Решение № 263915 от 14.06.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 14.06.2021 г

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Росен Димитров при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 11551 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД, предявен от Л.А.Д.,

ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я.Д.против ЗАД „А.“

АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на неговата майка Т.Л.У., настъпила в резултат на

ПТП, станало на 18.01.2019 г. в размер на сумата от 200 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 17.08.2019 г. – датата на изтичане на

3-месечния срок за произнасяне по претенцията от застрахователя до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че вина за настъпилото на 18.01.2019 г. около 06.40 в гр.София ПТП има водачът на лек автомобил л.а. „Хюндай ХР-В" с per. № ****** Г.И.П., който при движение по ул. „Бойчо Бойчев" блъснал пресичащата на пешеходна пътека Т.Л.У., която в следствие на получените множество телесни увреждания е починала на 11.03.2019 г.

Твърди ,че е загубил един от най- ценните хора в живота си

- своята майка. През целия му съзнателен живот починалата е била човекът, който е сплотявал и обединявал семейството, посрещали са делници и празници заедно, грижела се е за семейния уют и топлина.Изпитва тежки психически страдания по непрежалимата загуба довели до състояние на напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност. Започнал е да изпада в депресивни състояния, изразяващи се в изолиране от обкръжаващия го свят.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. ответникът

ЗАД

„А.“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а. „Хюндай“, с рег. № ******– Г.И.П. и пряката причинно – следствена връзка между поведението на този водач и настъпилата смърт на пострадалото лице. Подържа се, че процесното ПТП е случайно деяние по см. на чл.

15 НК, тъй като в конкретната ситуация водачът на лекия автомобил не е могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици от своето поведение.

В тази връзка се излага, че пострадалата е навлязла внезапно и неочаквано на платното за движение, при това при ограничена за нея видимост, с което е поставила водачът на лекия автомобил в обективна невъзможност да предвиди и съответно да предотврати настъпилото ПТП.

При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това, че с поведението си е нарушила разпоредбите на чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Излага се също така, че дори и да се приеме, че пострадалата е пресякла на обозначено за това място

- пешеходна пътека, същата не е съобразила поведението си при пресичане с обективираното в разпоредбата на чл. 113, ал.

1, т. 1 и т. 2 ЗДвП правило.

Наред с това се подържа, че пострадалата е пресякла пешеходната пътека при ограничена видимост, поради намиращ се в непосредствена близост пред пешеходната пътека автобус от градския транспорт, с което е нарушила разпоредбата на чл. 114, т. 2 ЗДвП. Сочи се също така, че с оглед конкретните условия на време и място на настъпване на ПТП, пострадалата е имала техническата възможност да предотврати ПТП - първо, като не предприема пресичане при ограничена видимост и второ, като ускори своя ход, с цел да не се достигне до контакт с автомобила.

Признава за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Хюндай“, модел „ХР-В“, с peг. № ******, по силата на застрахователна полица № BG/01/1180022489954, сключена със „ЗАД А. България“ АД, срок на действие от 07.08.2018 г. до 28.08.2019 г.

Оспорва иска по размер като прекомерно завишен, както и акцесорната претенция за лихва поради неоснователност на главния иск.

Не оспорва представените към исковата молба писмени доказателства, с изключение на Констативния протокол за ПТП, който оспорва, поради това, че не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол к 27/ 18.01.2019 г., протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум и присъда на СГС по нохд № 1504/2020 год. в сила от 23.03.2021 год. се установява, че 18.01.2019 г. около 06:40 ч. в тъмната част на денонощието на ул. „Бойчо

Бойчев“ в участъка между ул. „Монтевидео“ към кв. „Суходол“ в района на СМГТ 0685 върху пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М.8.1 е настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ХР-В“, регистрационен номер ******, управляван от Г.И.П. пресичащата пешеходка Т.Л.У.. ,в следствие на което същата получава увреждания несъвместими с живота и умира на място-съобщение за смърт на л.9 от делото и препис от акт за смърт на л.10.

Г.И.П. с ЕГН ********** е признат за виновен за катастрофата с горната присъда, като е прието, че същия виновно е нарушил чл.21,ал.2 вр.с ал.1 и чл.119,ал.1 от ЗДвП-движение със скорост над допустимата за конкретните условия и отнемане предимството на пешеходците движещи се по пешеходна пътека.

Няма спор по делото и се установява от полицата на л.45 от делото, че за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ХР-В“, регистрационен номер ****** е застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******, гр.

София по застрахователна полица

BG/01/118002248994/2018 година, със срок на действие от 28.08.2018 г. до 27.08.2019г.

