Решение № 6 от 26.03.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Гълъбово, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200203 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 61-18-25/11.09.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 13000 лв. /тринадесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на Условие 9.2.4. от КР № 40-Н2/2021 г. на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, установено на 13.02.2025 г. при извършена планова проверка на „Б.“ ЕАД на площадката на дружеството в гр.

Гълъбово.

Жалбоподателят "Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.

В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора - административнонаказващ орган, издал 1 наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Писмо с изх. № ПО03013203(2)/11.09.2025 г. на Директора на РИОСВ, Писмо с изх. № ПО03-013203/11.09.2025 г. на Директора на РИОСВ, ведно с известие за доставяне; Наказателно постановление № 6118-25/11.09.2025 г. на Директора на РИОСВ, гр. Стара Загора, ведно с известие за доставяне;

Писмо с изх. № ПО-10-013203(1)/25.03.2025 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора, ведно с известие за доставяне; АУАН № 18/21.03.2025 г.; Писмо с изх. № ПО-10-013203/06.03.2025 г. на РИОСВ-Стара Загора, ведно с известие за доставяне; Констативен протокол № 013203/13.02.2025 г.; Известие за доставяне и Опис на пратките в РПС Гълъбово от 30.09.2025 г. Договор за правна помощ и процесуално представителство, Фактура № 0000000975/22.10.2025 г., Платежно нареждане за кредитен превод и Пълномощно; заключение на инженерно-техническата експертиза.

Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Е. Ю. З., Д. Д. Г. и Н. Д.

Л..

Бе допуснато и изготвено заключение на инженерно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Д.. Пред настоящия състав е извършен разпит на вещото лице и заключението е прието.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2025 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, а именно: Е. Ю. З. – ст. експерт и Д. Д. Г. – гл. експерт, са извършили планова проверка на горивна инсталация с обща номинална топлинна мощност 510 MW за производство на топлинна енергия, на площадката на „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово във връзка с постъпил сигнал в РИОСВ – Стара Загора. По време на проверката е установена експлоатация на Комин 2 с височина 150 метра - изпускане в атмосферния въздух на димни газове носители на емисии през комин 2, без да са налични анормални режими на работа.

Описаното представлява неизпълнение на Условие 9.2.4 от КР. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол №013203/13.02.2025 г.

На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №18/21.03.2025 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с установено неизпълнение Условие 9.2.4 от КР №40-Н2/2021 г. Въз основа на АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.

2

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Е. Ю. З. и Д. Д. Г. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Що се отнася до въпроса дали описаните от тях действия от страна на дружеството жалбоподател представляват нарушение на ЗООС, съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при обсъждане на твърдяното за извършено административно нарушение по същество. По отношение на показанията на свидетелката Н. Д. Л., същата е свидетел единствено при съставяне на АУАН, поради което не може да даде сведения за нарушението.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на нарушителя по установения за това ред.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, който гласи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Въпросната разпоредба е бланкетна. В случая се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 9.2.4. от КР № 40-Н2/2021 г. на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, „На притежателя на настоящото разрешително се разрешава експлоатацията на съществуващ комин № 2 с височина 150 метра при анормални режими на работа, съгласно Условие 6.17 от КР №40-Н2/2021 г.“, поради това, че операторът експлоатира към момента на проверката Комин № 2 с височина 150 м без да са настъпили анормални режими на работа. Обвинението се базира на визуалните възприятия на служителите на РИОСВ – Стара Загора, които са осъществили проверката в горивната инсталация на 13.02.2025 г. От показанията на свидетелите става ясно, че неорганизираните емисии, които се изпускали в атмосферния въздух, са установени визуално.

По делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда. Според същото при процеса на горене на лигнитни въглища в пещната камера се развиват много високи температури, като в ядрото на факела се наблюдава температура достигаща до 1400 градуса по Целзий.

Тази висока температура трябва да бъде усвоена за повешаване на коефициента на полезно действие на съоръжението. След погасяване в котела се извършва охлаждане на горивната камера и газоходите чрез включване на димен вентилатор. За целта се отварят вратите на мелещите системи, всички люкове на горивната камера, ходрозатвора под горивната камера се изпразва от наличната вода, за да се засмуква околен въздух от помещението, в което се намира котелът. По този начин се извършва охлаждане на горивната камера и всички нагревни повърхности вътре в нея до температура подходяща за работа на ремонтния персонал. Включеният димен вентилатор чрез отворените люкове засмуква въздушни маси въздух от помещението, в което е котелът и ги нагнетява в Комин №2, където излизат отново 3 в атмосферата. Вещото лице е категорично, че това отвеждане на въздушни маси през Комин №2 не го прави работещ, защото е предназначен за случаите на разпалване на котел или централа и при аварийни положения на някои от работещите котли.

Предвид установения механизъм на работа в централата и предвид заключението на вещото лице съдът счита за установено, че е технологично невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация, както твърди административнонаказващият орган, поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното, иначе казано може да засмуква от околният въздух, а не да нагнетява.

Освен това, съдът намира за установено от доказателствената съвкупност по делото, че включването на димни вентилатори не води до извеждане на димни газове през Комин №2 и съответно не е налице експлоатация на това съоръжение.

Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП административно нарушение. При извършената на 13.02.2025 г. въпросните вредни емисии са възприети само визуално от контролните органи, не са правени измервания, не е ясно какъв е техният химичен състав, какъв е произходът им.

Съдът счита, че за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя, който не притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос, предвид което АНО не установи безспорно твърдяното нарушение и наказателното постановление подлежи на отмяна.

За пълнота, съдът счита, че следва да посочи, че административнонаказателното производство е строго формален процес поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно посочените императивни изисквания на закона НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Предвид посочените по-горе неясноти относно начина на установяване на емисиите, как същите са преценени като „вредни“, какви са характеристиките, съставът и съдържанието им, имало ли е характерни белези - цвят, мирис – съдът счита, че нарушението не е достатъчно описано и индивидуализирано от обективна страна, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

По отношение на доводите на жалбоподателя, застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи наличието на нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не са посочени датите на раждане на 4 свидетелите по акта, както и че не са посочени личните им адреси, а адресите по месторабота, съдът намира същите за неоснователни. Тези обстоятелства не представляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите имена, длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени. Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни същите да бъдат индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.

Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи необосноваността на размера на наложената имуществена санкция, са основателни.