Решение № 330 от 27.10.2025, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Костинброд, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100989 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – „ДГТ“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Я. Б. и упълномощен представител адвокат М. П., с която иска да бъде признато за установено, че ответникът В. Г. М., ЕГН ********** му дължи сумата от 5 000 лева, представляваща невъзстановено капаро по нереализирана сделка за продажба на недвижим имот.

Твърди се в ИМ, че на 09.01.2024 г. ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата от 5 000 лева, представляваща капаро за бъдеща сделка по продажба на недвижим имот с идент. №***, за което е било необходимо отпускане на кредит от банкова институция за ищеца.

Поради забавяне на отговор от банката от страна на ответника е предложено ищеца да купи имот с идент. №***.

Твърди се в ИМ, че поради пасивно поведение на ответника е поискано възстановяване на внесения депозит – капаро.

Твърди, че писмено е заявил готовност да купи предложения втори имот, но след издаване и връчване на заповед за изпълнение ищецът е подканен да сключи предварителен договор за покупка на първия от договаряните имоти.

В съдебно заседание ищецът се представлява от посочения процесуален представител, който поддържа иска. От страна на ищеца в производството са ангажирани само писмени доказателства. Претендира разноски. Представя списък 1

В срока за отговор ответникът подава такъв, с който оспорва предявения иск.

Твърди, че са водили разговор само за първия имот, за който е внесена претендираната сума, като е очаквано потвърждение от банка за отпускане на средства, но поради забавяне до края на м.февруари 2024 г. е поставил въпроса писмено на ищеца, дали остава договорката за първоначално договаряната сделка.

Твърди, че е имало предварителни разговори и за втори имот, предлаган от него, без договаряне на условията и отчитането на дадената сума за допълнително договаряния имот.

Твърди, че няма ново договаряне.

Твърди, че не е имало договаряне да върне капарото, което счита, че има функция да спре предлагането на имота за продажба на други лица, както и че служи като доказателство за постигане на съгласие, за обезпечение изпълнението на задълженията и обезщетение за неизпълнение.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като оспорва иска. От страна на ответника в производството са ангажирани само писмени доказателства. Не претендира разноски. Прави възражение на прекомерност на насрещното искане за присъждане на разноски.

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 695/2024 г. по описа на съда, е издадена заповед за изпълнение № 305/08.08.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същият е подал възражение. На заявителя е изпратено съобщение за подаденото възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба. Посоченото заповедно производство е приложено служебно от съда с разпореждане от 04.11.2024 г

След преценка на представените от ищеца и ответника писмени доказателства, които не са оспорени и в по-голямата си част са частни документи съдът намира, че следва да уважи предявената претенция със следните аргументи.

Няма съмнение, че в началото на 2024 г. ищецът, чрез управител и ответника са договаряли продажба на недвижим имот, собственост на ответника. Договарянето е без писмени документи. В хода на това договаряне ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 5 000 лева на 09.01.2024 г., с основание „Стоп Капаро за покупка на УПИ“.

Последният факт е установен по несъмнен начин от представеното платежно и от изявленията на страните /липса на оспорване на това обстоятелство/.

За осъществяване на сделката ищецът е посочил, че очаква финансиране от банкова институция.

През месеците 01. и 02.2024 г. между страните е водена кореспонденция по електронно приложение за комуникация, видно от което ищецът е посочил, че се бави отговор от банката.

В началото на м.03.2024 г., на ел. поща страните са разменили изявления – по две от 2 всяка от тях, като страните представят само своите изявления, от съдържанието на които може да се направи извод за броят им, както и за връзката между тях.

От тези изявления може да се направи извод, че с аргумент липсващ отговор от банка ищецът не е бил във възможност да закупи първият от договаряните имоти, поради което ответникът му е предложил друг имот, като е отказал връщане на платената сума.

До сделка не се е стигнало.

На 09.05.2024 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Заявлението е подадено първоначално пред СРС, като според правилата за подсъдност делото е изпратено в РС Костинброд.

Цитираната по-горе заповед за изпълнение е издадена на 08.08.2024 г., като е връчена на ответника на 19.08.2024 г., а на 12.09.2024 г. е подадено възражение.

В началото на м.09.2024 г., чрез ел. поща, ответникът е изпратил на ищеца предложение за сключване на предварителен договор, ведно с конкретен вариант на този договор.

При тези факти съдът намира, че доколкото страните не са уговорили срок за сключване на сделката, както и с оглед липсата на писмено договаряне за условията по евентуалните възможни сделки, то дадената сума от 5 000 лева представлява предварително плащане по бъдещ договор за продажба на имот, което не се е осъществило и съответно сумата следва да бъде върната на ищеца.

Тази сума не може да се счита за доказателство за сключване на предварителен договор, който в случая следва да е в писмена форма, предвид специалната форма за прехвърляне на собственост над недвижим имот. Поради това на това плащане няма значение на задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД и има характер на плащане за бъдеща сделка, която не се е осъществила.

Може да се посочи, че в началото на м.март 2024 г. ищецът е заявил желанието си да бъде осъществена сделката, като са водени и разговори за възможна сделка за втори имот, но така или иначе към този момент ответникът е отказал да върне преведената сума от 5 000 лева с аргумента, че това е „стоп капаро“, каквото понятие няма и остава недоказано твърдението, че това основание изисква спиране на имота от обявите за продажба, нито пък са ангажирани доказателства за такова действие, а и уведомленията показват заявен интерес към имота от други лица, което не следва да е налице при сваляне на обявите. Следва да се отбележи и липсата на доказателства за вреди или пропуснати ползи, в каквато насока ответникът прави изявления.

Поради това искът на ищеца следва да бъде уважен, като бъде признато съществуване на задължението по издадената заповед за изпълнение.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като следва да бъде присъдена сумата от 900 лева, в това число сумата от 100 лева за държавна такса и сумата от 800 лева за адвокатско възнаграждение, по отношение на 3 която съдът намира, че не е прекомерна предвид размера на претенцията, а от друга страна делото не е с фактическа сложност или със значителен обем доказателства.

Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца и разноските в хода на посоченото заповедно производство в общ размер на 650 лева, в това число сумата от 100 лева за внесена държавна такса и сумата от 550 лева за адвокатско възнаграждение.

Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за присъждане на разноски за пътуване до Костинброд в размер на сумата от 50 лева, поради липса на доказателства за такива разходи.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника - В. Г. М., ЕГН **********, дължи на ищеца - „ДГТ“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 5 000 лева по заповед за изпълнение на парично задължение № 305/08.08.2024 г., издадена по ч. г. гр. д. № 695/2024 г. по описа на РС Костинброд по реда на чл. 410 от ГПК, представляваща невъзстановено капаро по нереализирана сделка за продажба на недвижим имот.

ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДГТ“ ЕООД, ЕИК ***** обща сума от 1 550 лева, представляваща обезщетение за направени разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. № 695/2024 г. по описа на РС Костинброд, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за сумата от 50 лева за пътни разходи.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4