От удостоверение за наследници на л.8 от делото е видно, че починалата Т.Л.У. е била майка на ищеца.

От заключението на приетата по делото

СМЕ,което не е оспорено от страните, на 18.01.2019 г. пострадалата Т.У., настанена в УМБАЛСМ „Пирогов“ с предварителна диагноза: контузия на мозъка. счупване на основата на черепа. счупване на носните кости с разместване. счупване на лявата горна челюст.При лечението са установени открита черепно-мозъчна травма, проникваща в черепната кухина - разкъсно-контузна рана с оток в челната област, счупване на лицеви кости, счупване на кости образуващи предната черепна ямка, счупване на носните кости, счупване на лявата горна челюст без разместване. масивна контузия на мозъка с излив на кръв в мозъчните стомахчета. контузия на белите дробове. разкъсване на паренхима на слезката. контузия на бъбречните обвивки. кръвонасядане в ретроперитонеалното пространство. бималеоларно, разместено счупване на левия долен крайник. кръвонасядания и охлузвания по четирите крайника.Въпреки проведеното лечение,на 11.03.2019 г. Т.У.умира.Вещото лице е категорично,че причината за леталния изход е откритата черепно-мозъчна травма, със съпътсващите й тежки вътремозъчни увреждания и кръвоизлив в мозъчните стомахчета.

От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза,което съдът възприема като професионално и безпристрастно,се потвърждава описаната по горе фактическа обстановка при ПТП-то. Допълнително се установява,че при пресичането Т.У. , от лявата й страна с посока от ул.

„Монтевидео“ е приближавал автобус на градски транспорт, който се е движел с ниска скорост и е бил в процес на спиране.

По същото време и в същата посока вляво и зад автобуса се е движел процесния л.а. „Хюндай ХР-В“ със скорост около 53 km/h. Независимо от разположените на 32 m преди пешеходната пътека пътни знаци: А13 "Изкуствени неравности по платното за движение", А18 „Пешеходна пътека" и В26 „Забранено е движението със скорост, по- висока от 30 km/h", водачът на лекия автомобил

- Георги Папалезов не е намалил скоростта до указанията на пътните знаци и е предприел изпреварване от ляво на предностоящия автобус. При преминаването през пешеходната пътека л.а. „Хюндай ХР-В“ е ударил и двете пешеходки. Първо е била ударена Т.У., която в този момент се е намирала на около 3 m след началото на пешеходната пътека. Л.а. „Хюндай ХР-В“ я е ударил с дясната част на предната си броня без застъпване на челна част от бронята, както и с десния преден калник.

Експерта е категоричен,че при изчислената скорост на движение от около 53 km/h опасната зона е около 41 м

,което означава, че техническите възможности за предотвратяване на опасна ситуация на пешеходната пътека са се изчерпали за водача на около

10 м преди да достигне знака

В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от 30 km/h". Тоест независимо дали водачът е имал или не видимост към цялата пешеходна пътека той не би имал техническа възможност да спре и да предотврати опасна ситуация на пешеходната пътека.

От показанията на св. Д./съпруга на ищеца/ се установява , че след смъртта на майка му,ищецът изпаднал в криза. Приживе поддържали много близки отношения,виждали се почти ежедневно макар да не живеели заедно. Починалата била опора за сина си, макар вече той да е бил пораснал и да си е имал свое семейство,тъй като е отгледан от дете само от майка му с много грижи ,любов и внимание.

Св. Божидар Илиев установява,че инцидентът станал на разсъмване,било още сумрачно.Настилката била мокра,но не валяло. Преди да бъде ударена пешеходката пресякла пред управлявания от нея автобус и след като го подминала била блъсната от автомобила. Тя нямала видимост,тъй като автобусът й пречел.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно

432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД,според който, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.

Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

При изяснената фактическа обстановка и при условията на чл.300 ГПК с оглед присъда на СГС по нохд № 1504/2020 год. съдът приема, че противоправното деяние и вина за катастрофата има водачът на лекия автомобил

Г.И.П., който е следвало да управлява автомобила със скорост не по-голяма от 30 км.ч. и да изчака преминаването на пешеходците по пътеката.

Доказан е и фактът, че смъртта на Т.Л.У. е настъпила като пряка и непосредствена последица на телесните увреждания от катастрофата с основно тежка черепно-мозъчна и гръдна травми.

Установен е факта на сключен с ответното дружество ЗАД

„А.“ АД, застрахователен договор за гражданска отговорност за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ХР-В“, регистрационен номер ******.