Решение № 9575 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9575 гр. С, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110103459 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от „ОРИЕНТ 88“ ЕООД, ЕИК 201882909, срещу „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 13 716,65 лева равностойност на 7013,21 евро, представляваща стойност на фактурирани В и К услуги по изравнителна фактура № *********/27.11.2025 г. за периода от 04.10.2025 г. до 11.11.2025 г., начислена по клиентски номер *********.

Ищецът „Ориент 88" ЕООД твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в гр. С, кв. В, ул. „Н" № *, придобит през 2018 г. Твърди, че на 05.03.2019 г. е подал заявление до ответника за промяна на титуляра по партида с кл. № *********, но няма изрично подписан писмен договор за доставка на питейна вода.

Излага фактически твърдения, че преди около две години и половина водомерът по партидата е бил преместен и монтиран във водомерна шахта, разположена извън границите на собствения му имот – на бул. „Ботевградско шосе", в чужди имоти. Самото водопроводно трасе от водомера до имота на ищеца преминавало през чужди частни имоти (с идентификатори ******* и ********), които не са под негов контрол.

Ищецът твърди, че в периода май 2023 г. – октомври 2025 г. ответникът не е извършвал реален отчет на водомера. През м. октомври 2025 г. водомерът е подменен от служител на ВиК оператора, който не е уведомил ищеца за наличие на авария (теч) по трасето. На 27.11.2025 г. ответникът е издал изравнителна фактура № ********* на стойност 13 716,65 лв. за фактуриран период от 04.10.2025 г. до 11.11.2025 г.

След получаване на фактурата, управителят на ищцовото дружество 1 извършил лична проверка на 03.12.2025 г. и установил, че водомерът отчита непрекъснато, макар в самия имот на ищеца да няма никакъв теч. След подадена същия ден жалба до „Софийска вода" АД и получен отказ от ответника да предприеме действия, на 06.12.2025 г. ищецът сам е организирал и отстранил установения теч (спукано уплътнение на коляно по водопреносна тръба), намиращ се в чужд имот, за което е съставил констативен протокол.

Ищецът релевира доводи, че съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 8, ал. 6 от Общите условия на ответника, когато водомерната шахта е извън границите на имота, отговорността за поддържането на водопроводното отклонение до регулационната линия е на ВиК оператора. Навежда и доводи, че имотът се ползва само за паркинг от наематели и реалното потребление е минимално (около 10-12 куб.м. месечно).

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 13 716,65 лв. (7013,21 евро) по горепосочената фактура поради непотребена вода в начисленото количество.

Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът „Софийска вода" АД е депозирал отговор, с който оспорва иска.

Твърди, че между страните има валидно облигационно правоотношение съобразно публично известните Общи условия, като ищецът е титуляр на партидата след подадено от него заявление през 2019 г. Ответникът сочи, че фактурираната сума е за реално доставено количество вода, преминало през изправно функциониращо измервателно устройство.

Относно липсата на отчети ответникът сочи, че за дълъг период от време (от 29.03.2019 г. до 01.03.2023 г. и след това до 30.10.2025 г.) водомерът не е отчитан реално поради неосигурен достъп (отбелязан код 28/29 "нд" в електронните карнети). През този период са начислявани служебни/прогнозни количества. При подмяната на водомера на 30.10.2025 г. е отчетен реален показател от 7397 куб.м., като процесната изравнителна фактура отразява разликата между реално отчетеното на тази дата количество и вече служебно начислените (и приспаднати) количества.

Ответникът възразява, че установеният теч се намира след водомерния възел, т.е. във вътрешната водоснабдителна система на потребителя, която е изцяло в негова отговорност и на негов риск съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 4/2004 г. Твърди, че служителите му нямат задължение при подмяна на водомер да обследват вътрешните мрежи за течове, нито е доказано течът да е съществувал към онзи момент. Рискът от преминаването на тръбите през чужди имоти се носи от потребителя.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в липса на контрол върху собствената му водоснабдителна система, неосигуряване на достъп за отчет над 2 години и недобросъвестно бездействие. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по 2 делото писмени доказателства и приетите експертни заключения на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест се носи от ответника, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно правоотношение, количеството реално доставена и потребена от ищеца вода, както и съответствието на начислената стойност с действащите цени на услугата.

