Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1578 от 27.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 66407/2024
Вид
Решение № 1578
Подписан
27.01.2026
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 167 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30, ал.4 · Закон за пътищата
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110166407 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Б. Й., чрез адв. П., срещу Столична община, с която е предявен осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 10 000 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие от настъпил инцидент на 16.06.2024 г., в резултат от противоправното бездействие на изпълнителите на възложената от Столична община работа по поддръжката и обезопасяването на пешеходен подлез, ведно със законната лихва за забава от 16.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 16.06.2024 г., около 19:30 часа, в гр. София, на стълбите към пешеходния подлез на бул.

„България“ и бул. „Тодор Каблешков“, слизайки надолу не успял да стъпи на стъпало поради неговото счупване, вследствие от което паднал и получил контузия на ходилото. След падането се изправил с чужда помощ, като установил, че пътният участък, на който е настъпило събитието не отговаря на изискванията за правилно изградена и безопасна пешеходна зона. Сочи, че части от стълбите били отчупени, поради което слизането надолу било невъзможно без да бъдат полагани усилия за избягване на липсващите парченца и дупки. След инцидента ищецът бил приет във Военномедицинска академия с оплаквания от болка в дясното ходило. След извършен 1 преглед от рентгенолог при ДКЦ „ХХ – София“ ЕООД било установено, че страда от фрактура на кост в стъпалото – „туберкулум фибуларе тубери калканеи“. Ищецът твърди, че вследствие от причинената травма е претърпял неимуществени вреди, свързани с преживени болки и страдания. Изпитвал болка и затруднения в придвижването, имал нужда от ежедневни грижи и помощ от близките си, което го потискало и му причинявало неудобство. Сочи, че от датата на деликта до настоящия момент чувства болки, като кракът му все още не бил възстановен напълно. Твърди, че Столична община е задължена да поддържа инфраструктурата на територията на общината, като осигурява безопасно движение в пешеходните подлези, съобразно предназначението им. Счита, че ответникът не е положил необходимата грижа във връзка с поддръжката на настилката на стълбите в процесния участък. Ето защо поддържа, че Столична община следва да репарира претърпените от него неимуществени вреди, вследствие от падането му на компрометиран пешеходен участък. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лв., предявено като частична претенция от общо дължимото в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 16.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдения механизъм на инцидента. Счита за недоказано твърдението относно компрометирано стъпало на посочения участък. При условията на евентуалност, твърди че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото не е положил необходимото внимание при придвижване. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер и не съответства на интензивността на твърдените болки и страдания. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ... и ....

Свидетелят . разказва, че присъствал на инцидента, като двамата с ищеца се движели в посока магазин „Билла“ и при преминаване през подлеза на бул. „Т.

Каблешков“ и бул. „България“, на стълбите в подлеза Р. стъпил в дупка от липсващо парче на стъпало и паднал. Заболяло го много. Първоначално свидетелят не видял какво е причинило падането, но след като ищецът паднал се върнал и видял счупеното стъпало. Инцидентът се случил през лятото на 2024г. в светлата част на деня.

Свидетелят Й., син на ищеца, чиито показания съдът преценява съобразно 2 чл.172 ГПК и с оглед събраните по делото доказателства, намира за последователни и достоверни, разказва, че веднага след инцидента баща му се е обадил, за да му помогне да се придвижи до болница, защото е паднал в подлеза и може би си е счупил крака. Придружил го до „Пирогов“, след което до ВМА, а в последствие и до 20та поликлиника, като след прегледите и образните изследвания се установило, че има счупване на петата. Изпитвал силни болки, не можел да се справя сам с ежедневните си нужди, налагало се свидетелят да му помага. Възстановяването му протекло бавно, отнело му около 6 месеца да започне да се придвижва сам, през цялото време търпял болки, приемал обезполяващи, търпял неудобство от това, че има нужда от помощ за ежедневни дейности. Не можел да шофира, трябвало свидетелят да го придружава навсякъде, включително за медицински прегледи. Имал придружаващи заболявания, които усложнили лечението и възстановяването му. Отразило му се негативно емоционално, тъй като инцидентът съвпаднал с период, в който правели ремонт и ищецът изпитвал неудобство от това, че всички ангажименти, свързани с него се прехвърлили към свидетеля. И към настоящия момент ищецът имал затруднения с ходенето и шофирането.

Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелите, намира, че същите следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви, кореспондиращи си и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на доказване по делото е съобразена от вещото лице при изготвяне на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. От същото се установява, че ищеца е получил следното травматично увреждане: счупване от авулционен тип на пета – при усукване и разтягане на ставна връзка при което се получава отлепване/изтръгване от костта, което е довело до счупване, тъй като има нарушаване на контура на костта, като механизмът на получаване на травмата е усукване на крака и съответства да е получено по описания в исковата молба механизъм. Вещото лице посочва, че възстановителния период е между два и три месеца, като не се очакват трайни последствия след оздравителния период. Счупването предизвиква болки със силен интензитет за периода от началото до около 20ти ден, след което намаляват, а нов пик на болката има при началото на раздвижването на крака.

От представената служебна бележка от 29.09.2025г. от д-р .. и д-р .. – лекари в рентгеново отделение на ДКЦ XX гр. София, се установява, че снимките на предоставените и впоследствие приложени по делото дискове, са на лицето Р. Й., като единият е надписан с името на .., което съответства и на обясненията на вещото лице, което е разяснило, че индивидуализиращите данни на рентгеновата снимка 3 удостоверяват, че същата е на лицето Р. Й., а грешка е била допусната при наименоване на самия файл.

Други относими и допустими доказателства по делото не са събрани.

При така установените факти от значение за спора съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.49 във вр. чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

В конкретния случай се установиха се делото в съвкупност предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – Столична Община.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 16.06.2024 г. в светлата част на деня при слизане по стълбите в подлеза на бул. „Гоце Делчев“ и бул.

„България“, ищецът паднал, тъй като не успял да стъпи правилно поради липсващо парче от стъпало и получил счупване на дясна пета.

Според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗП

"Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно § 6, т. 7 от ЗДвП пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.

Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските пътища са общинска публична собственост.

Именно това е и основанието на законодателят да възложи на общините задължение 4 по тяхното изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона за пътищата.

Посочената разпоредба предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С тази законова разпоредба на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа, разглеждана като съвкупност от посочените елементи в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност, която създава опасност за преминаващите. Съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Установи се по делото, че инцидентът е настъпил на територията на Столична Община, при движение при слизане в подлез, чието поддържане е в обхвата на задълженията на Общината, съгласно посочената законова норма.

Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 30, ал.4 и чл.31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово задължение. Касае се за препятствие, което създава опасност, като Общината не е взела мерки нито да го отстрани, нито да го обозначи по някакъв начин за времето, докато организира отстраняването му.