Решение № 1045 от 19.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300501344 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба от „ПИМК“ ООД, ЕИК 115536179, чрез адв. Б. А. против Решение №131/11.01.2025г., постановено по гр.д.№10713/2022г. по описа на Районен съдПловдив, XI гр.състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Б. А. П., ЕГН **********, в качеството му на правоприемник – единствен наследник по закон на починалия на *** първоначален ищец А. Б. П., ЕГН: **********, сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от А Б. П., ЕГН: **********, вследствие на трудова злополука, претърпяна на *** която злополука е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив № 5104-15-47/14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника - ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060 и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113.

Сочи се от жалбоподателя, че при определяне размера на обезщетението приложение намирала разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ, която съдът неправилно отказал да приложи. При постъпването на работа в дружеството на длъжност „****“, на А. П. бил проведен начален инструктаж за безопасност. Пострадалият, отклонявайки се от правилата, проявил груба небрежност. Сочи се, че при възникването на пожара А. П. се намирал в камиона, но съдът приел, че липсвали доказателства пострадалият да е нарушил забраната лицата да престояват на товарната палуба и в превозното средство по време на движение на кораба. При осъществената спасителна операция пострадалият бил изваден от странично помещение между две палуби, което според съда било достатъчно, за да отхвърли твърденията на дружеството. В същото време в съдебния акт се посочвало, че нямало неоспорими данни товарната палуба да е била заключена. Oфициалното становище на корабособственика било, че в конкретния случай водачите имали достъп до превозните си средства. Обсъжда се и приетото от вещото лице С. по допуснатата в първоинстанционното производство 1 експертиза. С оглед изложеното жалбоподателят сочи, че било налице съпричиняване от страна на пострадалия, поради което и отговорността на работодателя следвало да бъде намалена поради проявената груба небрежност от работника, вследствие неспазване правилата за безопасност. Искането е за отмяна атакуваното решение и присъждане на помалък размер обезщетение, съобразен със съпричиняването от страна на пострадалия.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от Б. А. П., чрез адв. С. К. Н.а, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Постъпило е и становище от Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“, като трето лице помагач на страната на ответника, с което се присъединява към доводите на въззивната жалба, депозирана от „ПИМК“ ООД. Отделно от това излага становище, че определеното обезщетение в размер на 30 000 лв. било прекомерно и не отговаряло на изискванията за справедливост и утвърдената съдебна практика.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 200 КТ, депозирана от А. Б. П. против „ПИМК“ ООД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди, вследствие на настъпила на *** трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане на вземането. Излагат се твърдения, че ищецът работил по трудов договор при ответното дружество на длъжност ****, като със Заповед от *** бил командирован до Испания за извършване на превоз на стоки. На ***., на борда на ферибот, плаващ от Гърция за Италия, на който пътувал пострадалият, около ***. сутринта възникнал пожар. По същото време ищецът се намирал в помещение на втората палуба на кораба, от което нямал изход за излизане. След проведена спасителна операция ищецът бил открит от спасителни екипи и транспортиран в болнично заведение на о. К***, Г**** в критично състояние, което било в резултат от вдишването на пушеци и димове при пожара. Подробно се описва констатираното от медицинските лица здравословно състояние след събитието и причинените увреждания. След изписването си от болничното заведение пострадалият продължавал да чувства умора, отпадналост, дискомфорт. На *** ищецът се явил пред ТЕЛК, където било констатирано, че не се възстановил напълно. Продължавал да търпи болки и страдания от настъпилите събития.

Постъпил и отговор на исковата молба от „ПИМК“ ООД, с който се излага становище за неоснователност на иска. Твърди се, че в нощта на отплаването на ферибота, пострадалият нощувал в кабината на влекача, което било напълно забранено, която информация ищецът споделил на представител на работодателя, който осъществявал комуникацията с шофьорите при оперативното регулиране на транспорта. Именно поради тази причина П. бил останал затворен в едно от товарните помещения на втора палуба. Релевира се възражение за съпричиняване, доколкото пострадалият проявил груба небрежност, оставайки да нощува в кабината на своя товарен автомобил, като по този начин нарушил правилата за безопасност.

Постъпили по делото са и становища от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, с които третите лица- помагачи се солидаризират с изложените в отговора на исковата молба мотиви.

