Решение № 273 от 31.05.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 1662/2024
- Вид
- Решение № 273
- Подписан
- 31.05.2025
- Състав
- Динчер Хабиб
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1, предл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 273 гр. Кърджали, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140101662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Я. Д. Д., чрез Е. И., срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове, както следва:
Ищецът е предявил срещу ответнииците обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19 от ЗПК по отношение на сключения с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********* и по отношение на сключения с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2021г. към Договор за потребителски кредит № *********, като акцесорна сделка, която е недействителна поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
Ищецът е предявил срещу ответнииците обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 за сумата от 4,44 лева /след направено изменение на иска/ платена възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит №********** от 12.04.2021 г. за периода от 12.04.2021 - 30.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 за сумата от 50 лева /след направено уточнение с допълнителна молба/ заплатени в периода от 12.04.2021 - 30.10.2024 г. без правно основание в изпълнение па непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит №********** от 12.04.2021 г.
Ищецът Я. Д. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че 1 на 12.04.2021 г. сключил с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит за сума в размер на 1000 лева, при лихвен процент от 19,86% и годишен процент на разходите от 21,77%. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, Я. Д. Д. сключа договор за поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 900 лв. Твърди, че договорът за потребителски кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за кредит, е нищожен на посочените основания, като прогласи за нищожен и договора за поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрк. Сталева е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 12.04.2021 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „КРЕДИСИМО“ ЕАД съгласно договора за потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк.И е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит от 12.04.2021 г. за сумата от 1000 лв. при ГЛП 40,00% и ГПР в размер на 49,00%, който следвало да бъде върнат от ищеца в срок от 30 дни, както и че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. Не оспорва, че по негова сметка е постъпила сумата от 50 лв., с която е било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Оспорва, че по сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е постъпила сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения различни от главница. Приема, че размерът на заплатената от ищеца възнаградителна лихва е 4,44 лв. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Признава, че единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит, респ. клаузата на чл. 4.1 от същия, са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 12.04.2021 г. между Я. Д. Д., в качеството му на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ********* по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД предоставило на Я. Д. Д. сумата в размер на 1000 лв., които ищецът се задължила да върне в срок от 30 дни, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,00%, годишен процент на разходите от 49,00%, както и при евентуално договорено обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Безспорно е, че Я. Д. Д. е усвоил изцяло заемната сума.
2
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
(i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 18 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 12.04.2021 г., ведно с Приложение № * към него, че между Я. Д. Д. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "КРЕДИСИМО" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно - 296,93 лв., платимо до падежа /11.05.2021 г./ на кредита.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е усвоил изцяло сумата в размер на 1 000 лева по сключения Договор за потребителски кредит №**********/12.04.2021 година, както и че от ищеца е платена сумата от 4,44 лв. за възнаградителна лихва по него.
Също така от страна на "КРЕДИСИМО" ЕАД в отговора на исковата молба е налице признание на неизгоден факт, а именно, че е заплатена сумата от 50 лв. от страна на ищеца, с която е било погасено задължението за предоставеното поръчителство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между "КРЕДИСИМО" ЕАД и Я. Д. Д. е бил сключен договор за потребителски кредит от разстоЯ.е, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1000 лв. за срок от 30 дни.
Установява се също така, че между Я. Д. Д. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да 3 сключи договор за поръчителство с "КРЕДИСИМО" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Я. Д.
Д., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно - 296,93 лв., платимо до падежа /11.05.2021 г./ на кредита.
Сключеният между Я. Д. Д. и "КРЕДИСИМО" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава III ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.