Между страните не е спорно, а и се установи от доказателствата, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор *******, находящ се в гр. С, кв. В. С Определение № 13018/02.04.2026 г. по чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че страните се намират в договорни отношения при действието на Общите условия на ВиК оператора.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М., се установява, че фактура № *********/27.11.2025 г. за сумата от 13 716,65 лв. представлява изравнителна такава. Същата е формирана като разлика между реално отчетените показания на водомер с фабричен № ******** към 31.10.2025 г. (7124 куб. м.) и последното реално отчитане на 02.03.2023 г., намалена със служебно начислените и фактурирани през периода прогнозни количества в размер на 305 куб. м.. В периода от 02.03.2023 г. до 30.10.2025 г. ответното дружество не е извършвало реални отчети, като в информационната му система е въвеждан код за липса на достъп.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Д. Р., което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, се установяват следните технически факти: водомерната шахта, обслужваща имота на ищеца, е ситуирана извън границите на неговия имот – в чужд такъв. Довеждащото водопроводно трасе от водомера до имота на ищеца преминава през чужди частни имоти с идентификатори ******* и ********. Експертът е категоричен, че констатираният през м. декември 2025 г. теч се намира по въпросното довеждащо трасе, в чужд имот с идентификатор ********, преди водопроводът да достигне регулационните граници на имота на ищеца.

Вещото лице посочва техническата причина за аварията – плитко полагане на полиетиленовия водопровод на дълбочина под 50 см. (вместо нормативните 1,2 – 1,5 м.), довело до замръзване, еластично преместване на тръбата и последващо скъсване на гумено уплътнение на свързващо коляно.

Относно възраженията на ответника за липса на достъп до водомера, експертизата констатира, че шахтата е разположена извън ограда, достъпът до нея е напълно свободен, но същата не отговаря на нормативните изисквания, тъй като липсват задължителни стъпала и е с несъобразена дълбочина, което единствено е затруднило визуалното отчитане от служителите на оператора, а не виновно поведение на ищеца. Изтичането на вода в чуждия имот е регистрирано от водомера като преминало количество, въпреки че реално не е достигнало до вътрешната водопроводна мрежа на потребителя.

3

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при необходимост операторът може да изгради за своя сметка водомерната шахта и да монтира водомерния възел извън границите на имота, като отговорността му за предоставяне на услугата водоснабдяване е до регулационната линия на имота на потребителя. Законът изрично регламентира, че в тези случаи водомерната шахта, заедно с водопроводното отклонение до имотната граница на имота на потребителите, са част от общите мрежи на водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и Закона за водите от операторите.

В случая безспорно се установи, че измервателното устройство е изнесено от оператора извън регулационната линия на ищеца, а аварията е настъпила в участък от водопровода, който преминава през трети имоти и все още не е пресякъл границата на обслужвания обект. По силата на цитираната нормативна уредба, този участък не представлява "вътрешна водопроводна мрежа" на потребителя, а е част от общите мрежи на водоснабдителната система, чиято поддръжка, стопанисване и риск от повреди лежат изцяло в тежест на ответника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД. Аргументите на ответното дружество, че водомерът във всички случаи очертава границата на собственост и прехвърля риска върху потребителя, са правно несъстоятелни и пряко противоречат на специалната норма на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г.

Тъй като водата е изтекла вследствие на авария в съоръжение, за чиято изправност отговаря ВиК операторът, и реално не е постъпила във вътрешната мрежа на имота на ищеца, същата не представлява реално доставена и потребена услуга по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Общите условия. Ответникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в лошо техническо поддържане на общата мрежа и неизпълнение на договорното му задължение по чл. 23 от ОУ за извършване на реални периодични отчети, като техническите недостатъци на изградената от него шахта не са извинителна причина за това.

Предвид изложеното, начислената сума по изравнителната фактура е формирана от загуби по общата водопроводна мрежа, които са в тежест на оператора. Искът е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът. От страна на процесуалния представител на ищеца е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който са заявени следните актуални суми: държавна такса в размер на 280,53 евро, внесен 4 депозит за вещи лица в размер на 350,00 евро и платен хонорар за един адвокат в размер на 1500,00 евро.

От страна на ответното дружество е релевирано своевременно възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът има правомощието да намали възнаграждението за адвокат, ако то е прекомерно спрямо правната и фактическа сложност на делото, но не и под минимално определения размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. За възнаграждения за адвокатска работа.

В конкретния случай, съдът намира възражението за основателно.

Настоящото производство е по исков ред с предмет отрицателен установителен иск за В и К услуги – казус, който се характеризира със стандартна правна сложност и утвърдена, еднообразна съдебна практика.

Макар по делото да са събрани специални технически и счетоводни знания чрез изслушване на комплексна експертиза, обемът на процесуалните действия (едно съдебно заседания) и представените писмени доказателства не разкриват изключителна фактическа сложност, която да обоснове договорения размер от 1500,00 евро. При съобразяване на материалния интерес и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., минималното възнаграждение възлиза на около 835,71 евро. Като отчита прецизното и професионално процесуално поведение на пълномощника на ищеца, но и съпоставяйки го с реалната сложност на спора, съдът намира, че сумата от 1500,00 евро е прекомерна и следва да бъде намалена на 1000,00 евро. Така определен, размерът съответства на изискванията за справедливост, без да се накърнява качеството на предоставената правна помощ.