Решение № 2326 от 12.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2326 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110114739 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от К. Ж. С. срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2 197,65 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 559,35 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2010 г. – 13.06.2012 г. и разноските по делото в размер от 55,14 лева за държавна такса и 267,25 лева – адвокатско възнаграждение, които вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 09.07.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73ти състав, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 2022***0401004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б., поради новонастъпило обстоятелство погасяване по давност на правото за принудителното им събиране.

Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73-ти състав в полза на [фирма] и срещу К. С. и трети, неучастващи в процеса лица, е издаден изпълнителен лист от 09.07.2012 г., с който същите са осъдени за заплащане на следните суми: 2 197,65 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 559,35 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2010 г. – 13.06.2012 г. и разноските по делото в размер от 55,14 лева за държавна такса и 267,25 лева – адвокатско възнаграждение. Посочва, че за събиране на удостоверените в изпълнителния лист вземания първоначално е образувано изп. дело № 2012***0400906/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.

Ищцата поддържа, че в хода на същото и конкретно на 02.02.2017 г. е направена удръжка от получаваното от С. трудово възнаграждение, което представлява и последното валидно изпълнително действие по това дело. Сочи, че такъв характер нямат връчването на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, както и извършването на справки, насочени към проучване имущественото състояние на длъжника и обезпечаващи успешното провеждане 1 на изпълнението. В исковата молба се излага, че производството по изп. дело № 906/2012 г. е прекратено на 23.06.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, при констатирано двугодишно бездействие по делото. Посочва се, че впоследствие, въз основа на процесния изпълнителен лист, е образувано ново изп. дело № 2022***0401004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № *** и с район на действие Софийски градски съд – по молба на ответника [фирма], в качеството му на частен правоприемник на [фирма]. Поддържа се, че първото изпълнително действие в хода на този процес е изпращането на запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметка на ищцата от 28.02.2024 г. Няма такъв характер молбата за образуване на изпълнителното дело, доколкото със същата не се стига до реално засягане на имуществената сфера на длъжника. В исковата молба К. С. твърди, че между датата на последната удръжка от трудовото й възнаграждение, направена на 02.02.2017 г. в хода на първоначално образуваното изпълнително дело и датата на изпращане на запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията й по банкови сметки от 28.02.2024 г. в хода на новообразуваното изпълнително дело, е изтекла приложимата към вземанията петгодишна погасителна давност, с което е погасява правото на принудително изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист. Ищцата счита, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, но с предприемане на действието съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В конкретния случай от страна на взискателя не са направени искания за извършване на изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на започналата да тече погасителна давност. Ето защо, в случая давността е изтекла. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Ц., оспорва предявената искова претенция като недоказана и неоснователна. Не оспорва, че с изпълнителен лист от 09.07.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ищцата К. С. и трети лица са осъдени да заплатят на първоначалния кредитор [фирма] процесните суми. Излага се, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на кредитора от 13.08.2012 г. е образувано изпълнително дело № 906/2012 г. по описа на ЧСИ Д., което впоследствие е прекратено на 23.06.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изтъква, че ответното дружество е конституирано като взискател по изп. дело № 906/2012 г. преди прекратяването му, предвид прехвърляне на процесните вземания от първоначалния кредитор с договор за цесия от 04.12.2015 г. Поддържа се, че по молба на ответника от 16.11.2022 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б., като в молбата [фирма] е посочил какви изпълнителни действия да бъдат предприети, възлагайки на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. С отговора на исковата молба се посочва, че в хода на проведените изпълнителни дела по процесния изпълнителен лист са събрани принудително суми по дати и размери, подробно посочени в отговора. Налице са и доброволно платени такива. Ето защо, ответникът намира исковата претенция за недопустима за вече погасените чрез плащане суми, посочвайки, че останалите неплатени такива възлизат на 1945,95 лева, от които 1845,95 лева главница и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. По същество оспорва иска с довод за предприети множество изпълнителни действия в хода на образуваните изпълнителни дела, довели до прекъсване на давностния срок за процесните вземания. Излага се, че такъв характер има молбата на първоначалния кредитор [фирма] с искане за образуване на изпълнително дело от 09.07.2012 г. с посочени конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети спрямо солидарните длъжници. Наред с това, в хода на този изпълнителен процес са извършени и конкретни изпълнителни действия, като налагане на запори, вписване на възбрана. С отговора ответникът не оспорва, че на 23.06.2020 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по първоначалното изп. дело е прекратено, сочейки, че по молба от 2

