Решение № 294 от 05.10.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. В., 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20261320200824 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „С. 2000“ ЕООД, ЕИК**************, седалище и адрес на управление: гр. В., ул.

“Л.К.“ № 3, ет.8, ап.17, общ. В., обл. В., представлявано от управителя М. М.

М., ЕГН: ********** чрез адв. И. В. И. – АК В. против Наказателно постановление № 880972-F861131/23.03.2026г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ В ГД "Фискален Контрол, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС „имуществена санкция“ в размер на 550.00 евро, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал.4 от ЗДДС В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Последният по същество не оспорва фактическата обстановка. Релевират се съображения за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН предвид размера на нерегистрираната и неотчетена сума през фискалното устройство, а именно 39.00 лв.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован, се явява в съдебно заседание. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Поддържа, че в конкретния случай не би могло да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива от съшия вид. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 08.11.2025 г. била извършена проверка от инспектори по приходите в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „Р.Б.Х.К.“, находящ се в гр. В., ул. „Б.“ №2, стопанисван и експлоатиран от „С. 2000“ ЕООД, ЕИК **************. Направена била контролна покупка, за която при поискване на сметката е издаден фискален касов бон 002407. След легитимация на проверяващия екип наличните парични средства от касата са преброени и описани собственоръчно от Захари Маринов Славчев по монети и банкноти. Описът е направен под наблюдението на проверяващия екип. Бил изваден повторен печат на бележка № 219323 от 07.11.2025 г. 18:49 ч. на стойност 39.00 лв. от ПОС терминал с № 16618145, както и копие от КЛЕН от 07.11.2025 г. от фискално устройство модел Tremol ZM- KL V2 с рег. номер 4814813/01.06.2025 г., ИН на фискалното устройство ZK169176 и № на ФП 50249443. Установено било, че няма регистрирана продажба за деня на стойност 39.00 лв. през фискалното устройство. За резултатите от проверката бил изготвен протокол серия АА № 0013664.

С оглед констатираното бил издаден АУАН № F861131 от 27.11.2025 г. за извършено нарушение по чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12. 2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал.1 и ал. 4 от ЗДДС.

АУАН е съставен в ТД на НАП Велико Търново, офис В. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. АУАН е връчен на упълномощено лице на 09.02.2026 г. В законоустановения срок не е постъпило възражение на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и наказателно постановление № 880972-F861131/23.03.2026 г., в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение. В издаденото НП са обсъдени съображенията,обективирани в подаденото възражение.

Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка серия АА № 0013664/08.11.2025 г., опис на парични средства в касата към момента на започване на проверката, декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение, заповед № 3-ЦУ – 30-875 от 23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП за компетентност на АНО и гласни такива – показанията на актосъставителя Р. Л.

А.. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно 2 възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, визирано в Кодекса на труда, за което е санкциониран по административен ред.

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ В ГД "Фискален Контрол, съгласно Заповед № 3-ЦУ – 30-875 от 23.06.2025 г. Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ЦУ на НАП.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По силата на посочения текст "Независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 /в случая жалбоподателя/ - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1", които изключения в конкретното производство не са налице. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е 3 поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането, продавачът следва да издаде фискален касов бон или да е издал фискална касова бележка, която следва да предостави на купувача при плащането. В случая безспорно санкционираният търговец има качество на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите и на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е бил длъжен да регистрира и отчита извършените от него продажби, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В конкретния случай, при последваща документална проверка е установено, че в „Р.Б.Х.К.“, находящ се в гр. В., ул. „Б.“ №2, стопанисван и експлоатиран от „С. 2000“ ЕООД, ЕИК ************** на 07.11.2025 г. е прието плащане в размер на 39.00 лв., без да бъде регистрирана и съответно отчетена сумата чрез издаване на фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство. Изпълнение на това задължение не е осъществено и по този начин търговецът е нарушил изискването на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, за което законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

За вмененото нарушение ЮЛ - жалбоподател е санкционирано по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а именно не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства Съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание. С обжалваното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция към предвидения в закона минимум, а именно в размер от 550 евро, равняващи се на 1075.61 лева, който Съдът намира за обоснован и в този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение.

Така определеният размер на санкцията би способствал за постигането на целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правен ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите физически и юридически лица.

По направеното възражение на зашитата настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при повторно извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му 4 бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. В случая, при изясняване конкретната тежест на извършеното нарушение не са ангажирани доказателства и не са посочени обстоятелства, които да обосноват възражението на жалбоподателя за маловажност на извършеното нарушение, поради което правилно АНО не е приложил тази разпоредба. Нарушената разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, задължава субектите да издават касова бележка за всяко плащане в експлоатираните от тях обекти.