Определение № 25667 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25667 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511913 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба на Е. Д. М. срещу Определение № 17179 от 12.04.2025 г., постановено по гр. д. № 61269/2024 г. по описа на СРС, 171-ви състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ и производството по гр. д. № 61269/2024 г. по описа на СРС, 171-ви състав е прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Поддържа се, че производството по делото е прекратено незаконосъобразно, доколкото предявената искова молба е редовна. Моли определението да бъде отменено, като делото бъде върнато за произнасяне по същество и да му бъде предоставена правна помощ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса.

Съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен от Е. Д. М. срещу Софийски апелативен съд осъдителен иск за заплащане на сумата от 24999, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода в периода от 07.01.2014 г. до 28.09.2024 г., с оглед на незаконното му задържане по н.ч.д.

№ 379/2013 г. по описа на АСНС.

За да прекрати производството първоинстанционният съд е съобразил наличието на голям брой дела, образувани по предявени от ищеца Е. Д. М. срещу различни ответници искове, предмет на които са претендирани от ищеца обезщетения за неимуществени вреди, с оглед на което е приел, че с предявяването на процесния иск 1 ищецът не преследва легитимен интерес, а предявяването му представлява злоупотреба с право и само на това основание искът се явява недопустим. В тази връзка е изложил подробни мотиви, с които е обосновал, че с предявяването на голям брой искове, основани на една и съща група факти, ищецът, от една страна цели да изрази несъгласието си с влязлата в сила присъда срещу него, а от друга страна - да затрудни съдилищата при упражняване на тяхната дейност.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира следното:

В случая ищецът навежда твърдения за противоправно действие на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/ и понастоящем Софийски апелативен съд, изразяващо се в незаконното му лишаване от свобода в хода на образувано спрямо него наказателно производство и в резултат на което твърди да са му причинени неимуществени вреди.

С оглед на очертаните в исковата молба фактически твърдения , предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл. 2 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи: задържане под стража или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са били отменени; нарушаване на права, защитени по чл. 5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени права при задържане/; обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното производство прекратено поради неизвършване на деяние; налагане на наказание, когато лицето бъде оправдано; прилагане на административна мярка, когато решението бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наказание над определения срок, незаконосъобразно използване на СРС и установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.

Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК, ВКС съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 ЗОДОВ за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.

В мотивната част на тълкувателното решение възприето, че когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно, в който случай процесуално легитимиран да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение.

При съобразяване на правната квалификация на предявения иск – чл. 2, ал. 1, т.

1 ЗОДОВ, настоящият състав на съда намира, че Апелативен съд – София не е материално легимиран да отговоря по него, поради което и само на това основание производството по делото е недопустимо като образувано срещу ненадлежен ответник .

2

По отношение на оплакването за неправилност на извода на СРС за липса на основание за предоставяне на правна помощ следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПрП правна помощ под формата на процесуално представителство (чл. 21, т. 2 ЗПрП) не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Доколкото в конкретния случай предявеният от ищеца иск е недопустим, то е налице предвиденото в закона изключение, поради което и на молителя не следва да бъде предоставяна правна помощ. С оглед на което настоящият състав на съда намира за неоснователно искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.

При съобразяване на изложеното, поради съвпадане на крайните изводите на двете съдебни инстанции, макар и по различни съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК определението може да бъде обжалвано пред ВКС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17179 от 12.04.2025 г., постановено по гр. д.

№ 61269/2024 г. по описа на СРС, 171-ви състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ и производството по гр. д. № 61269/2024 г. по описа на СРС, 171-ви състав е прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3