Акт от 13.02.2012, Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ гр.

Плевен, 13.02.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА и при секретаря Д.Т. и в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 2841 по описа за 2011 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 632 от 20.05.2011 година на Началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен;, с която на основание чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДП на А.Н.А. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно заседание. В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН навежда доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени постановлението изцяло.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на депозираната жалба.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената към делото Заповед № І з – 1687/02.08.2010 година на М- ра на вътрешните работи, началниците на сектор ПП КАТ при съответните ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗдвП.

На 14.05.2011 година полицейските служители *** и *** изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата в град Плевен. Полицейският патрулен автомобил бил разположен на главен път І-3, км. 100 +000 до бензиностанция „Ромпетрол”.

В 09:10 часа полицейските служители забелязали приближаването в посока град София към град Русе, на лек автомобил Мерцедес SЛК с рег. № СА 14 -97 РТ. С помощта на техническо средство Радар TR- 4 с фабричен

№ 099/97 засекли скорост на движение на същия автомобил от 134 км/ч извън населено място при максимално разрешена за движение 90 км/ч. Подали сигнал на водача и го спрели за проверка.

Отчетената от радара скорост на движение на автомобила била показана на водача.

За констатираното административно нарушение, извършено от страна на жалбоподателя полицейските служители съставили акт на същия, в негово присъствие, връчен му по надлежният ред. Жалбоподателят го подписал без възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - Наказателно постановление №

632 от 20.05.2011 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен; Акт за установяване на административно нарушение № 632 от 14.05.2011 година на младши автоконтрольор при група ПП при ОД на МВР – Плевен; Заповед № І з – 1687 от 02.07.2010 година на Министъра на вътрешните работи, списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери, разпечатка от запаметените и измерени от Радар TR- 4 с фабричен № 099/97 скорости в деня на проверката.

В същата насока са и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетеля ***, разпитан непосредствено в съдебно заседание. Същите показания, както и приложената разпечатка установяват, че към момента на спиране на водача движението не е било интензивно, жалбоподателят не възразил на показаната му отчетена от радара скорост.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Събраните в хода на проведеното против жалбоподателят административно наказателно производство и съдебното следствие съдът прие за безспорно установен въз основа на всички , че жалбоподателят е нарушил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДП и извън населено място управлявал моторно превозно средство - лек автомобил със скорост над допустимата, установено по надлежният ред.

Деянието е установено с надлежно техническо средство – радар, което отговаря на всички изисквания на закона за измерванията – преминало е успешно първоначална и последваща проверка, за което свидетелстват представените писмени доказателства. Приложената разпечатка от радара съдържа всички необходими реквизити като дата, час, посока, трафик, режим, въведено ограничение и отчетени скорости. Видно от същата е , че към момента на засичане скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя интензивен трафик не е имало като следващата отчетена от радара скорост е регистрирана едва в 09:35 часа минути на същия ден.

Ето защо съдът прие, че наказателното постановление впоследствие е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал.4 ЗАНН и тази на чл. 53 ал. 2 ЗАНН при наличието на безспорни доказателства за факта на извършване на нарушителя, неговата самоличност и вина. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗдвП годни веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес са както изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи, така и разпечатките от същите. В този смисъл съдът възприе като неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя не е установена с годно техническо средство.

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 632 от 20.05.2011 година на Началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен;, с която на основание чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДП на А.Н.А. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Наложената глоба е определена в съответствие със санкционната разпоредба на чл.182 ал. 2 т. 5 ЗДП в предвидения в закона размер.

Водим от горното и на основание чл.

63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 632 от 20.05.2011 година на Началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДП на А.Н.А. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: