Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 217 от 23.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3378/2024
Вид
Определение № 217
Подписан
23.01.2025
В сила
23.01.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417,ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503378 по описа за 2024 година

Производство по чл.419,ал.1 във вр. с чл.417,ал.1, т.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. П. А.,ЕГН:********** от *** чрез адв.Ст.М. против разпореждане № 7210/23.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№14628/2024г. на ПдРС, 5 бр.с., с което е разпоредено длъжникът Д. П. А. да заплати на „Ти Би Ай банк“ЕАД, ЕИК131134023- с АУ-гр.София следните суми: 160,61 лв.главница; 4,55 лева- договорна лихва за периода 05.03.2024 г. – 05.05.2024 г. и 19,19 леваобезщетение за забава за периода 05.03.2024 г. – 06.08.2024 г., както и законна лихва от подаване на заявлението – 22.08.2024 г. до окончателното плащане и разноските в заповедното производство – 25 лв.ДТ и 150 лв. юрк.възнаграждение. Иска се отмяната на разпореждането и обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, претендира присъждане на разноски по ЧЖ – 15 лв. ДТ и платен адвокатски хонорар от 500 лв.

В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е уважил претенциите на заявителя, произтичащи от договор за потребителски кредит като не е преценил наличието на неравноправни клаузи. приел, че застраховката не може да бъде присъдена в заповедното производство, тъй като такова вземане не се удостоверява от документа по чл.417 ГПК – в извлечението по сметка вземането за застраховка не било разграничено от вземането за неплатения кредит счита, че предмет на проверка в заповедното производство; счита, че предмет на съдебната проверка е редовността на представеното извлечение по сметка от външна страна без да се се преценява дали съществува удостовереното вземане; неправилно съдът е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за мораторната лихва противоречи на чл.143,ал.1 от ЗЗП;.

1

От представените по делото доказателства и по направените доводи, ПОС, ХІV гр.с. намира следното:

Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството по ч.гр.д.№14628/2024г. на ПдРС, 5 бр.с. е образувано по заявление по чл. 417, ал.1,т.2 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Д. П. А. за заплащане на следните суми:

160,61 лв.-главница; 4,55 лева- договорна лихва за периода 05.03.2024 г. – 05.05.2024 г. и 19,19 лева- обезщетение за забава за периода 05.03.2024 г. – 06.08.2024 г., както и законна лихва от подаване на заявлението – 22.08.2024 г. до окончателното плащане и разноските в заповедното производство – 25 лв.ДТ и 150 лв. юрк.възнаграждение, дължими по договор за потребителски кредит №*** от 1.02.2023г.Заявлението е уважено изцяло.Едновременно с ЧЖ по чл.419 ГПК е подадено от длъжника и възражение по чл.414 ГПК.

От договора е видно, че размера на стоковия кредит е 649,99 лв., а общия размер на застрахователната премия е 73,61 лв., включваща застраховка за 71,17 лв. и застраховка 2,44 лв., при ГЛП – 21,6% и ГПР – 23,59 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 3 от ГПК, в това производство съдът проверява дали са налице предпоставките на чл.418,ал.2, изр.1 и ал.3 – дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В жалбата не се изложени доводи за нередовност от външна страна на представеното от заявителя извлечение от сметки по чл.417, ал.1,т.2 ГПК, а и съдът не констатира такава.

Извън формалната проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключения между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните разпоредби на закона /така например в този смисъл са Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. /

Видно от подписания от кредитополучателя сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, дължимите от него застрахователна премия и такса за допълнителната медицинска услуга са в общ размер от 73,61 лева. Тези застрахователна премия и такса за медицинска услуга са включени в отпуснатия кредит от банката и върху тях се начислява възнаградителна лихва. Размерът на получения кредит е 649,99 лева, а общият размер на кредита е

832,19лева, от който 723,60 лв. е главницата. Разликата е равна на застрахователната премия и таксата за медицинската услуга. От кредитополучателя е подписана и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за 2 присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, видно от която, застрахователното обезщетение е уговорено в полза на банката / от името на кредитополучателя е записано следното: „С настоящето давам съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД/. Очевидно кредитополучателят няма интерес нито от застрахователната програма, нито от кредита за заплащане на застрахователната премия. От този кредит той не получава нищо, като при това следва да го връща с начислена върху него възнаградителна лихва. Медицинската услуга също е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в Р.България, като „услугата се предоставя от водещи медицински центрове, намиращи се извън територията на Р.България“. Сумата от 73,61 лева представлява скрита печалба на банката, заплащането й се дължи като част от погасителните вноски по договора за потребителски кредит. Същата в качеството й на скрита печалба се прибавя към възнаградителната лихва, като при това възнаградителната лихва се начислява и върху тази скрита печалба. Следователно не само, че в договора е налице неравноправна клауза, но и информацията в същия относно възнаградителната лихва и ГПР се явяват некоректни и обосновава недействителността му на основание чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която съгласно извлечението от сметка е 160,61 лв.,а дължимата възнаградителна лихва от 4,55 лв. и обезщетението за забава от 19,19 лв. – са недължими поради което заявлението следва да бъде уважено частично за сумата 160,61 лв. и следва да бъде отменено за сумата 4,55 лв.дължимата възнаградителна лихва и за сумата 19,19 лв.- обезщетение за забава.

В останалата част ч.жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Разноски в полза на ч.жалбоподател не се присъждат, тъй като в заповедното производство, разноски следва да се присъдят от РС.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ от разпореждане № 7210/23.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№14628/2024г. на ПдРС, 5 бр.с., В ЧАСТТА, с което е разпоредено длъжникът Д. П. А. да заплати на „Ти Би Ай банк“ЕАД, ЕИК131134023- с АУ-гр.София следните суми: 160,61 лв.-главница и 4,55 лева- договорна лихва за периода 05.03.2024 г. – 05.05.2024 г. и 19,19 лева- обезщетение за забава за периода 05.03.2024 г. – 06.08.2024 г. и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ уважение частна жалба от Д. П. А.,ЕГН:********** от *** в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4