Решение № 288 от 21.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Варна, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110205309 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Т. Т. Р. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 15, ет. 2, ап. 3, подадена чрез адв. Х.в Я. от ВАК, против НП № 22-8703-000545/25.10.2022год. на началник група в ОДМВР Варна, С-р „Специализирани полицейски сили“ Варна, с което са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навежда доводи за липса на субективна съставомерност и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Х. Я., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли Н да бъде отменено на основанията изложени в жалбата като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова-Атанасова, в които същата изразява становище за 1 неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.08.2022год. св. Я. И. Д. съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 432877 в който посочил, че същият на 15.08.2022год. около 17:05ч. в гр.варна, по бел. „Приморски“ до „Морска Администрация“ посока ЖП гара, управлявал л.а. „Фиат 500“ с рег.№ В2375ВН, собственост на Т. Спасов Р. с ЕГН **********, като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на 25.02.2022год.

С мотивирана резолюция № 22-8703-М000029/17.08.2022год. АНО – началник СПС в ОД МВР Варна прекратил адм.наказателното производство образувано с посочения по-горе АУАН като приел, че „извършеното нарушение е престъпление според НК“. С писмо рег.№ 365р48876/22.08.2022год. АУАН и мотивираната резолюция били изпратени на началника на І РУ при ОД на МВР Варна. Образувана била преписка № 365р48876/2022год. по описа на І РУ ОД МВР Варна, която с писмо от 30.09.2022год. била изпратена на ВРП с оглед образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

С постановление от 11.10.2022год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер поради липса на състав на престъпление. В постановлението прокурорът разпоредил препис от постановлението да се изпрати на І РУП с оглед преценка за реализирането адм.наказателна отговорност.

На 25.10.2022год. началник група в ОДМВР Варна, С-р „Специализирани полицейски сили“ Варна издал срещу въззивника атакуваното НП № 22-8703-000545. В същото посочил, че въззивникът бил нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, тъй като „на 15.08.2022год., около 17:05ч. в гр. Варна по бул. „Приморски“ до Морска Администрация посока ЖП-гара управлява л.а. „Фиат 500“ с рег.№ В2375ВН собственост на Т. Спасов Р. ЕГН **********, като автомобила е със служебно прекратена регистрация на 25.02.2022г.“ В НП наказващия орган посочил, че постановлението се издава на основание постановление на ВРП № 13274/2022г. за отказ да образува д.п. за престъпление от общ характер по преписка с № 13274/2022. по описа на ВРП.

С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от 2 правоуправление на МПС за срок от шест месеца.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на Министъра на вътрешните работи, АУАН бл.№ 432877/15.08.2022год., Постановление на прокурор при ВРП от 11.10.2022год. за отказ да се образува наказателно производство; Справка от АИС „КАТ“ – история на регистрация“ за лек автомобил с рег.№ В2375ВН – 2 листа, справка за нарушител, както и разпечатка от справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за същото МПС.

Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени служебно изискани от съда преписи от материалите по пр. пр. № 13274/2022год., писмо от началник сектор ПП при ОД на МВР Варна УРИ 819000-3365 от 2023год и приложените към него справки от АИС „КАТ“ - 2 листа и писмо от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна УРИ 819000-6405/2023год. и приложена към него справка от АИС „КАТ“ – 2 листа.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство констатира следното:

Наказателното постановление № 22-8703-000545/25.10.2022год. е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.

В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно производството срещу въззивника за същото деяние.

В същото време обаче съдът констатира, че атакуваното НП е било издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва описание в достатъчна степен на вмененото във вина на въззивника нарушение от субективна страна. Декларативно е посочено, че въззивника управлявал МПС, което било със служебно прекратена регистрация, но липсват факти досежно това и наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и то точно на конкретно посочената в НП дата.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая по делото няма спор, че на дата посочена в НП въззивника е управлявал МПС-то описано в него.

В същото време обаче по делото липсват каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на нарушението.

От приложената към делото справка от АИС „КАТ“ се установява, че към дата и часа посочен в НП управляваното от въззивника МПС е било с прекратена регистрация – регистрацията е била прекратена служебно с отбелязване в системата на 22.03.2022год. в 04:47ч. (а не на 25.02.2022год. както е посочено в НП), на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП (поради липса на застраховка ГО) и е била възстановена служебно на 19.08.2022год. в 15:21ч.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо място, че собственикът на МПС-то, който е лице различно от въззивника, а именно Т. Спасов Р. (така е прието и в НП), е бил уведомен за служебно прекратената регистрация от органите на МВР. Нещо повече видно от приложеното по делото писмо началника на Сектор „ПП“ рег. № 8190006405/2023год., в него изрично е посочено, че собственикът на МПС-то не е бил уведомен по реда на чл. 18б, ал.2 от Наредба № І-45/24.03.2000год.

Липсват и доказателства, че същия изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. По-важно обаче е друго. Дори и собственика на МПС-то да е бил уведомен от ГФ, то това не дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят собственика на МПС за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе, по делото липсват.

На следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания от въззивника автомобил не е негова собственост, то дори и уведомяване на собственика на МПС-то, че регистрацията е била служебно прекратена да е 4 било направено (доказателства за което липсват по делото), то доказателства, че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице.

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към 17:05ч. на 15.08.2022год., то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по КНАХД № 2342/2021год. и мн. други.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.

Разпечатката съдържа 41 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01a097fa-d1b0-43bc-a044-881c17deb25a