Решение № 262294 от 07.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 3337 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 140566 от 13.06.2019 г., постановено по гр. д. № 37431/2018 г., по описа на СРС, ІI ГО, 172 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.318, ал.2 ТЗ и чл.110, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на А.И.П., че „Т.С.“ ЕАД е носител на право на парично вземане към нея в размер на сумата от 1 601, 21 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 01.03.2018 г., до изплащане на вземането, сумата от 189, 52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.09.2015 г. – 05.02.2018 г., сумата от 67, 71 лв., представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и сумата от 12, 69 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. – 05.02.2018 г. Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 13, 16 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените от него разноски в размер на 672, 21 лв. - за исковото производство и 72, 02 лв. - за заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.

С решение № 192205 от 14.08.2019 г. постановено по гр. д. № 37431/2018 г. по описа на СРС, IІ ГО, 172 състав, по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение от 13.06.2019 г., като в диспозитива на същото вместо израза „сумата от 1 601, 21 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, начислена за периода м.05.2014 г.

– м.04.2017 г.”, следва да се чете „сумата от 1 330, 82 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, начислена за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г.“ Срещу основното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове за мораторна лихва, е депозирана въззивна жалба от ответницата А.И.П.. Позовава се на забава на кредитора по чл.95 ЗЗД. Твърди, че с писмо от 15.07.2017 г. е поискала от топлинния счетоводител да изчисли точния размер на задължението й. Ако същият не извършва счетоводни услуги, е следвало да препрати писмото й до съответния компетентен орган, който да изготви исканата справка. Счита, че по този начин кредиторът й е отказал съдействие и е препятствал узнаването на точния размер на задължението й. Своевременно е направила възражение в тази насока с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба, както и е ангажирал доказателства в тази насока. С обжалваното решение съдът не е обсъдил тези възражения, както и ангажираните писмени доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, като не възлага в нейна тежест сторените от насрещната страна разноски. Претендира сторените в настоящата инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 16.02.2021 г. моли съда да потвърди решението, в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“

ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 на ЗЕ по отношение на топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр.

София, бул. „*********, аб. № 026314, като му дължи сумата от общо 1601, 21 лв., от която: 1 330, 82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 189, 52 лв.

- обезщетение за забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 05.02.2018 г., сумата от 67, 71 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и сумата от 13, 16 лв. - обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 05.02.2018 г. Във връзка с подадено на 01.03.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 14185/2018 г. по описа на СРС, 68 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение.

Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че няма задължение към ищцовото дружество за заплащане на топлинна енергия, тъй като между тях липсват облигационни правоотношения. Заявява, че не е сключвала индивидуален договор с него, нито има доказателства лицето, от което е закупила имота да е имало сключен такъв.

Позовава се на нарушение на чл.62 ЗЗП. Твърди, че с писмо от 15.07.2017 г. е поискала от топлинния счетоводител – трето по делото лице, да изчисли точния размер на задълженията й. ако топлинният счетоводител не извършва счетоводни услуги, то би следвало да препрапи писмото й до орган, който е компетентен да извършва такива. По този начин не й е оказано съдействие и е препятствано узнаването на точния размер на задължението. Така е налице забава на кредитора по чл.95 ЗЗД, поради което ищецът следва да понесе произтичащите от това последици. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

На 01.03.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.И.П., за сумата от 1 398, 53 лв. - главница, както и 202, 68 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 05.02.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. София, бул. „*********, абонатен №*****Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия: 1 330, 82 лв. – главница 189, 52 – лихва, а за дялово разпределение: 67, 71 лв. – главница и 13, 16 лихва.

С разпореждане от 14.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 14185/2018 г. по описа на СРС, 68 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 32, 02 лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 33, том I, рег. № 888, дело № 34/2001 г. на 15.02.2001 г. процесният апартамент, находящ се в гр. София, бул. „********, е продаден от Г.И.Й.на А.И.П..

С молба - декларация от 12.09.2002 г. А.И.П. е поискал откриване на партида за имота на нейно име.

Съгласно представения протокол от проведеното на 05.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.София, бул. „********, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 24.09.2002 г. е сключен договор № 4099 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, бул. „********, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Ответницата е представила по делото заявление до „Т.С.“ ЕООД, с което в качеството си на собственик на апартамент № 5, находящ се в гр. София, бул. „********, прави възражение за погасителна давност за задълженията за ползване на топлинна енергия за този имот за периода, предхождащ 15.06.2014 г. С оглед на това счита, че тези задължения следва да се заличат. Моли да бъде уведомена за задълженията й за периода 15.06.2014 г. до този момент, както и да бъде уведомена за размера на това задължение за този 3 – годишен период, според отоплителните уреди, топла вода и сградна инсталация.според наличната при нея документация измервтелните уреди имат описани в заявлението показания. Моли да бъде изчислено задължението й за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., за което да бъде уведомена. Съгласно известие – обратна разписка заявлението е доставено на „Т.С.“ ЕООД на 14.07.2017 г.

С писмо изх. №

029347/21.07.2017 г. „Т.С.“ ЕООД е уведомил ответницата, че въпросите относно дължимите, просрочени суми да се отправят по компетентност към топлофикационното дружество. Посочен е и сайта на „Т.С.“ ЕООД, на който може да получи информация за графика за годишен отчет, изравнителната сметка за последния сезон, както и архив на изравнителните сметки за предходните години.

От заключението на вещото лице В.С.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания за покриване на начислените суми за исковия период.

Не следва да се обсъжда установената стойност на доставената топлинна енергия до процесния имот, доколкото същата е извън предмета на настоящото производство. Вещото лице е установило, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. - 05.02.2018 г. възлиза на 188, 89 лв., а върху главницата за дялово разпределение е в размер на 12, 69 лв. В заключението е отчетено обстоятелството, че от м.04.2014 г. са влезли в сила новите общи условия на ищеца и върху прогнозните стойности не е начислявана мораторна лихва. При промяна на общите условия от 29.06.2016 г. също не се начисляват лихва върху тези стойности.

Пред СРС е изслушана съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б.В.– Т.. Тъй като нейният предмет е свързан с установяване стойността на реално доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден имот и доколкото в тази част постановеното съдебно решение е влязло в сила като необжалвано, изготвеното експертно заключение не следва да се обсъжда.