Решение № 27 от 31.03.2021, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Червен бряг , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Йохан М. Дженов при участието на секретаря Елеонора П. Йотова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20204440200269 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от П. С. П., с ЕГН ********** от .......... подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, против Наказателно постановление № 20-0374-000697 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ – Червен бряг, към ОДМВР – Плевен , с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал. 2, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ за това, че на 01.08.2020 г. около 12:40 ч., в общ. Червен бряг, на път III - клас № 306 /пътна отсечка от гр.

Червен бряг, посока и на 1900 м. преди моста за с. Чомаковци/, управлява МПС лек автомобил – ..........., като не спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил, с рег № .........., който намалява скоростта рязко за да помогне на участници в ПТП с автомобил с рег. № 9222КС и предизвиква ПТП с материални щети, представляващо нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Изразява становище, че не е извършил вмененото му нарушение на

ЗДвП.

Счита, че има съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона, тъй като органите не са съобразили обстоятелството, че именно другия участник с неправомерното си поведение е станал причина и осъществил ПТП, предприемайки забранена маневра на място непосредствено преди мост и при действие на пътна маркировка забраняваща това.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Жалбоподателя – редовно призован в съдебно заседание се явява лично. Навежда подпобни доводи за допуснати процесуални нарушения при установяване на нарушението и 1 съставянето на АУАН, а оттам и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Позовава се на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното наказателно постановление е получено на 28.08.2020 г. Жалбата е подадена същия ден, видно от поставения печат върху нея, т.е. в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 01.08.2020 г. около 12:40 ч., в общ. Червен бряг, на път III - клас № 306 /пътна отсечка от гр. Червен бряг, посока и на 1900 м. преди моста за с. Чомаковци/, управлява МПС лек автомобил – ..........., като не спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил, с рег № .........., който намалява скоростта рязко за да помогне на участници в ПТП с автомобил с рег. № 9222КС и предизвиква ПТП с материални щети, представляващо нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 20-0374-000697 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ – Червен бряг, към ОДМВР – Плевен, с което на П. С. П. от гр. София на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателя е управлявал МПС в посочения пътен участък. В същото време другия участник в процесното ПТП и свидетелите намиращи се на местопроизшествието не са изслушани като такива, а като свидетел на нарушението е записан в АУАН-а лице, което не е свидетел.

Посоченото представлява нарушение на процесуалните правила по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, обосновало издаването на атакуваното наказателно постановление.

Съдът счита, че изначално актосъставителят е приел и описал фактическа обстановка в 2

АУАН напълно неподкрепена от обстоятелствата, установени тогава на местопроизшествието, както и от дадените от двамата водачи сведения, след което същата обстановка е изцяло пресъздадена и в процесното НП.

На първо място актосъставителят е приел, че жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, като не спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил, с рег № .......... и е реализирал ПТП, като е квалифицирал деянието му именно по чл.23, ал.1 от ЗДвП, за което въобще не са налице такива доказателства. Напротив, от показанията и на тримата свидетели, е видно че удара между двете МПС е осъществен в района непосредствено преди моста, както и че самият удар е бил страничен/отзад за МПС-то на жалбоподателя. Към административната преписка, изискана от съда, липсват протокол за ПТП, схеми и декларация от водачите- участници в ПТП-то. Всичко това сочи към единствения извод, че жалбоподателя П. се е движил напълно законосъобразно и със скорост, осигуряваща безопасното завършване на предприетата маневра, навлизане от главен в земен път, каквото е предвидено в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С други думи, видно от събрания доказателствен материал по делото – свидетелските показания на разпитаните свидетели и писмените доказателства, съдът намира, че в случая, жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Свидетелите Н. З. З. и А. П. Г. не са очевидци на възникналото ПТП, респективно не са свидетели на извършването на нарушението, вменено на жалбподателя, но съдът кредитира техните показания, в частта в която се установяват водачите на двата автомобила, участвали в ПТП и обстоятелствата, които те са възприели при пристигането си на местопроизшествието, като деформации по МПС и разположение на части от МПС по платното за движение. Съдът не кредитира показанията на св. З., относно механизма на възникването на ПТП, а именно, че автомобилът на жалбоподателя се е движил не спазвайки необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил, с рег № .......... и предизвиква ПТП. Съдът намира показанията на св. З., в тази им част като неточни и неподкрепени с каквито и да е писмени доказателства – местоизвършване на самия удар между двата автомобила, а именно станал почти в края и извън пътното платно, снимков материал, схема на ПТП-то, разположение на автомобилите на пътното платно след идването им, обяснения на водачите и др.

От събрание по делото гласни и писмени доказателства не се установява изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, т.е че П. не е извършил деянието, така както му е вменено нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение. Фактическата обстановка в акта за установяване на административно нарушение (респективно в наказателното постановление) се основава единствено върху твърденията на контролните органи по КАТ, а не са издирени и разпитани свидетели на ПТП-то, като дори на другия участник в пътнотранспортното 3 произшествие не е установена самоличността и не са снети обяснения. На въпросното ПТП е имало много свидетели – очевидци, както в участващите в него МПС-та, така и такива стоящи в близост до местопроизшествието. При съставяне на акта не са разпитани свидетели – очевидци според императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, като към преписката не е представен Протокол за ПТП и не са разпитани свидетели или да са извършвани каквито и да е измервания – на спирачния път и т.н. Актът е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец, като само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на административната отговорност на единия участник в ПТП-то.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение още при съставяне на АУАН.

Законодателят е предвидил четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.

Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН до участието на свидетели от третата група се прибягва само ако липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на свидетели от третата група, въпреки че водачът на другия лек автомобил, както и множество др. лица са били на мястото на съставяне на АУАН и не са посочени каквито и да било причини за невъзможността акта да се състави в тяхно присъствие, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП и като незаконосъобразно.

Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено не само датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, обстоятелството, при които е извършено, но и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на 4 жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Като установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, предпоставя индивидуализа-цията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.