за вписвания на 18.02.2015 г., като по искане на взискателя е разпоредено извършването и на опис на възбранения имот. Протокол за опис на имота е съставен от ЧСИ на 20.04.2015 г., в който е посочено, че същият се намира „във владение на „Пиреос Банк“ или трети лица“ и достъп до него от страна на длъжника М. не може да бъде осигурен, като не е насрочена публична продан на същия от страна на ЧСИ.

Последващо искане за насрочване опис и оценка на собствения на длъжника М.

М. недвижим имот е направено от взискателя с молба от 10.10.2019 г., по повод на което не са предприети действия от ЧСИ.

На 11.01.2022 г. е заявено искане от взискателя за извършването на опис, оценка и публична продан на собствения на длъжника М. М. недвижим имот, по повод на което е издадено постановление от ЧСИ на 22.02.2022 г., с което е назначена експертиза за изготвянето на експертна оценка на посочения по- горе недвижим имот /мецанин/- собственост на длъжника М., за който „са налице данни от АГКК- София, че е извършено разделяне и са обособени два нови самостоятелни обекта- апартаменти, за които са издадени кадастрални схеми“.

С разпореждане на ЧСИ от 11.03.2022 г. са насрочени опис и оценка на имота /мецацин/ за 20.04.2022 г.

С постановление на ЧСИ от 19.04.2022 г. е назначена втора експертиза по изпълнителното дело- с вещо лице, което да изготви експертно заключение за идентичност между следните недвижими имоти: МЕЦАНИН, разположен над магазини, с две канторни помещения към него, находящ се в жилищната сграда на ул.“*******“ № 139 в гр. София, с площ от 165 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и придобитите в собственост от М. М. /по давност/ през 2021 г. ДВА АПАРТАМЕНТА, съответно с идентификатор 68134.300. 457.1.1- със застроена площ от 97.73 кв.м., и с идентификатор 68134.300. 457.1.2- със застроена площ от 82.36 кв.м., находящи се в сградата на ул.“*******“ № 139 в гр. София.

Протокол за опис на посочения по- горе имот е съставен от ЧСИ на 20.04.2022 г., в присъствието на длъжника М. М. и на третото лице А.Х., подписали протокола, в 2 който е посочено, че „оценката на гореописаните имоти, респ. за идеалната част на длъжника от гореописания имот, ще се извърши от вещо лице инж. Н. А., след изготвяне на експертно заключение от инж. Ст. С. относно идентичността на гореописаните недвижими имоти и преценката на съдебния изпълнител към кое недвижимо имущество следва да насочи принудителното изпълнение“, а също и че „публичната продан ще се проведе след влизане в сила на оценките на продаваното имущество и след разрешаване на въпроса за идентичността на посочените по- горе имоти“.

На 29.04.2022 г. е представено експертно заключение от инж. С. за идентичност на имота /имотите/, а непосредствено след това и експертно заключение от инж. А. за пазарна оценка на посочените по- горе два апартамента.

До датата на постъпване на жалбата в СГС- 31.05.2022 г., разпореждане за насрочване публична продан на възбранения имот- мецанин, или на част от него, вкл. на посочения в жалбата на длъжника М. апартамент, не е издадено от страна на ЧСИ.

При така установената по делото фактическа обстановка се налага приемането на извод за процесуална недопустимост на подадената от длъжника М. М. жалба вх.

№ 3906/ 28.03.2022 г. на ЧСИ /вх.№ 33330/ 31.05.2022 г. на СГС/, по повод на която е образувано производството по ч.гр.д.№ 5629/ 2022 г. на СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав.

Контролът, осъществяван от съда по реда на чл.435 ГПК, е контрол за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо /т.2- в приложимата към настоящия момент редакция/, а според чл.444, т.7 ГПК, регламентиращ несеквестируемостта, „изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника- физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС“.

Според даденото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Допустими изпълнителни действия са налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ и върху частично несеквестируемо вземане. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение 3 запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия- запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо . Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната /подадена преди да започне да тече срока/ жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта /при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен/.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

При съобразяване на цитираните разпоредби и тълкувателни разяснения настоящият съд намира жалбата на длъжника по изпълнението за процесуално недопустима, тъй като на настоящия етап на принудителното изпълнение не може да се приеме, че същото е насочено върху собствен на длъжника М. недвижим имот /апартамент с площ от 97.73 кв.м., с идентификатор ***/, за чието притежание същата се легитимира с Нотариален акт „за собственост на основание давностно владение“ № 18/ 14.10.2021 г., съставен въз основа на обстоятелствена проверка от софийски нотариус с рег.№ 039 на НК.

4

Действително според посоченото в мотивите на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. На ВКС- ОСГТК, възбраната се приема за насочване на принудителното изпълнение върху отделен имуществен обект, тъй като го запазва в патримониума на длъжника, докато протича съответния изпълнителен способ. В случая, обаче, независимо от извършените от ЧСИ действия по налагането на възбрана /датиращи от 2015 г./ и извършването на опис и оценка на притежавано от длъжника М. М. недвижимо имущество, предвид посоченото в обстоятелствената част на съставения на 20.04.2022 г. протокол за опис, не може да се приеме, че изпълнението е насочено към посочения в жалбата апартамент, по отношение на който именно е наведен довод за несеквестируемост от страна на длъжника по изпълнението. Към датата на постъпване на администрираната от ЧСИ жалба на длъжника М. М. в канцеларията на Софийски градски съд /31.05.2022 г./ не е било издадено постановление или разпореждане от ЧСИ за насрочване публична продан на недвижим имот- собственост на длъжника по изпълнението, вкл. посочения в жалбата апартамент- като обособена част от възбранения през 2015 г. имот. За да се приеме, че е налице обжалваемо действие на ЧСИ, включено в приложното поле на чл.435 ГПК, следва недвусмислено /еднозначно/ да бъде определен неговият предмет, което в случая, с оглед посоченото по- горе, не може да бъде сторено.

Следва да се отбележи, обаче, че и при разглеждане на жалбата по същество, в случай, че изпълнението е насочено върху посоченото от жалбоподателката жилище, релевантните за преценката на основателността й факти и обстоятелства, че жилището е със застроена площ от 97.73 кв.м. и надвишава жилищната нужда на едночленното семейство на длъжника, не биха могли да обосноват извод за незаконо-съобразност на извършените до момента от ЧСИ действия по изпълнението.