Решение № 389 от 27.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330111199 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск по чл. 439 ГПК.

Ищец К. Т. К. чрез чрез адв. Д.Б. иска да се признае за установено по отношение на ответник „Еос Матрикс“ ЕООД, че не дължи сумата от 439 лева вписана като вземане в Централен кредитен регистър под № ***.

Поддържа в исковата молба, че с писмо на БНБ от 17.03.2022г. ищцата е информирана по повод запитване от нейна страна, че дължи сумата от 439 лева на ответника като идентификатор на кредита бил *** като датата на разрешаването на кредита била 18.01.2016г.

Ищцата посочва, че ответника й предоставил информация затова че вземането произтича от сключен договор за паричен заем от 26.03.2005г. с Юробанк България АД вземанията по който му били прехвърлени на 18.01.2016г. когато било отказано отписването на вземането от ЦКР.

Според ищцата задължението под № *** към ЦКР е погасено по давност.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник „Еос Матрикс“ ЕООД чрез адв. Н.К. оспорва допустимостта на предявения иск като заявява, че ищецът няма правен интерес от търсената съдебна защита.

Поддържа, че ответникът осчетоводява процесното вземане и подава информация към ЦКР по силата на Наредба № 22/16.07.2009г. което обаче не е основание за възникване на правен интерес от съдебния иск тъй като не са предприемани принудителни действия за събиране на вземането.

1

Иска се прекратяване на делото като недопустимо.

Алтернативно иска се отхвърлянето на иска като неоснователен.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим тъй като, първо ищецът твърди, че има кредитно задължение, което е отразено под № *** към ЦКР, като извънсъдебно ответникът е заявил, че това вземане му е цедирано на 18.01.2016г. от Юробанк България АД и произтича от Договор за кредит от 26.03.2005г. сключен между ищцата и Юробанк България АД – писмо изх. № 00908/23.05.2022г. – л.42 от делото.

Следователно ищецът има правен интерес да установи, че задължението, което фигурира в официален регистър е погасено по давност и което задължение произтича от Договор за кредит от 26.03.2005г. Второ, ищецът има правен интерес от воденето на иск независимо дали ответникът е предприел съдебни действия по принудително събиране на вземането, защото ответникът нито е опростил задължението, нито се е разпоредил с него, нито пък извънсъдебно е признал, че задължението е погасено по давност при което да подаде съответната информация към ЦКР като съществуването на тази информация засяга отрицателно законните права и интереси на ищеца, тъй като последният изрично е заявил, че няма да заплати задължението тъй като е погасено по давност - молба с искане по чл. 24 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009г. с оглед на което и бездействието на кредитора – ответник по делото да подаде съответната информация към ЦКР представлява законно основание за защита интереса на длъжника от съдебно признание на факта, че задължението е погасено по давност. Законово въпросът с отбелязване погасените по давност задължения в ЦКР не е уреден като е оставен на преценка на кредитора дали да ги заяви като отписани.

Длъжникът има право на защита срещу тази преценка и последиците от нея до колкото правата и законните му интереси зависят изцяло от поведението на кредитора, който може да едновременно да не предприема принудително изпълнение и да не заявява за отписване задължението в ЦКР.

Ето защо възражението за недопустимост на иска се отхвърля като неоснователно.

Бездействието на ответника да заяви конкретно обстоятелство свързано с вземането му не може да го ползва и да отнема правото на длъжника на иск под предлог за недопустимост на съдебното производство.

Съдът въз основа на разменената извънсъдебно кореспонденция между страните приема за установено, че между ищцата и Юробанк България АД е бил сключен договор за кредит на 26.03.2005г. вземането по който в размер на сумата от 439 лева е цедирано на ответника на 18.01.2016г.

Ответникът в хода на производството не установява какви действия по принудителното изпълнение е предприемал срещу ищеца след 18.01.2016г., а дори изрично заявява в отговора на исковата молба че такива не са осъществявани респ. не се установява 2 дали е спряна или прекъсната давността от принудителни действия предприети от цедента за периода до 18.01.2016г.

Предвид на горното настоящата инстанция намира, че предявения иск се явява основателен и следва да бъде признато за установено, че процесното задължение е погасено по давност.

На основание чл.78 ГПК вр. с чл. 38 ЗА следва в полза на адв. Д. Г. Б. с личен номер *** от АК – Пловдив да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева, а в полза на ищцата сума в размер на 50 лева за държавна такса.

Ответникът с поведението си е станал повод за завеждането на делото, като изрично е бил уведомен от ищцата, че следва да предприеме действия по отписване на задължението й в ЦКР поради погасяването му давност каквото не е извършено.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Т. К. с ЕГН ********** от гр. П., бул.

"Ц.ш." №..., ет...., ап. .... НЕ ДЪЛЖИ в полза на ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с *** Р.М.-Т. сумата от 439 лева вписана като вземане на ЕОС Матрикс ЕООД в Централен кредитен регистър под № *** прехвърлено с договор за цесия 18.01.2016г. от Юробанк България АД по Договор за кредит от 26.03.2005г. сключен с ищцата поради погасяването й по давност.

ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с *** Р.М.-Т. да заплати в полза на К. Т. К. с ЕГН ********** от гр. П., бул. "Ц.ш." №..., ет...., ап. .... сумата от 50 лева разноски за държавна такса за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с *** Р.М.-Т. да заплати в полза на адв. Д. Г. Б. с личен номер *** от АК – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. Райко Даскалов № 68, ет.3, офис № 4

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3