Определение № 26725 от 11.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26725 гр. София, 11.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20211110142417 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

По делото е постановено съдебно решение на 06.06.2022г., с което исковата претенция на „ЗК Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е била уважена в цялост. Решението е връчено на страните на 07.06.2022г.

В срока по чл.259 ГПК е депозирана въззивна жалба срещу решението от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в което е обективирано искане по чл.250 ГПК за допълване диспозитива на решението с нарочен диспозитив по направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

С разпореждане от 27.06.2022г. съдът е указал на жалбоподателя да заяви изрично дали поддържа искането си по чл.250 ГПК, като в отговор е постъпила молба от 19.09.2022г., с която отговаря положително.

Насрещната страна е изразила само становище по депозираната въззивна жалба и няма такова по искането по чл.250 ГПК.

Софийският районен съд, вземайки доказателствата, прави следните правни изводи: предвид материалите по делото и

В мотивите на решението съдът изрично е посочил, че присъжда търсеното от ищеца вземане, тъй като е счел, че претенцията е доказана, както и че не се явява погасена по давност, която давност се явява прекъсната с депозираното от ищеца заявление по чл.410 ГПК, при положение, че искът по чл.422 ГПК за вземането по заповедта е уважен. При така обоснованите изводи, съдът е постановил диспозитив, с който признава за установено, че ответникът дължи на ищеца вземането по заповедта за изпълнение. Само в случай, че 1 възражението за погасяване на вземането по давност бе прието за основателно, съдът може да се произнася с диспозитив, с който отхвърля исковата претенция, като погасена по давност и в този смисъл възражението намира място в тази част на решението. При неоснователно възражение, диспозитив не се следва – аргумент и от чл.298, ал.4 ГПК.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ за допълване на постановеното на 06.06.2022г. решение по гр.д.№ 42417/2021г. на СРС, 55 състав, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2