Решение № 3004 от 10.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3004 гр. В. 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20213110110688 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „ВИК - В. ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. „П.“ №33, с която против З. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.В. ул.

„Б.ч.“ бл.12, ет.3, ап.41, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №90/05.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 3249 по описа на ВРС за 2021 г., а именно:

- 1017,62 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени за периода от 25.05.2015 г. до 22.06.2020 г. по партида с абонатен № 1534074, за обект с адрес: гр. В. ул. „Б.ч.“ бл.12, ет.3, ап.41, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до окончателното плащане;

- 340,65 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 1017,62 лева, за периода от 15.05.2016 г. до 25.02.2021 г.;

- 697,54 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени за периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2020 г. по партида с абонатен № 1534073, за обект с адрес: гр. В. ул. „Б.ч.“ бл.12, ет.3, ап.41, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до окончателното плащане;

1

- 162,19 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 697,54 лева, за периода от 30.04.2017 г. до 25.02.2021 г.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3249 по описа на ВРС за 2021 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника - абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е монтиран водомер. Партидата е с титуляр – ответникът по делото. За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги по издадените фактури.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва да има качеството потребител и да се намира в облигационно правоотношение с ищеца. Намира, че ищецът е следвало да обясни намереното за нелогично от него, обстоятелство, че в имота имало два водомера с два абонатни номера.

Оспорва, през процесния период, ищецът да е доставил услугите, чиято стойност претендира. При горните обстоятелства намира предявените главни искове за неоснователни, респективно, неоснователни се явяват и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава. Въвежда възражение за погасяване по давност на претендираните суми, а именно:

1017,62 лева – главница, начислена за периода от 25.05.2015 г. до 22.06.2020 г. и начислената върху тази сума лихва за забава в размер на 314,65 лв., 2 претендирана за периода от 15.05.2016 г. до 25.02.2021 г., както и за главница в размер на 697,54 лв. – стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2020 г. и начислената въху тази сума лихва за забава, за периода от 30.04.2017 г. до 25.02.2021 г., в размер на 162,19 лв.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №90/05.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 3249/2021 г. на ВРС, за заплащане на следните суми: 1017,62 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени за периода от 25.05.2015 г. до 22.06.2020 г. за абонатен № 1534074, за обект с адрес: гр. В. ул. „Б.ч.“ бл.12, ет.3, ап.41, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до окончателното плащане; 340,65 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 1017,62 лева, за периода от 15.05.2016 г. до 25.02.2021 г.; 697,54 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени за периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2020 г. по партида с абонатен № 1534073, за обект с адрес: гр. В. ул.

„Б.ч.“ бл.12, ет.3, ап.41, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до окончателното плащане;

162,19 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 697,54 лева, за периода от 30.04.2017 г. до 25.02.2021 г., както и сторените в заповедното производство разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз основа на искова молба от „ВИК - В. ООД, представена в законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство за установяване 3 дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3249 по описа на ВРС за 2021 г.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за отчетния период; период и размер на обезщетението за забава. При въведени възражения против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.

Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22 изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното 4 отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.

За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно отношение; ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на ответника.

С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г., също изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /чл. 3, ал.1/. Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор между потребител и оператор.

С оглед гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че същият не е потребител на ВиК услуги в процесния обект.

Видно от приложената по делото справка, на Агенция по вписванията, към 5 процесния период, ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради което същият е страна по облигационното правоотношение и е длъжен да заплаща стойността на доставените ВиК услуги до собствения му имот.

Неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника, че до имота не са доставени услуги в обема, чиято стойност претендира ищецът. Отчитането на потребените ВиК услуги е извършвано редовно, като данните от монтирания водомер в имота на ищеца са отразени в карнет, в справка за недобора на частен абонат и в опис на отчети от таблет, модул, самоотчет. От последния документ се установява, че през процесния период са извършвани реални отчети, в т.ч. такъв е и отчетът в края на края на същия.

От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установява, че водоснабденият имот представлява апартамент, за който е открита партида с № 1534073, и в който са монтирани два водомера - № 143873 /аб. № 1534073/ и № 144148 /аб. №1534074/. Оставащото задължение по аб. № 1534073, за периода от 31.03.2017 г. до 24.03.2020 г. е в размер на 703,64 лева, начислената и неплатена лихва за забава е в размер на 162,19 лева. