Решение № 243 от 10.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000275 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от “ДИА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 205439266, със седалище гр.Варна, срещу решение №260037/18.12.2023 г. постановено по т.д.№132/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът на основание чл.135, ал.1 ЗЗД е обявил за относително недействителен спрямо ищците И. Д. М., С. С. М. и В. Д.

М., договор обективиран в нотариален акт № 128, том ІІ, peг. № 4757, дело 297 от 2019 г. на нотариус П. С., с peг. № 335 по рег. на НК, вписан в АВп вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт № 7, том XLVI, дело 9914, с който „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК 205439266 прехвърля на М. П.

М., ЕГН **********, правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор *****, в жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в *****, целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от: коридор, две спални, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет, баня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, *****0, под обекта – *****9, *****8, над обекта – ***, ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2, избен коридор, както и от прилежащите му 6,9203% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, с подробно изложени съображения за това. Твърди липса на знанието у ответното дружество, че с извършването на атакуваното действие е увредил ищеца, като излага, че не всяко разпореждане с недвижимия имот, вкл. секвестируемо имущество, води до увреждане на кредитора и намаляване възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Оспорва извода на съда, че длъжникът всякога има знание за увреждане на кредитора, ако сделката по отчуждаване на имота следва по време възникване на вземането, както и че длъжникът и третото лице, с което е договарял, са знаели за увреждането. Прави оплакване за допуснато нарушение разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, като твърди, че съдът не е обсъдил всички възражения и писмени доказателства на ответното дружество. Моли съда да отмени атакуваното решение и постанови друго, с което 1 да отхвърли иска.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност и е направено искане първоинстанционното решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:

Окръжен съд – Варна е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност чл.135, ал. 3 от ЗЗД, предявени от И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М. срещу "Диа Строй" ЕООД и М. П. М., за обявяване за относително недействителен по отношение на ищците на договора обективиран в нот. акт №128, том ІІ, peг. №4757, дело 297 от 2019 г. на нотариус peг. № 335, вписан в АВп вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт № 7, том XLVI, дело 9914, с който „Диа Строй“ ЕООД прехвърля на М. П. М. правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор *****, в жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в *****, целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от: коридор, две спални, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет, баня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, *****0, под обекта – *****9, *****8, над обекта – ***, ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2, избен коридор, както и от прилежащите му 6,9203% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

В исковата молба ищците излагат, че на 07.10.2014 г. са сключили договор с "Пресиянстрой" ЕООД, по силата на който последният в качеството на изпълнител се задължил да осъществи промяна на действащия ПУП-ПРЗ за недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ***, ид.№***, след което да направи промяна на одобрения инвестиционен проект на предвидената за строителство сграда, да извърши със свои сили и средства строителството и да въведе в експлоатация жилищната сграда, срещу което ищците в качеството им на възложители се съгласили да прехвърлят идеална част от дворното място и да учредят на изпълнителя право на строеж за част от обектите в сградата.

Твърдят, че с уведомление от 08.10.2018 г. са прекратили договора, поради неизпълнение по вина на дружеството. Тъй като сградата е била изградена в груб строеж и на изпълнителя не са прехвърлени права на строеж, след преговори, на 05.06.2019 г. страните постигнали споразумение, по силата на което "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД, като изпълнител солидарно се задължили в шестмесечен срок със свои сили и за своя сметка да завършат изцяло сградата, а в тримесечен срок от подписване на акт 15 да подадат необходимите документи за въвеждането й в експлоатация, срещу което задължение ищците като възложител им прехвърлили права на собственост върху изброените в споразумението обекти - един гараж, три апартамента и едно ателие, с нот.акт № 158/05.06.2019 г. В нотариалния акт изрично било уговорено, че ако "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД не изпълнят поетите по нотариалния акт и договор от същата дата задължения в срок, ищците в качеството им на възложители имат право да развалят сключените договори и да претендират в условията на солидарност от ответниците неустойка за неизпълнение в размер на 350 000 лева. Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си в уговорените срокове, ищците са предявили иск за разваляне на договора, предмет на т.д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС, ТО. Считат, че в резултат на разваляне на договора са кредитори на "Диа строй" ЕООД, поради което извършената от дружеството разпоредителна сделка с Апартамент №1 с идентификатор *****, уврежда интересите им като кредитори, откъдето произтича и правният им интерес да искат от съда сделката да бъде обявена за относително недействителна спрямо тях при условията на чл.135 ЗЗД. Твърдят, че длъжникът както и 2 приобретателите по сделката знаят за увреждането, а в молбата от 10.02.2020 г. заявяват, че продажбата е извършена с цел увреждане на кредиторите.

