Решение № 332 от 27.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Перник, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20261720200733 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш, серия К № 12563817/2024 г. издаден от ОДМВР ПЕРНИК на И. Б. С., ЕГН **********, с посочен адрес:*******, против ЕФ серия К № 12563817/2024 г., издаден от сектор ЕЦОН- ГДНП за нарушение, извършено на територията на ОДМВР-Перник, по силата на който на основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер 25.56 евро, равностойност, 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени подробни доводи, с които се поддържа че е изтекъл давностния срок за издаване на фиша и ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Моли атакувания ЕФ да бъде отменен.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят е участвал лично, като поддържа жалбата. Сочи, че съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН приложим субсидиарно в производството по атакуване на електронни фишове, съгласно Тълкувателно решение № 11 от 2018 година на ВАС, административно наказателното преследване не се образува, ако е изминала една година от нарушението. В случая той е съставен много по - късно.

Съставен е и е изготвен в системата на АИС с дата 02.04.2026г. Това е моето възражение, което е свързано с изтичане на преклузивния срок от ЗАНН, като по същество моля да се отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Прави 1 възражение за прекомерност на разноските.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 04.06.2024 г. в 14:59 часа в град Перник ПП I-6 км.82+100 надлез Клон Мир с посока към град София, било установено нарушение на режима за скорост, като при ограничение на скоростта от 80км/ч въведено с ПЗ В26 за населено място и отчетен толеранс от -3 км.(%)в полза на водача, било установено нарушение, установено със СПУКС ********, с МПС АУДИ А 4 АВАНТ вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост,установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, като при разрешена скорост от 80 км в час, било установено, че заснетият автомобил се движи с 95 км в час, тоест нарушение от 15 км в час.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на починалата- С.

И., починала на 28.1.2024 г, наследодател на жалбоподателя- неин син, видно от справката БДС, като същият не е попълнил декларация по чл.188 ЗДВП, поради което следва да се приеме, че същият е управлявал автомобилът на процесната дата, като това обстоятелство, не се и оспорва по делото. Видно от справката за връчване е посочено, че същият е бил връчено на лицето на 2.4.2026 г., като жалбата видно от отбелязването на самата жалба, е депозирана директно в Деловодството на администритавнонаказвания орган, на 8.4.2026 г., тоест жалбата е депозирана в законовия срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване.. Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства в преписката: копие от ЕФ, жалбата, депозирана до АНО, Снимков материал по ЕФ № 12563817, Копие на протокол от 05.06.2024 г. (Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба № 8121 з- 532/12.05.2015 г.) и снимка на разположението на АТСС 2 л., Справка собственост на МПС, Справка от АИС БДС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Копие на протокол за метрологична проверка, Копие на заповед УРИ №313з-862/2024 г., както и постъпило по делото и докладвано в сз., прието от съда изискано и постъпило по делото: МОЛБА с рег. №15112/27.04.2026г. от И. Б. С., в която, съгласно дадени указания с Разпореждане на съда от 22.04.2026г., прави уточнение, че за процесния електронен фиш е бил уведомен чрез „Вайбър“ приложение на мобилният му телефон на дата 03.04.2026г. Прави и допълнителни възражения срещу издадения му електронен фиш.; ПИСМО с рег. №15841/04.05.2026г. от ОДМВР ПЕРНИК, в което уведомяват, че ЕФ серия К №12563817 не е връчен на лицето И. С. и поради тази причина няма срок за подаване на жалба.;

ПИСМО с рег. №15860/04.05.2026г. от Община Перник, с което препращат по компетентност писмо от ПРС до Областно Пътно управление- Перник, касаещо организацията на движението на път I-6 в района на град Перник, получено в Община Перник на 23.04.2026г.; ПИСМО с рег.

№15863/04.05.2026г. от Община Перник, с което препращат по компетентност писмо от ПРС до Областно Пътно управление- Перник, касаещо 2 организацията на движението на път I-6 в района на град Перник, получено в Община Перник на 23.04.2026г., ПИСМО с рег. №22345/22.06.2026г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление - Перник.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и неоснователна.

Първо съдът, следва да се произнесе по възражението на жалбоподателя за изтекла давност за административнонаказателно преследване, като същото съдът намира, за неоснователно по следните съображения:

Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.

Давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението / нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.

Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.

Поради това, относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, с а приложими са разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - а именно 3 години.

Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу жалбоподателя е издаден на ЕФ за нарушение от 3 дата 04.06.2024 г., т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК и връчен на 2.4.2026 г.

Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. От доказателствата по делото се установява, че след издаване на ЕФ структурата на МВР е предприела действия за връчването му на административнонаказателноотговорното лице действително чак на 2.4.2026 г., когато има данни да е връчен. В промеждутъка от време, не се установяват други такива предприети действия, които да могат да прекъснат давността.

Следователно, от последното прекъсващо давността действие - 2.04.2026г., връчването на фиша, не е изминал е изминал срок по-дълъг от три години.

Доколкото към настоящия момент обаче правораздавателният акт не е влязъл в сила и не е породил своите правни последици, съобразявайки изтеклия от датата на деянието до настоящия момент срок, съдът намира, че не е налице формално основание за прекратяване на производството, обосновано с изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго". Под "обстоятелствата, изключващи отговорността" законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за възникване, но и за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно административно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение. В нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да го изпълни и на последно място - да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. "специален рецидив"/.

В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира административнонаказателна отговорност се реализират по принудителен ред, то наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие - да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на административнонаказателната отговорност и същата следва да се приложи "ex officio", като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид.

Съобразно тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл.

80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН. Солиден аргумент в 4 тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, който нарушават "установения ред на държавно управление" /чл. 6 ЗАНН/.

Безспорно установено е, че нарушението е извършено на 4.06.2024 г., а абсолютният давностен срок би изтекъл на 4.12.2028 г., след която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа отговорност, са ограничени "ex lege" /т.е. по силата на самия закон/. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, във вр. с чл. 81, ал. 3, във вр. с чл.

80, ал. 1, т. 5 НК /ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 09.04.2010 г. /, т.е. законът който е пораждал действие към датата на нарушението, който предвижда 3 години за наличието на относителна, респективно 4 (четири) години и 6 (шест) месеца за настъпването на абсолютна давност за реализацията на административнонаказателната отговорност. Следователно възражението на жалбоподателя е неоснователно. / в този см. Виж.