Решение № 9681 от 30.08.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9681 гр. София, 30.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско дело № 20211110154617 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ и с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата Й. Т. П. твърди, че на 08.04.2021 г. била наета на работа при ответника Фондация „Българска хранителна банка“ на длъжността „административен асистент“ въз основа на трудов договор с изх.

№ ТД-1-01/08.04.2021 г., сключен на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 и чл. 71 КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Със заповед изх.

№ ТД-5-03/30.07.2021 г. на изпълнителния директор на ответника, считано от 30.07.2021 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като заповедта била връчена лично на ищцата на 30.07.2021 г. Ищцата поддържа, че при връчване на заповедта попитала работодателя дали е възможно в същия ден да предостави трудовата си книжка за оформяне, но работодателят отказал да я приеме и съобщил, че преди това трудовата книжка следва да бъде занесена на служител на „Кръстън БулМар“ ООД, изпълняващ функциите на счетоводител, и след това да се представи на работодателя, което обстоятелство се потвърждавало от писмо на Фондацията до ищцата, получено от нея на 26.08.2021 г. Ето защо, на 03.08.2021 г. ищцата изпратила покана до изпълнителния директор на ответника, с което помолила на основание чл. 350 КТ, вр. чл. 6 от Наредбата 1 за трудовата книжка и трудовия стаж работодателят да оформи трудовата книжка и да я върне незабавно. Поканата била получена на 19.08.2021 г. лично от изпълнителния директор на ответната фондация. Ищцата твърди, че на 26.08.2021 г., когато се явила при ответника, за да предостави трудовата си книжка, същата отново не била оформена и върната на ищцата. Ищцата получила трудовата си книжка едва на 01.09.2021 г., което било удостоверено с Протокол за получаване на документи от 01.09.2021 г. Ето защо ищцата иска от съда, след като докаже основателността на твърденията си, да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 2209,50 лв. /след допуснато в о.с.з. от 17.06.2022 г. изменение на иска/, представляваща обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 30.07.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда- 21.09.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 20,87 лв. /след допуснато в о.с.з. от 17.06.2022 г. изменение на иска/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.07.2021 г. – 01.09.2021 г.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Фондация „Българска хранителна банка“ оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата по трудов договор с изх. № ТД-1-01/08.04.2021 г., по силата на който последната е заемала длъжността „административен асистент“ при ответника, както и че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед изх. № ТД-5-03/30.07.2021 г. Ответникът твърди, че трудовата книжка на ищцата не е била съхранявана при работодателя. В момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата не е носила трудовата си книжка със себе си.

Заповедта за прекратяване е била връчена на ищцата сутринта, в началото на работния ден, като ищцата е разполагала с достатъчно време същия ден да представи трудовата си книжка на работодателя, за да бъде своевременно оформена. Ищцата се била върнала на работното си място в същия ден и след връчване на заповедта за прекратяване, за да вземе забравени лични вещи, но и при това си посещение не била направила опит да предаде трудовата си книжка за оформяне. Ответникът твърди, че изпратената на 03.08.2021 г. от страна на ищцата покана за оформяне на трудовата книжка била невъзможна 2 за изпълнение, тъй като книжката не се намирала при ответника, а била на съхранение при ищцата. Едва след получаване на поканата, отправена от ответника, на 26.08.2021 г. ищцата се явила при ответника, за да предостави трудовата си книжка, което било удостоверено с Протокол за предаване на трудова книжка от тази дата. Поддържа, че следа като предала трудовата книжка и взела служебна бележка за доходи от трудови правоотношения, ищцата си тръгнала, без да изчака оформянето на трудовата си книжка, като не се върнала нито по- късно същия ден, нито през някой от следващите дни.

Това наложило директора на Фондацията да изпрати на 31.08.2021 г. имейл на ищцата, с който да я покани да се яви да получи трудовата си книжка, а на следващия ден- 01.09.2021 г. изпратил писмо с обратна разписка до ищцата да се яви, за да я получи лично, каквото било изискването на чл. 6, ал. 3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. На 01.09.2021 г. ищцата се явила лично и получила трудовата си книжка, което било удостоверено с протокол. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да уважи иска за главницата за периода от 27.08.2021 г. /датата, следваща датата на предаване на трудовата книжка от ищцата на ответника/ до 01.09.2021 г. /датата на предаване на трудовата книжка от ответника на ищцата/. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Не е налице спор в настоящото производство , а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение по трудов договор с изх. № ТД-1-01/08.04.2021 г. , по силата на което ищцата е заемала длъжността „административен асистент“ при ответника. Не се спори също така, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед изх. № ТД-5-03/30.07.2021 г., считано от 30.07.2021 г.

Представен е препис от кореспонденция между страните по делото, както следва: В покана на ищцата от 03.08.2021 г., получена от ответника на 19.08.2021 г. ищцата е поискала оформяне и връщане на трудовата й книжка незабавно. В писмо на Фондация „Българска хранителна банка“, получено от ищцата на 26.08.2021 г. е отправена покана към ищцата за предоставяне на 3 трудовата книжка за оформяне, както и явяване за връчване на служебна бележка за доходи от трудови правоотношения. На 26.08.2021 г. ищцата е предала на работодателя трудовата книжка за попълване и заверка – видно от представения протокол за получаване на документи от посочената дата. На същата дата е съставен и протокол, видно от който ищцата е получила служебна бележка за доходи от трудови правоотношение. По делото е представен препис от кореспонденция по електронна поща, от която се установява, че на 31.08.2021 г. директора на ответника е уведомил ищцата, че може да получи трудовата си книжка, оформена и попълнена на 03.09.2021 г. в 09.00 часа в логистичния склад на БХБ. На 01.09.2021 г. е изпратено писмо от ответника с аналогично съдържание, като видно от обратната разписка писмото е получено от ищцата на 02.09.2021 г.

Безспорно между страните е обстоятелството, че трудовата книжка е била предадена лично на ищцата на 01.09.2021 г. Това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, на основание чл.146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.

От показанията на свидетеля И. Й., които преценени по реда н а чл. 172 ГПК, настоящият състав на съда намира за обективни, последователни и непосредствено възприети фактите, за които свидетелят дава сведения, и кредитира с доверие, се установява, че Й. работи в ответната фондация като „Мениджър операции, развитие“ в склад 56 на територията на Слатина, и е работил заедно с ищцата повече от два месеца от половина. Свидетелят дава показания, че е присъствал на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Заповедта била връчена на ищцата в началото на работния ден в края на м. юли 2021 г. от директора на ответника - Ц. М. Св. заявява, че не е видял ищцата да носи трудовата книжка със себе си или да я предлага, съотв. да я предава на директора. Тъй като счетоводството се обслужвало от външна компания, гжа Ц. М. инструктирала ищцата след като счетоводната къща нанесе трудовия й стаж, да върне трудовата книжка за приключване. Покъсно същия ден ищцата П. се върнала в склада, защото си била забравила здравната книжка и връхна дреха. Св. Й. изнесъл здравната книжка на ищцата и повече ищцата не е идвала в предприятието.

От заключение то на вещото лице по допусната та и изслушана съдебно4 счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец юни 2021 г. /последен пълен отработен месец преди прекратяването на тр. правоотношение/ е 1429,68 лв. Размерът на обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ на ищцата за периода от 27.08.2021 г. до 01.09.2021 г. е в размер на 389,91 лв., а за периода от 30.07.2021 г. до 01.09.2021 г. е в размер на 2209,50 лв.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане иск ове с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според разясненията по т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2019 г., ОСГК, задължението по чл.

350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл.

350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато 5 трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.

Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.

В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че във всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчакал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.