Решение № 271 от 14.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20265001000261 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срок въззивна жалба вх.№ 3803/ 12.03.2026г. на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, п, к. 1172, р н „Изгрев”, ж. к. „Дианабад”, бул. „Д-р Г. М. Димитров”, № 1, чрез юрисконсулт П. Н. против Решение № 40/10.02.2026 г., постановено по т. д. № 247/2024 г. по описа на ОС- Стара Загора, с което се ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ - гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 ЕИК 200299615 да заплати на Д. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. "О. г." **, чрез адвокат П. К., с адрес за призоваване: гр. К. ул. "С." № *, офис ** сумата от 76 693,80 ЕUR /150 000 лв./, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди претърпени болки и страдания от смъртта на фактическата му съжитЕ. Е. Д. А., починала вследствие получените травматични увреждания от ПТП, настъпило на 29.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.23 г - датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на обезщетението.

1

Решението се обжалва частично, като предмет на въззивната жалба и настоящото производство е размера на обезщетението за неимуществени вреди присъден на ищеца, като застрахователят желае да се отмени атакувания първоинстанционен съдебен акт над сумата от 38 346, 89 евро /75 000 лв./ до присъдените 76 693, 78 евро /150 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Счита се, че решението в тази му част е неправилно и необосновано, тъй като е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод относно размера на дължимото обезщетение, като е определил такъв, който не съответства на действително установените по делото факти и доказателства.

Присъденият размер не е съобразен с принципите на справедливост и съразмерност, нито с характера на отношенията между страните като фактически съжители. Счита се, че ищецът не е доказал, че е налице специална лична близка връзка между него и починалата. Съдът не е съобразил, че ищецът е в трудоспособна възраст, може сам да се издържа и икономическите условия в страната към момента на инцидента - 29.11.2022 г.

С оглед изложеното, се моли да бъде отменено като неправилно решение № 40/10.02.2026 г., постановено по т. д. № 247/2024 г. по описа на ОС- Стара Загора в обжалваната му част, като се отхвърли предявения иск за разликата над сумата от 38 346, 89 евро /75 000 лв./ до присъдените 76 693, 78 евро /150 000 лв./ Претендират се разноски.

В законния срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна Д. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. "О. г." **, чрез адвокат П. К., с адрес за призоваване: гр. К. ул. "С." № *, офис **. В него по подробни съображения се поддържа тезата, че жалбата е неоснователна поради липсата на предпоставките посочени от жалбоподателя за редуциране размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Постъпил е и отговор на исковата молба от третото лице помагач ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК203066057, в който се застъпва становище за основателност на въззивната жалба.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Делото е образувано по предявен от Д. А. И., ЕГН **********, с адрес:

2 гр. Н., ул. "О. г." **, чрез адвокат П. К., с адрес за призоваване: гр. К. ул. "С." № *, офис ** иск против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ - гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 ЕИК 200299615. В исковата молба се твърди, че ищецът Д. А. И. е съпруг (на семейни начала) на починалата вследствие на ПТП Е. Д. А., на 58 г. На 29.11.2022 г., в 11:24 ч. е настъпило ПТП на главен път 1-5, на км. 253+700 в землището на с. Средец, общ. Опан, между лек автомобил марка „Сеат“, модел. „Алхамбра“ с рег. № ********, управляван от С. Р. А. и л.а. „Ауди А8“ с рег. № ** **** **, управляван от К. К.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътничката в л.а. „Сеат Алхамбра“ - Е. А., както и телесни повреди и смърт на повече от едно лица.

По този повод е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, да заплати на Д.

А. И. обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ - гр. София, бул.

„Г.М.Димитров“ №1 ЕИК 200299615 е оспорил иска, като е възразил по всички правно релевантни факти, включително размера на обезщетението, като е направил и възражения за съпричиняване.

Първоинстанционният съд след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като искът е бил частично отхвърлен по размер. С обжалвания съдебен акт се ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ - гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 ЕИК 200299615 да заплати на Д. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. "О. г." **, чрез адвокат П. К., с адрес за призоваване: гр. К. ул. "С." № *, офис ** сумата от 76 693,80 ЕUR /150 000 лв./, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вредипретърпени болки и страдания от смъртта на фактическата му съжитЕ. Е. Д.

А., починала вследствие получените травматични увреждания от ПТП, настъпило на 29.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.23 г - датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на обезщетението, като с е ОТХВЪРЛЯ искът за разликата от 76 693,80 ЕUR / 150 000 лв./ до претендирания размер от 92 032,56 ЕUR./180 000 лв./ ,частичен иск от 112 484,24 ЕUR /220 000 лв./,както и искът за законна лихва за периода 06.12.22 г.11.01.23 г. като неоснователни.

3

Недоволен от така постановеното решение е останал застрахователя, като го е обжалвал частично в осъдителната му част за разликата 38 346, 89 евро /75 000 лв./ до присъдените 76 693, 78 евро /150 000 лв./ Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

Съобразно съдържанието на въззивната жалба и липсата на жалба от страна на ищеца очевидно атакуваното решение е влязло в сила в необжалваните си части, а именно за сумата до 38 346, 89 евро /75 000 лв./ лева и над сумата от 76 693, 78 евро /150 000 лв./ до претендирания размер от 4

92 032. 56 евро /180 000 лева/, поради което и е налице сила на пресъдено нещо относно наличието на изискуемия фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя. Ето защо и не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия правен спор относно размера на дължимото обезщетение.

Във въззивната жалба се повдига въпроса относно обстоятелството, че ищецът не е от кръга лица, които могат релевантно да претендират за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, тъй като същият не е доказал, че е налице специална лична близка връзка между него и починалата.

По този повод следва да се отбележи, че липсата на законодателна уредба относно лицата, които могат да получат обезщетение е наложила за целите на правоприлагането същите да бъдат определени от Пленума на Върховния съд /ВС/. За отправна точка при очертаване кръга на правоимащите е използван принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД. С Постановление № 4/25.V.1961 г.

Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете, съответно между съпрузи и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. /ТР №1/2016г. по описа на ВКС/. На следващо място изричната норма на чл.493а, ал.2 от ГПК посочва и лицето, с което починалия е живял на съпружески начала, като реципиента на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Т.е. изобщо в случая не стои въпроса дали ищецът е бил от кръга лица, които са имали възможност да получат обезщетение. Не следва Д. И. да 5 обосновава своята претенция във връзка с разясненията на ВКС в цитираното ТР с доказване на обстоятелства свързани с особено близка и изключителна връзка с починалата. Тези обстоятелства са релевантни извън регламентираните в ТР № 1/2016г. и КЗ случаи за дадено лице да получи обезщетение за неимуществени вреди. Това би било необходимо относно отношения между братя и сестри, дядо и внуци и т.н., какъвто фактически състав не е налице в конкретния казус. Ясно е, че по принцип Д. И. е от регламентирания кръг лица имащи възможност да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако естествено се докаже наличието надействително претърпени болки и страдания.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и страдания. Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.