Протокол № 1647 от 22.03.2023, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 1647 гр. Пловдив, 08.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров

Съдебни

Мария П. Високалийска заседатели: Нели Д. Дириманова при участието на секретаря Елена А. Апостолова и прокурора Кирил Т. Мавродиев

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Г. Бекяров Наказателно дело от общ характер № 20235330200084 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:25 часа се явиха:

Районна прокуратура – Пловдив изпраща представител.

Подсъдимият П. М. Д., се явява лично и с адв. В. В. от ****.

Наследниците на пострадалия Д. Д. Г.:

Й. Ц. Г. – редовно уведомена, не се явява, не изпраща представител.

Д. Д. Г. – редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител.

М. Д. Г. – редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв. В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Подс. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото наследниците на пострадалото лице са редовно призовани за днешното съдебно заседание, не се явяват, не сочат уважителни причини, нито доказателства за такива, както и не изпращат представител, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия:

П. М. Д. – ** г., роден на **** г. в ***, адрес за призоваване ***, б., български гражданин, средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът разясни на подсъдимия правата по чл. 55 от НПК.

Подс. Д.: Разбрах правата си.

ПРОКУРОР: РП Пловдив е получила преди повече от 7 дни съобщението по чл. 247б от НПК, както и препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание.

Адв. В.: Получили сме препис от обвинителния акт, съобщението по чл.

247б от НПК, както и препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.

Подс. Д.: Получил съм съобщението по чл. 247б от НПК, препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание, както и препис от обвинителния акт на РП Пловдив преди повече от 7 дни.

Съдът разясни на прокурора, подсъдимия и защитника правото им на отводи.

ПРОКУРОР: Нямам отводи.

Адв. В.: Нямам искания за отводи.

Подс. Д.: Нямам отводи.

Пристъпи се към обсъждане на въпросите, предмет на разглеждане в разпоредителното заседание, като съдът разясни на прокурора, защитника и подсъдимия, че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3 на чл. 248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията- докладчик или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Считам, че настоящото дело е подсъдно на съда, в който е внесено. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на обвиняемия. Не са налице основания за 2 разглеждане на делото по реда на особените производства. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на служебен защитник, вещо лице, преводач или преводач от български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства и следва делото да бъде насрочено с призоваване на свидетелите.

Адв. В.: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които да са довели до ограничаване правата на обвиняемия или на пострадалите. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на служебен защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма основания за изменение на взетата мярка за процесуална принуда. Нямаме искания за съдиране на нови доказателства, с оглед на което ще Ви моля да насрочите съдебното заседание с призоваване на свидетелите и вещите лица.

Подс. Д.: Съгласен съм със защитника ми.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание и като обсъди въпросите, предмет на разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно на съда, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение на въпроса допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, пострадалия и неговите наследници съдът намира, че на същия следва да се отговори положително.

С обвинителния акт по настоящото дело е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия за това да е възбудил заблуждение у някого, че ще извърши ремонт на лек автомобил, който се изразява в ремонт на скоростна 3 кутия и смяна на софтуерен компютър, контролиращ скоростната кутия на посочения автомобил, като поддържал това заблуждение у същото лице до 11.02.2016 г., с което подсъдимият да е причинил на лицето вреда в общ размер на 1950 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Съгласно обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат формулирани всички онези действия, които определят рамката на доказване в процеса и срещу които подсъдимият следва да организира защитата си.

Доколкото обвинението е повдигнато за двете изпълнителни деяния на престъплението „измама“, а именно „възбуждане“ и „поддържане“ на заблуждение, то следва в обстоятелствената част на обвинителния акт да са посочени и ясно ограничени както онези действия, с които се възбужда заблуждение, така и тези, с които се поддържа такова, като се съобрази обстоятелството, че изпълнителното деяние на престъплението „измама“ приключва с извършването на имущественото разпореждане. В този смисъл се твърди, че на 26.09.2015 г. от пострадалия е извършено имуществено разпореждане на 500 лева, която сума била необходима за ремонт на скоростна кутия на автомобила, като основание, посочено от подсъдимия.

