Решение № 5314 от 29.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5314 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20221110212583 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в открито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12583 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БЕСТ БРЕНДС“ ЕООД с ЕИК 201657570 срещу наказателно постановление /НП/ № 653329-F643548 от 08.08.2022 г., издадено от заместник-директор в Териториалното поделение на Националната агенция за приходите – гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 9 940.26 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

Жалбоподателят излага аргументи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление поради противоречието на последното с материалноправните разпоредби и допуснатото съществено нарушение на производствените правила. На първо място се позовава на приложен неправилен подход при определяне на наложената санкция. Извършеното нарушение не било посочено по достатъчно ясен и конкретен начин, позволяващ на наказаното лице да установи във връзка с какво действие е ангажирана отговорността му. Същевременно се сочи, че към датата на съставяне на акта 1 последиците от процесното нарушение са били отстранени чрез корекция по реда на чл. 126 от ЗДДС. В условията на алтернативност е отправена молба за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН съобразно твърденията за маловажност на разглеждания случай, както и за количествено намаляване на наложената санкция.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател поддържа жалбата чрез своя процесуален представител. Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 21.02.2022 г. С. А. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в НАП, ТД – гр.

София, офис Перник, след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства съставила срещу „БЕСТ БРЕНДС“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F643548 за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС в присъствието на двама свидетели, както и на упълномощен представител на нарушителя. След като актът ведно с приложението към него били предявени на легитимираното с представителна власт лице, последното го подписало без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. От страна на дружеството било отправено предложение за приключване на административнонаказателното производство, но споразумение между страните не било постигнато. Въз основа на АУАН, на 08.08.2022 г. Пламен Георгиев – заместник-директор на ТД на НАП – гр. София издал наказателно постановление № 653329F643548, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и представените заповеди на ИД на НАП. Формата и съдържанието на двата акта съответстват на повелите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са по ясен и недвусмислен начин датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, както и всички фактически обстоятелства, относими към състава на посоченото нарушение, като са несъстоятелни доводите на жалбоподателя за неяснота относно вмененото на нарушителя деяние.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

През месец ноември 2020 г. „БЕСТ БРЕНДС“ ЕООД издало следните данъчни документи, в които били обективирани доставки стоки на услуги, техните парични равностойности, представляващи облагаем доход, както и дължимия за същите данък добавена стойност, който следвало да бъде заплатен: фактура № 1000002473/05.11.2020 г., фактура № 1000002476/05.11.2020 г., фактура № 1000002486/10.11.2020 г., фактура

№ 1000002499/11.11.2020 г., фактура № 1000002507/11.11.2020 г., фактура №

1000002511/13.11.2020 г., фактура № 1000002523/16.11.2020 г., фактура №

1000002528/17.11.2020 г., фактура № 1000002531/17.11.2020 г., фактура №

1000002533/17.11.2020 г., фактура № 1000002553/19.11.2020 г., фактура №

1000002558/19.11.2020 г., фактура № **********/19.11.2020 г., фактура №

1000002569/23.11.2020 г., фактура № 1000002573/23.11.2020 г., фактура №

**********/24.11.2020 г., фактура № 1000002586/25.11.2020 г., фактура №

1000002590/25.11.2020 г., фактура № 1000002592/25.11.2020 г., фактура №

1000002596/25.11.2020 г., фактура № 1000002597/25.11.2020 г., фактура №

2

1000002603/25.11.2020 г., фактура № 1000002612/26.11.2020 г., фактура №

1000002621/30.11.2020 г., фактура № **********/ 30.11.2020 г., фактура №

1000002623/30.11.2020 г. и фактура № 1000002624/30.11.2020 г.

Тези фактури не били отразени в дневника за продажби на жалбоподателя за месец ноември 2020 г., когато е следвало да бъдат отразени. Изброените данъчни документи били отразени в дневник за продажби в данъчния период за месец януари 2021 г., с изключение на фактура с № 1000002590/25.11.2020 г., която била отразена в дневника за продажби в данъчния период за месец май 2021 г. В резултат от неотразяването на посочените фактури в законово регламентираните за това срокове се е стигнало до определяне на ДДС в помалък размер за данъчен период месец ноември 2020 г., като липсвало отразяване на данък за добавена стойност в размер на 9 940.26 лв. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, сумата е следвало да бъде внесена в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справкадекларацията за съответния данъчен период. В съответствие с това правило, данъкът върху облагаемата доставка е подлежал на плащане в срок до 14.12.2020 г., като реалното му внасяне било осъществено на 15.02.2021 г. и респективно - 14.06.2021 г.

Въз основа на констатираните при извършена от служители на НАП проверка обстоятелства, св. С. А. приела, че търговското дружество е извършило административно нарушение, поради което съставила процесния АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля С. А. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно въпросната разпоредба регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

На основание чл. 125 от ЗДДС регистрираното лице по този закон следва да подаде справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, както и отчетни регистри за съответния данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

Дружеството жалбоподател не е отразило посочените фактури в дневника за продажби за данъчния период, за който са били издадени – ноември 2020 г., с оглед на което е осъществило състава на вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и правилно квалифицирано.

Дружеството е отстранило пропуска да отрази процесните фактури по реда на чл.

126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като е включило неотразените документи в дневника за продажби за данъчния период, през който е установило грешките – януари и май 2021.

Следва да се посочи, че реализирането на правната възможност, която чл. 126 от ЗДДС дава на задължените по ЗДДС лица, не изключва носенето на административна отговорност за нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, като такава възможност не е уредена в чл. 182 от ЗДДС. В ал. 2 на въпросната разпоредба се предвижда единствено намален размер на санкцията в случай, че данъчният документ бива добросъвестно отразен в периода, следващ данъчния период, в който е трябвало да бъде отразен. От логическото тълкуване на чл. 126, ал. 2 от ЗДДС по аргумент за обратното става ясно и, че установяването и отстраняването на грешките в отчетните регистри не води до удължаване на срока за подаването на тези регистри.

3

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за виновността в поведението на правния субект предвид правноорганизационната му форма.

Наложената на жалбоподателя санкция е определена в нормативно предвиден размер, съответстващ на определения в по-малък размер данък, а именно – 9 940.26 лв. Липсват основания за прилагане на привилегирования състав на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, който държи сметка за хипотезата на последващо добросъвестно поведение на дружеството, изразяващо се в отразяване на данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е трябвало да бъде издаден или отразен. В настоящата хипотеза обаче бе безспорно установено, че въпросното отразяване е извършено едва в дневниците за продажни за месец януари и месец май 2021 г. – повече от един месец след изтичане на данъчния период на месец ноември 2020 г., поради което по-благоприятната за санкционираното лице разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС не е приложима към настоящия случай.

Противно на доводите на жалбоподателя за настоящото нарушение не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН, при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Действително пропускът на дружеството е отстранен впоследствие, но съществен елемент от отразяването на издадените данъчни документи и внасяне на дължимия вследствие на това данък е своевременността, като в случая пропускът е коригиран след два месеца. Касае се за неизпълнение на задължение за отразяване в дневниците за продажби на значителен брой данъчни документи – 27 фактури, издадени от търговското дружество, като определеният вследствие на това данък е бил в по-малък размер, който не се явява незначителен. Липсват твърдения за извънредни обстоятелства, които да са попречили за своевременно изпълнение на това задължение от страна на жалбоодателя. В допълнение следва да се отбележи, че от служебно изготвена от настоящия съдебен състав справка се установи, че спрямо жалбоподателя са издадени още осем НП за нарушения от същия вид, което следва да се окачестви като индиция за системност в нарушаването на императивните норми на ЗДДС, свързани с данъчното облагане.