Решение № 369 от 23.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пловдив, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300500041 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258, във връзка с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Р. П., ЕГН **********, чрез адв. Т.

И., против Решение № 2267/20.06.2022г. постановено по гр.д.№ 11905 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с което се отхвърлят предявените от В. Р. П. против Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, ЕИК ***, искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № *** г., издадена от Н.В.К. *** на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, ЕИК ***, издадена на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4. предложение първо от Кодекса на труда и чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, и като такова да се отмени; да се възстанови ищецът на предишната работа на длъжността „***“ в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“Община Пловдив, и да се осъди ответникът Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, за периода от 18.05.2021 г. до 18.11.2021 г. в размер на 7099. 50 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и се осъжда В. Р. П. да заплати на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив сумата от 650 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, както и че при разглеждането му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа се, че 1 първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не се е произнесъл по възраженията, че в Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № *** г. липсват конкретни нарушения, индивидуализирани по време, място, вид, размер и начин на извършване. Излагат се съображения, че в заповедта липсва конкретизация на нарушението и че същата не е мотивирана, поради което е допуснато нарушение на чл.195 КТ. Поддържа се, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила с необсъждането на всички доказателства и доводи по делото, неизлагане на мотиви относно релевантните за спора факти и необоснованост във фактическите и правни заключения. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати нарушения от ищеца като необосновани и базирани на неправилен анализ и необсъждане на доказателствата по делото. Като нещо повече се сочи, че районният съд е основал мотивите си на недопустими доказателства по ГПК - писмени рапорти, сигнали и обяснения на трети за производството лица, или е придал обвързваща доказателствена стойност на частни документи, които не притежават такава по ГПК.

Посочва се, че дори и в заповедта да са налице фактически твърдения за нарушения от ищеца, същите са останали недоказани. Посочва се, че по делото не е разпитан като свидетел Е.П.Г., поради което не е потвърдено изложеното в изготвените от нея доклади. Последните подробно се коментират и се заключава, че от същите не се доказва твърденията, изложени в обжалваната заповед за уволнение. Обсъждат се показанията на св.Б.К. като се сочи, че от тях не се установяват твърдените нарушения и същите се оспорват в частта, според която свидетелката е дала пари на ищеца като неподкрепени от останалите доказателства. Излагат се съображения, че районният съд формално се е позовал на показанията на свидетелките К. и К. без да съобрази данните за тяхната заинтересованост. Възразява се, че в оспорената заповед не са изложени обстоятелства за получаването на пари от Е. К., поради което районният съд недопустимо е основал решението си на обстоятелства, които не са заявени в заповедта. Поддържа се, че не следва да се обсъждат показанията на св.К., тъй като касая фактически твърдения, които не са посочени в обжалваната заповед, както и че същите са вътрешно противоречиви и непоследователни,поради което не следва да се кредитират. По изложените съображения в жалбата се заключава, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при липсата на достатъчно убедителни доказателства, които да обосноват основанието за налагането на дисциплинарното наказание. Намира се, че предвид основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ се обосновава и основателността на останалите искове за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225 КТ, предвид събраните доказателства за оставане без работа на ищеца през периода 18.05.2021 г.- 18.11.2021 г.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново решение, с което да се уважат предявените искове. Моли за присъждането на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, ЕИК ***, чрез адвокат Й. Д., с който същата се оспорва като неоснователна с искане да се потвърди обжалваното решение. Намира се, че районният съд е формирал правилни и обосновани фактически и правни изводи за отхвърляне на исковете след пълен, детайлен и подробен анализ и преценка на събраните доказателства. Поддържа се, че заповедта съдържа точно и пълно описание както на времето, така и на мястото и характера на извършените от ищеца дисциплинарни нарушения. Коментират се дадените писмени обяснения и се сочи, че заповедта съдържа пълно описание на нарушението, установено и от свидетелските показания по делото. Оспорва се 2 твърдението за постановяване на решението при съществено нарушение на процесуалните правила с необсъждането на доказателства и неизлагане на мотиви относно релевантните за спора факти и обстоятелства. Посочва се, че извършеното от ищеца оспорване не е конкретизирано. Оспорва се твърдението,че съдът се е позовал формално на показанията на св. К. и К., показанията на които и писмени обяснения подробно се обсъждат. Предвид неоснователността на жалбата относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ се настоява за неоснователност на жалбата и по отношение на останалите искове.Искането към въззивния съд е да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждането на разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка за нарушение на императивна материалноправна норма при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивският окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от В. Р. П., ЕГН **********, против Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, ЕИК ***, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № *** г., издадена от Н.В.К.- *** на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“Община Пловдив, на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4. предложение 1-во от Кодекса на труда и чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, и като такова да се отмени; да се възстанови ищецът на предишната работа на длъжността „***“ в ответното Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, както и да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периода от 18.05.2021 г. до 18.11.2021 г. в размер на 7099. 50 лв. (6 брутни трудови възнаграждения), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба.