Разпореждането за същата сума е било извършено на същата дата. През месец октомври 2015 г. отново е преведена сумата 500 лева, доколкото това било остатък за закупуване на части за ремонт на скоростната кутия, предвид първоначалната оферта от подсъдимия на пострадалия и част от новопоисканата сума в размер на 600 лева. Твърди се по-натам, че в началото на месец септември 2015 г. подсъдимият е заявил на пострадалия за проблем, свързан този път с компютъра на скоростната кутия, както и че може да намери такъв компютър за сумата от 500 лева, а след проведените телефонни разговори пострадалият на следващия ден е извършил имущественото разпореждане с други 500 лева за закупуване на компютър втора употреба. До началото на януари 2016 г. са проведени няколко телефонни разговори между пострадалия и подсъдимия, като в последния от тях подсъдимият помолил пострадалия да му изпрати сумата от 450 лева назаем, като му обещал, че една част ще върне, а останалата част щял да удържи като стойност за сменен винтил и охладител на маслото на автомобила. Имущественото разпореждане по повод на това твърдяно искане е извършено през януари 2016 г., а именно в размер на 450 лева.

Съгласно изложеното съдът намира, че се твърди в обвинителния акт да 4 са извършени четири имуществени разпореждания, всяко от които предхождано само от твърдени действия за въвеждане в заблуждение, но липсват или поне е неясно за съда, а оттам би следвало и да не бъде ясно и за подсъдимия, дали някое от тези действия държавното обвинение приема за такива, с които се поддържа това заблуждение и въобще кои са онези действия, с които се поддържа заблуждение, доколкото такива не са ясно разграничени в обвинителния акт. Разбира се, в контекста на обстоятелството, че поддържането на заблуждение е възможно най-късно до извършване на имущественото разпореждане. В този смисъл е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му относно това кои действия държавното обвинение смята, че са такива, че да изпълват абстракцията на правната норма по отношение на поддържането на заблуждение.

Същевременно е налице неяснота и по отношение на това за кои точно неверни представи е възбудено и/или поддържано заблуждение, доколкото в диспозитива на обвинителния акт се твърди, че те са свързани единствено и само с ремонта на скоростната кутия, включително и компютъра, като стойността на цялото твърдяно деяние е в размер на 1950 лева, а съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт посоченият ремонт на скоростта кутия, включително и компютъра е на стойност 1500 лева. Остатъкът до общата сума, а именно онези 450 лева, се твърди да са били поискани от подсъдимия назаем от пострадалия, тоест основанието за тях, както и обстоятелствата, с които се твърди да се въвежда в заблуждение пострадалия, са съвсем различни. По твърденията в обвинителния акт това са пари поискани на заем, от които подсъдимият заявил, че ще прихваща с негови права по повод на друг ремонт. В тази връзка следва да се обърне внимание на това, че отново в обстоятелствената част се открива неяснота относно тези 450 лева, доколкото за една част, не е уточнено каква, се твърди подсъдимият да е обещал да върне на пострадалия, а друга част е свързана с ремонт на автомобила, която подсъдимият е заявил на пострадалия, че ще удържи за себе си. Този ремонт обаче не е включен в диспозитива на обвинителния акт, а оттам и в конкретното обвинение, което е ограничено само относно ремонт на скоростната кутия на автомобила. В този смисъл неясно и противоречиво е дали те се включват в цялостното обвинение преди това, че основанието за част от тях е съвсем различно, а именно заем, а в частност и каква част от тях 5 е по това различно основание и каква свързана с нов ремонт на друга част на автомобила.

Предвид на посоченото съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на подсъдимия и пострадалия да разберат в пълнота предмета на обвинението и съответно доказването по настоящото производство на конкретните факти, което е станали на стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“ и делото ще следва да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Предвид горното съдът не следва да се произнася по въпросите по чл. 248, ал. 1 от т. 4 до т. 8 от НПК.

Така мотивиран

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТАТИРА, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия

ВРЪЩА делото на прокурора на стадия „Действия на прокурора след приключване на разследването“ за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по настоящото НОХД № 84/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с.

Определението на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІI от НПК.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11:50 часа.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

6

2. _______________________

Секретар: _______________________