16.11.2022 г. на [фирма] – като новоконституиран взискател, въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело, в хода на което също са извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, в случая 5годишна. В конкретния случай последната е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г., предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а впоследствие е прекъсвана многократно. Ответникът излага доводи, че при образуване на общо изпълнително дело срещу солидарни длъжници осъщественото принудително изпълнение върху имуществено право на единия длъжник води до удовлетворяване правото на взискателя и до погасяване на задълженията на всички длъжници. Излага, че с депозиране на процесната искова молба давността за вземанията е и спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. С тези доводи се отправя искане предявения иск да бъде оставен без уважение. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед съвпадащите твърдения на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 26.09.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че в хода на производството по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73-ти състав в полза на [фирма] и срещу К. С. и трети, неучастващи в процеса лица – като солидарни длъжници, е издаден изпълнителен лист от 09.07.2012 г., с който същите са осъдени за заплащане на процесните суми; че за събиране на удостоверените в изпълнителния лист вземания първоначално е образувано изп. дело № 2012***0400906/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, впоследствие прекратено, а след това и изп. дело № 2022***0401004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № *** и с район на действие Софийски градски съд – понастоящем висящо, както и, че ответникът [фирма] е станал носител на вземанията по процесния изпълнителен лист и взискател в изпълнителния процес, като частен правоприемник на [фирма].

Посочените обстоятелства следват и от приобщените по делото писмени доказателства, от които се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 73-ти състав, на 06.07.2012 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на търговската банка – заявител към 13.06.2012 г. по договор от 06.10.2005 г., с която е разпоредено длъжниците С.И.З. и С.Г.С.-З., и поръчителите Й.И.З. и К. Ж. С. да заплатят солидарно на заявителя [фирма] следните суми: 2 197,65 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 14.06.2012 г. до плащане на вземането, 559,35 лева, представляваща наказателна лихва за периода 01.09.2010 г. – 13.06.2012 г. и разноските по делото в размер от 55,14 лева за държавна такса и 267,25 лева – адвокатско възнаграждение.

Изяснява се, че въз основа на заповедта за изпълнение и за удостоверените в същата вземания в полза на заявителя и срещу длъжниците е издаден изпълнителен лист от 09.07.2012 г.

От материалите, съдържащи се в приобщения по делото заверен препис от изпълнително дело № 2012***0400906/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд се установява, че първоначално въз основа на изпълнителния лист от 09.07.2012 г. и за събиране на удостоверените в същия вземания по молба на кредитора и взискател [фирма] с вх. № 16173/13.08.2012 г. е образувано изпълнително дело № 906/2012 г.

В молбата търговската банка-кредитор е отправила искане за образуване на 3 изпълнително дело срещу длъжниците С.И.З., Й.И.З., К. Ж. С. и С.Г.С.-З. за събиране на вземанията по изпълнителния лист, издаден по гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73-ти състав, в общ размер от 2757 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното изплащане, с искане за извършване на пълно проучване на имуществото на длъжниците, на справки от ПАМДТ, [фирма] и КАТ относно наличието на декларирани движими вещи, недвижими имоти, банкови сметки, придобити недвижими имоти и регистрирани МПС. В молбата се съдържа и изрично искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. Ж. С., получавано от [фирма].

До длъжника К. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 22330/20.08.2012 г., предадена за връчване на куриер на 11.09.2012 г.

Изяснява се, че в хода на този изпълнителен процес със запорно съобщение с изх. № 22335/20.08.2012 г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. С., дължимо от третото за процеса лице [фирма]. Съобщението е получено от адресата на 11.09.2012 г., видно от направеното удостоверяване за това (л. 113 от делото), като в отговор с изх. № 113-55977/11.09.2012 г. търговската банка посочва, че към момента лицето не е клиент на същата.