По делото е безспорно установено от представените писмени доказателства и няма спор, че между страните е възникнало и е съществувало валидно трудово правоотношение на основание трудов договор № *** от ***г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „административен специалист с контролни функции” при ответника.

Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № *** г., издадена от Н.В.К. *** на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, с която на основание чл.188, т.3 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.4, предложение 1-во от КТ на ищеца В. Р. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от последния нарушения на трудовата дисциплина, констатирани от доклад и обяснения на *** от „Синя зона“ в ответното предприятие - Е. И. К., Е.П.Г. и Б.Н. К., 3 след като е прието, че В. Р. П. на длъжност „***” в отдел „***“ на ОП „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, за времето от месец март 2020 година до 31.03.2021 година е принуждавал Е.П.Г. - *** „Синя зона“ в ОП „Паркиране и репатриране“, община Пловдив, да му дава парични суми като му е предавала до 150 лева месечно без основание, че е принуждавал Б.Н. К. да му дава парични суми и е получавал от нея до 60 лева месечно, като последно е получил от нея 60 лева на 08.03.2021 г., без правно основание и без издаването на какъвто и да било отчетен документ, като сумите не са отчитани в предприятието на съответните ***„Синя зона“ в ОП „Паркиране и репатриране“ г-н Р.Д. и г-н И.М. В заповедта е посочено, че на В. Р. П. не е възлагано да събира и отчита парични суми от талони за платено паркиране, нито от *** на общинското предприятие, нито от горепосочените ***. В ъ з основа на така констатираните деяния е прието, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина по см. на чл. 187, т.8, пр.1 от КТ - „злоупотреба с доверието на работодателя“, поради което на основание чл.188, т.3 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.4, предложение 1-во от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл.330 ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.

С оглед на описаното по-горе съдържание на заповедта за уволнение, настоящият състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че същата не отговаря на изискването на чл. 195 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съдебната практика е последователна, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е нужно да се съдържат всички обективни и субективни признаци на изпълнителното деяние, денят и часът на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл.187 КТ е извършено.

Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. В случая процесната заповед № *** г.,отговаря на изискванията за мотивираност на чл.195, ал.1 КТ - посочените са действията, които са приети от работодателя за нарушения на трудовата дисциплина и в какво се изразяват същите. Според изложеното в заповедта, нарушенията са били многократно извършвани от месец март 2020 година до 31.03.2021 г., поради което с посочването на периода на извършването им са изпълнени изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, в който смисъл е и Решение № 272 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г., IV г. о., ГК. Следователно дисциплинарните нарушения са индивидуализирани по начин, който дава възможност на работника да узнае за конкретните факти, които са причина за наказването му. Работодателят е подвел горепосочените нарушения и под съответната правна норма квалифицирайки извършените нарушения като такива представляващи злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187, т.8, изр.1 от КТ , за които следва да му бъде наложено най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение.

Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01a20854-be30-43d1-abde-2936bae97ed3