Ответното дружество "Диа Строй" ЕООД е оспорило иска с възражение, че не е знаело, че с извършване на атакуваното действие уврежда кредиторите си. Твърди, че сделката е извършена след придобиване правото на собственост върху процесният имот и в рамките на 6-месечният срок, в който дружеството е поело задължение да завърши сградата, в която се намира имота. Сочи, че ищците не са изпълнили задължението си да прехвърлят на строителя право на собственост върху идеални части от земята в 14-дневен срок от издаване на Акт 14, както и по отношение на всички обекти, които е следвало да станат собственост на ответното дружество, поради което не е налице увреждане за ищците, а и същите са се обогатили с вложените средства в строежа, в размер на 435 712 лв. без ДДС.

Твърдят, че извършената продажба към третите лица е целяла осигуряване на средства за довършване на сградата и възложителите са били наясно и са били съгласни с това.

Ответникът М. П. М. е подал писмен отговор, в който оспорва иска с твърдения, че сделката не уврежда ищците. Излага, че ищците нямат качеството на кредитори към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че е извършил всички дължими плащания по процесния договор за продажба, като последната вноска, следва да заплати след подписване на акт 15, както и че всички платени от него суми са вложени в довършването на изградената постройка. Твърди, че е добросъвестно лице, придобил е възмездно имота преди вписване на исковата молба, както и че не е знаел и не е извършвал каквито и да е действия, с които да уврежда интересите на ищците.

Решението на ОС – Варна, с което иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е уважен е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото доказателства, че по силата на договор от 05.06.2019 г., обективиран в нот. акт №158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело № 8252, въззиваемите са прехвърлили на "Пресиянстрой" ЕООД - гараж № 1 и на "Диа Строй" ЕООД - апартамент №1, апартамент №4, апартамент №8 и ателие №4, всички находящи се в гр. Варна, ул.

"Паско Желев" №3, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, срещу солидарното задължение на приобретателите в шестмесечен срок от подписване на нотариалния акт и договор от същата дата да осъществят цялостно и качествено завършване на сградата и предвидените довършителни работи констатирано с акт обр. 15 и в три месечен срок от подписване на акт обр.15 да подадат документи за въвеждане на сградата в експлоатация.

Установява се, че с влязло в сила на 02.02.2023 г. решение по т. д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС, обективираният в нот. акт № 158/2019 г., договор от 05.06.2019 г. за прехвърляне в полза на "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД права на собственост върху отделни обекти срещу задължението за завършване на сградата в шестмесечен срок е развален поради неизпълнение на задълженията на "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД.

С договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт №128, том ІІ, peг. №4757, дело 3

297 от 2019 г. на нотариус peг. № 335, вписан в АВп вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт № 7, том XLVI, дело 9914, „Диа Строй“ ЕООД е продало на М. П. М. недвижим имот, находящ се в жилищна сграда, завършена на етап "груб строеж", представляващ АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор *****, в жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в *****, целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от: коридор, две спални, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет, баня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, *****0, под обекта – *****9, *****8, над обекта – ***, ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2, избен коридор, както и от прилежащите му 6,9203% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Спорният въпрос за разрешаване от въззивната инстанция се свежда до наличието на всички предпоставки по чл.135, ал.1 и ал.3 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо ищците на разпоредителните действия, извършени от първия ответник на 28.06.2019 г. с прехвърлен му в изпълнение на договора с ищците от 5.06.2019 г. недвижим имот в полза на другия ответник.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Ищецът – кредитор по отменителните искове предвидени в чл.135, ал.1 ЗЗД е всяко лице, което е титуляр на парично или непарично вземане, по отношение на ответника – длъжник. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е обусловено от наличието на действително вземане, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Щом правният субект има качеството на кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането, по арг. чл.133 от ЗЗД. От тук, всяко действие, с което длъжникът уврежда кредитора си като осуети или засегне правата на кредитора спрямо себе си, например се разпореди се с имуществото си, служещо за общото обезпечение, създава или увеличава своята неплатежоспособност си. От този момент за кредитора възниква правото да иска обявяване спрямо себе си за относително недействително на увреждащото действие. Целта на отменителния иск е да обезпечи възможността за удовлетворяване на кредитора чрез откриване на възможността за принудително изпълнение, насочено към имуществото – предмет на увреждащото действие от страна на длъжника – ответник.