Определение № 321 от 27.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Ловеч, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

П. ПЕНОВ като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500697 по описа за 2025 година

С определение № 92/04.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 697/2025 г. на ОС Ловеч, съдът е отменил определение № 583/07.11.2025 г., по гр. д. № 1123/2025 на Районен съд – Троян и върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствните действия.

По делото е постъпила молба от адв. Р. К. В., с която е поискано изменение на определението в частта за разноските, чрез неговото допълване с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В молбата се посочва, че в частната жалба е направено искане за присъждане на разноски, а определението на съда, с което се е произнесъл по жалбата, уважавайки я, представлявало съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК, с който съдът следвало да присъди на страната съдебните разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима. Същата е подадена на 09.02.2026 г., поради което и с оглед на това, че неподлежащото на обжалване определение е обявено на 04.02.2026 г., съдът приема, че страната е спазила едномесечния срок по чл.

248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък в случая не е необходимо, тъй като от страната се иска допълване на съдебния акт, чрез присъждане на разноски, поради което молбата по чл. 248 ГПК е допустима (ТР 6-12-ОСГТК, т. 8).

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Определение № 92/04.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 697/2025 г. на ОС Ловеч, чието допълване в частта за разноските се иска, не е акт по чл. 81 ГПК, с който се приключва делото в съответната инстанция. Въпреки основателността на подадената частна жалба и разглеждането й по същество, въззивното определение по настоящето дело е съдебен акт, с който се възстановява висящността на прекратеното съдебно производство – чрез отмяна на преграждащия първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствните действия. В този смисъл то не е самостоятелно, а обезпечава развитието на основното производство – това по гр.д. № 1123/2025 на Районен съд Троян. В зависимост от изхода на основното производство всички разноски, направени от страните, 1 включително във връзка със съпътстващи производства по хода и развитието на исковия процес, се присъждат в основното производство в зависимост от конкретния изход според някоя от хипотезите на чл. 78, ал. 1-4 ГПК. Ето защо, когато не се произнася с окончателен акт по същество на спора или с акт, който прегражда производството, съдът не разпределя между страните отговорността за разноските (чл. 81 ГПК). След като определение № 92/04.02.2026 г., по в.ч.гр.д. № 697/2025 г., не е съдебен акт по чл. 81 ГПК, то не би могло да се измени по реда на чл. 248 ГПК, чрез допълването му в частта за разоските.

По изложените съображения молбата на адв. Р. К. В. (вх. № 1145/09.02.2026 г. на ОС Ловеч, с която е поискано изменение на определението по делото, чрез неговото допълване с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. Р. К. В. (вх. № 1145/09.02.2026 г. на ОС Ловеч, с която е поискано изменение на определение № 92/04.02.2026 г., по в.ч.гр.д. № 697/2025 г. на ОС Ловеч, чрез неговото допълване с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Определението на подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Ловеч, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

П. ПЕНОВ като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500697 по описа за 2025 година

С определение № 92/04.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 697/2025 г. на ОС Ловеч, съдът е отменил определение № 583/07.11.2025 г., по гр. д. № 1123/2025 на Районен съд – Троян и върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствните действия.

По делото е постъпила молба от адв. Р. К. В., с която е поискано изменение на определението в частта за разноските, чрез неговото допълване с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В молбата се посочва, че в частната жалба е направено искане за присъждане на разноски, а определението на съда, с което се е произнесъл по жалбата, уважавайки я, представлявало съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК, с който съдът следвало да присъди на страната съдебните разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима. Същата е подадена на 09.02.2026 г., поради което и с оглед на това, че неподлежащото на обжалване определение е обявено на 04.02.2026 г., съдът приема, че страната е спазила едномесечния срок по чл.

248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък в случая не е необходимо, тъй като от страната се иска допълване на съдебния акт, чрез присъждане на разноски, поради което молбата по чл. 248 ГПК е допустима (ТР 6-12-ОСГТК, т. 8).

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Определение № 92/04.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 697/2025 г. на ОС Ловеч, чието допълване в частта за разноските се иска, не е акт по чл. 81 ГПК, с който се приключва делото в съответната инстанция. Въпреки основателността на подадената частна жалба и разглеждането й по същество, въззивното определение по настоящето дело е съдебен акт, с който се възстановява висящността на прекратеното съдебно производство – чрез отмяна на преграждащия първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствните действия. В този смисъл то не е самостоятелно, а обезпечава развитието на основното производство – това по гр.д. № 1123/2025 на Районен съд Троян. В зависимост от изхода на основното производство всички разноски, направени от страните, 1 включително във връзка със съпътстващи производства по хода и развитието на исковия процес, се присъждат в основното производство в зависимост от конкретния изход според някоя от хипотезите на чл. 78, ал. 1-4 ГПК. Ето защо, когато не се произнася с окончателен акт по същество на спора или с акт, който прегражда производството, съдът не разпределя между страните отговорността за разноските (чл. 81 ГПК). След като определение № 92/04.02.2026 г., по в.ч.гр.д. № 697/2025 г., не е съдебен акт по чл. 81 ГПК, то не би могло да се измени по реда на чл. 248 ГПК, чрез допълването му в частта за разоските.

По изложените съображения молбата на адв. Р. К. В. (вх. № 1145/09.02.2026 г. на ОС Ловеч, с която е поискано изменение на определението по делото, чрез неговото допълване с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. Р. К. В. (вх. № 1145/09.02.2026 г. на ОС Ловеч, с която е поискано изменение на определение № 92/04.02.2026 г., по в.ч.гр.д. № 697/2025 г. на ОС Ловеч, чрез неговото допълване с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Определението на подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2