Решение № 3815 от 22.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3815 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Колева при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Административно наказателно дело № 20241110207119 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „********* ЕООД с ЕИК ******** срещу Наказателно постановление (НП) № 23-003411 от 17.08.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на дружеството на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 66, ал.

1, т. 7 КТ, вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Жалбоподателят прави възражение за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се твърди липса на конкретно посочена дата на извършване на нарушението, доколкото същото не било продължено такова и не предполага да е извършено в период от време, какъвто се твърди в НП. Наред с това и в тази връзка се излагат и съображения за издаване на АУАН извън едногодишния срок по чл.

34, ал. 1 ЗАНН. По съществото на спора жалбоподателят се позовава на Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата, в чл. 13, ал. 1 от които изрично било предвидено заплащането на допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата в размер на 0,6 % от индивидуалната работна заплата за всяка година трудов стаж след първата година прослужено време в „********* ЕООД. Твърди се издаване на НП в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото въпреки дадените писмени възражения срещу АУАН, НП било издадено при неизяснена фактическа обстановка – от санкционираното лице не били изискани Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата.

Жалбоподателят възразява, че в НП било описано и второ деяние, което принципно не съставлявало административно нарушение.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Поддържа и становище, че казусът на практика представлява гражданско правен спор, по който инспекцията по труда нямала правомощия.

Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доразвива доводите си в писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Пред предходен състав е направено и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Преди да изведе фактическите и правни изводи, съдът ще обърне внимание, че настоящото производство е образувано след отмяна на решението на СРС, НО, 111 състав по НАХД № 13887/2023г., с което НП е било отменено, поради допуснати процесуални нарушения – липса на материална компетентност на лицата, издали АУАН и НП. Това решение е отменено от АССГ като неправилно и необосновано и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда предвид липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по съществото на спора.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 16.05.2023г. свид. К.К. на длъжност главен инспектор към ДИТ – Софийска област, заедно с нейните колежки Г.Г. и К.Н. по повод подаден сигнал от М. К., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „********* ЕООД със седалище и адрес на управление: ***********. Била връчена призовка на дружеството, с която изискали от работодателя да представи определен набор от документи, в т.ч. и трудовите досиета на работниците, включително и на тези с прекратени трудови правоотношения.

По време на проверката било представено и трудовото досие на М. К. К. ЕГН **********, която работила в дружеството по трудов договор, сключен на 14.06.2019г. като главен счетоводител. Договорът бил прекратен на 18.04.2023г. със заповед от същата дата.

Преди прекратяване на трудовия договор, с допълнително споразумение към него от дата 04.01.2022г. било променено брутното месечно трудово възнаграждение в такова с размер 4552,30 лева, от които 3979,28 лева – основно месечно трудово възнаграждение и 0,6 % клас прослужено време.

След запознаване с представения трудов договор на М. К., проверяващите установили, че в него не е определен размер на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Не било отразено и обстоятелството, дали лицето разполага или не с трудов стаж в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, въпреки, че била предоставена трудовата книжка, от която било видно, че свидетелката М. К. има предходен трудов стаж в друго предприятие за сходна длъжност - счетоводител.

Бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2319421 от 30.06.2023г.

С оглед на това, на 30.06.2023г. К. на длъжност старши юрисконсулт при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” съставила срещу дружеството АУАН № 23-003411 за нарушение на 66, ал. 1, т. 7 КТ, вр. чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството – П.Е.И.

Срещу АУАН постъпили писмени възражения, които били приети за неоснователни, поради което на 17.08.2023г. било издадено атакуваното НП.

Видно от копие на трудова книжка на М. К., в същата са отразени освен трудовия договор с „********* ЕООД и трудови договори с други работодатели, като лицето е работило и на длъжност счетоводител преди сключване на процесния трудов договор.

2

Наличието на предходен трудов стаж от страна на М. К. се установява и от справката от регистър на уведомления за трудови договори.