С Определение №13581/29.11.2023г., постановено по гр.д.№10713/2022г., съдът е конституирал като ищец по гражданското дело лицето Б. А. П., в качеството му на наследник на първоначалния ищец по делото А. Б. П., последният починал на ***г.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел за установено, че на ***г. избухнал пожар на ферибот „****“, на който се намирал и първоначалния ищец А* П. по повод изпълнение на служебните си задължение към работодателя си – ответното дружество, а именно транспорт на стоки до И*. Съдът приема, че по време на пожара П. бил блокиран в помещение, близо до товарното отделение, което помещение било заключението 2 и от което нямало изход. След като бил спасен, ищецът бил откаран в болница на о.К*, като злополуката била призната за трудова. Вследствие вдишването на токсични газове и отровни изпарения, пострадалият изпаднал в тежко здравословно състояние, с *** поради голямото количество въглероден диоксид в кръвта и ****. П. бил приет в интензивното отделение на гръцкото болнично заведение и бил интубиран в продължение на два дни, а след това приет в отделението по пулмология, където му била прилагана терапия с антибиотици и други лекарства. След злополуката и прибирането си в България, ищецът продължавал да чувства ****и и **** – ****, която била нелечима и се развила като пряка последица от злополуката. Бил в отпуск поради временна неработоспособност за около 4 месеца, след което пострадалият прекратил ТПО, поради влошеното му здравословно състояние. На *** А. П. починал, а непосредствено преди това развил и онкологично заболяване на коремни органи и тромбоза. Поради изложеното съдът е приел така предявения иск за доказан по основание и размер. По отношение на възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият се намирал в товарната палуба и в превозното средство по време на движение на ферибота, съдът приема, че тези факти останали недоказани. Липсвали категорични доказателства, при условията на пълно и главно доказване от ответника, установяващи основателността на твърдението, че ищецът се намирал в товарното помещение.

Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото и съобрази събраните доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира атакуваното съдебно решение за валидно, допустимо в обжалваната му част, а по същество – правилно.

Няма спор, че действително на 18.02.2022г. е настъпила злополука с А. П., която е призната по съответния ред за трудова с Разпореждане №5104-15-47/14.03.2022г. на НОИ.

Не се спори по механизма на настъпването на събитията, а също не се оспорва, че пострадалият е претърпял вреди вследствие на инцидента, поради което съдът няма да обсъжда подробно тези въпроси. Основният спорен момент пред настоящата инстанция е концентиран около въпроса дали е налице съпричиняване от страна на първоначалния ищец, респ. нарушил ли е той правилата за безопасност, като се е намирал в товарното помещение на кораба към момента на възникването на пожара. Другият релевантен въпрос касае дали така присъденото обезщетение е съответно на действително претърпените неимуществени вреди.

В тази връзка ще се посочи, че грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по чл. 200, ал. 1 от КТ, но не представлява критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение между приносите на работодателя и на пострадалия.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тя е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които, в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение - от една страна работодателят има задължение да осигурява 3 здравословни и безопасни условия на труд на работещите, така че опасностите за живота и здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като прилага необходимите мерки, а от друга страна, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва техническите и технологическите правила, както и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, да се грижи за здравето и безопасността си. Следва да бъде отбелязано още, че в тежест на работодателя е да установи твърдяното от него съпричиняване и то при условията на пълно и главно доказване. Това доказване включва установяването на факта, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, както и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност.

В настоящия случай не се събраха категорични доказателства за това, че работникът е бил в товарната палуба, при или във автомобила, по време на движение на кораба, респ. при настъпването на пожара. Действително св. С. С., който също е служител в ответното дружество и отговаря за базата в Гърция, твърди в показанията си, че пострадалият се намирал при камионите, на паркинга, но добавя „сигурно там“. По-надолу в показанията си св.С. обяснява, че П. се намирал в камиона, като при настъпването на пожара вратите на товарното помещение „може би“ са се отворили и пострадалият влязъл в междинно помещение, между втора и трета палуба, където бил по време на пожар. Използваните изрази като „сигурно там“ и „може би“ водят до извода, че е налице една несигурност в показанията на свидетеля, като споделеното от него представлява по-скоро предположение, а не пряко възприет факт. Настоящият състав намира, а това е и безспорно, че П. е бил открит и спасен от блокирано и затворено помещение, което не е товарното помещение.