Решение № 1564 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1564 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330108918 по описа за 2023 година

Производството е по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10а и чл.19 ЗПК, вр. с чл.143 и чл.146 ЗЗП.

Ищецът Д. Р. Н. ЕГН ********** с адр. гр. П........, бул. „С..........., в исковата си молба против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. Незабравка №25, ет. 5, е поискал от съда да прогласи нищожността на клаузата в чл. 10, ал.1, предвиждаща заплащане на такса Бързо разглеждане в размер па 350,11 лева и клаузата на чл. 10, ал.2, предвиждаща заплащане на такса Експресно обслужване в размер на 500,00 лева от договор за кредит № ................, сключен с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът твърди, че бил страна по договор за потребителски кредит № ......... подписан с ответното дружество на ......... Съгласно договора за потребителски кредит, ищецът следвало да върне сумата по кредита в размер на 1000 лева при ГПР 32,54%, годишен лихвен процент 36,89 %, със срок на кредита от 11 погасителни вноски върху главницата от 1000 лв., с обща стойност на всички плащания в размер на 1 169,96 лева. Постигната била договореност в чл.10 за заплащане на такса Бързо разглеждане в размер на 350,11 лева и такса Експресно обслужване в размер на 500,00 лева, или за срока на договора следвало ищеца да върне сумата от 2 020,04 лева. Твърди, че сумата търсена на базата чл. 10 от договора за бързо 1 разглеждане и експресно обслужване била недължима, поради недействителност на клаузите, с които била уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Счита уговорката в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане за нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата била във фиксиран размер - 350,11 лв. Твърди се, че липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради което счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата па чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги нарушавала изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14. В договора били уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не ставали автоматично с изпълнение на изискванията за това, а било предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това било обективирано в договора за кредит. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.

4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

ОТВЕТНИКЪТ „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: .......... гр. София, счита, че твърденията изложени от ищеца, не отговарят на обективната истина и са неоснователни.

Твърди, че с тези клаузи не се накърняват добрите нрави, като същите не били в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Твърди, че изискването на чл.11, т.10 от ЗПК било да бъде наличен Годишния процент на разходите, което било сторено в договора.

Твърдението на ищеца, че този процент не отговарял на истината и не бил изчислен съгласно методиката посочена в закона било неоснователно. Съвсем неправилно се приемало, че заявените от ищеца, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия са част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита. Следвало да се отбележи, че ищеца, като страна по договор за 2 потребителски кредит сам пожелал допълнителните действия. Всяко действие, което кредитора предоставил било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит“' ООД, т.е договорът за кредит можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр като цена, т.е не можело да се твърди, че ищеца не е разбрал за него. Сочи, че присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърляло и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Предвид гореизложеното моли да се отхвърли като неоснователно твърдението на ищеца. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи, че клаузата за такса Бързо разглеждане противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за такса за бързо разглеждане и такса за Експресно обслужване.

Видно от изложеното от двете страните се установява, че същите не спорят за това, че са сключили договор за кредит № ............с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на договор и клауза за заплащане на такса за експресно обслужване.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД, представлява финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9 ал.4 3ПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своятасъщност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на такса за Бързо разглеждане на документи:

В чл.10 ал.1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на 350,11 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката. Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо разглеждане, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че размерът на тази такса е повече от 1/4 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.Таксата е по-голяма от 3 възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна.

Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 10, ал.1 от договора.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за бързо разглеждане по чл. 10 от договора.

По иска за недействителност на такса за Екпресно обслужване:

В чл.10 ал.2 от договора е предвидена такса за експресно обслужване в размер на 500,00 лв.

Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора, какво включва тази услуга.

По делото не са представени Общи условия, за да се установи дали в тях е регламентирана тази услуга. Още повече тази такса е разход по кредита и следва да е включена в ГПР.

Не е посочено какви са възможностите на потребителя, ако не избере експресно обслужване и в какъв срок се произнася кредитодателят по тях. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а ЗПК, поради което е нищожна. Тъй като противоречието между клаузата за такса за експресно обслужване и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса от договора.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за експресно обслужване по 4 договора.

При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 100,00 лв.