Съгласно чл. 5 от Вътрешните правила за работна заплата, действащи в „********* ЕООД – брутната работна залата се състои от т. 1 – основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; т. 2 – допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; т. 3 – други трудови възнаграждения, определени в нормативен или вътрешно фирмен акт или в индивидуалния трудов договор.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила за работната заплата – за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор в размер на 0,6 % от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година трудов стаж след първата година прослужено време в „********* ЕООД.

Този състав постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелката К.К. – участник в процесната проверка. Същата пресъздава достатъчно сведения относно обстоятелствата, при които е била извършена проверката, както и направените констатациите, като показанията й намират подкрепа в останалите гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.Г., М. К. и К.Н., дадени пред друг състав на съда и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, приложима във връзка с чл. 84 ЗАНН.

Съдът кредитира и приобщените по делото като писмени доказателства материали от административно-наказателната преписка: призовка за страна по чл. 45 АПК; Протокол за извършена проверка № ПР2319421 от 30.06.2023г.; идентификационна карта; 1 бр. сведение; трудов договор от 14.06.2019г. и допълнителни споразумения към него; заповед за прекратяване на трудов договор от 8.04.2023г., както и останалите документи от трудовото досие на свидетелката М. К.; 1 бр. възражение.

Този състав кредитира изцяло и представените пред предходния състав – 111 състав по НАХД № 13887/2023г. писмени доказателства, както следва: Вътрешни правила за работна заплата, действащи в „********* ЕООД; сигнал /жалба/ от М. К. от 25.04.2023г.; регистър на уведомления за трудови договори; копие от трудова книжка на М. К. и копие от осигурителна книжка.

Разгледаните до тук писмени доказателства не се оспорват от страните, като и съдът сам не намери основание да ги дискредитира.

Всъщност, самата фактическа обстановка не е спорна, доколкото възраженията на жалбоподателя касаят правната страна на спора, която ще бъде обсъдена по-долу от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 416, ал.1 КТ.

Съгласно последната – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителят К.Н., която към датата на съставяне на акта е заемала длъжността старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”. Относно заеманата от К.Н. длъжност към датата на съставяне на АУАН съдъ кредитира заповед № ЧР-367 от 20.04.2022г. и длъжностна характеристика на заеманат от нея длъжност.

Посочената разпоредби пряко делегира правомощия на актосъставителката, поради което същата не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла н а чл. 416, ал. 5 КТ – Директора на Дирекция „ИТ Софийска област”, упълномощена със 3 заповед № З-0864 от 17.10.2022г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.

Относно заеманата от лицето, издало НП длъжност към датата на издаването му съдът кредитира заповед № ЧР – 43 от 30.01.2023г. и длъжностна характеристика на длъжността Директор на Дирекция „ИТ Софийска област”.

Актосъставителят и лицето, издало НП, притежават и териториална компетентност с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник, в която изрично е предвидено, че служителите на Дирекция „ИТ Софийска област“ имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Дирекция „ИТ София град“.

По делото безспорно се установява, че при сключване на трудовия договор на дата 14.06.2019г., в него не е бил посочен размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, които имат постоянен характер, въпреки, че въз основа на трудовата книжка и справката за сключени трудови договори на М. К., се установява, че същата е имала към този момент придобит трудов стаж при други работодатели, включително и като счетоводител, именно във връзка с които е следвало да й бъде начислявано допълнително трудово възнаграждение, чийто размер от своя страна е следвало да бъде посочен в трудовия. Това обстоятелство е част от задължителните реквизити на трудовия договор и е предвидено в чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ.

Липсата на посочен конкретен размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /или поне съответния процент, който се дължи върху основната заплата в тази връзка/, води до нарушаване на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, вр. чл.

12, ал. 4 от НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ - при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и: 1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; 2. времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство; 3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. В случая е била налице първата хипотеза визирана в чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ.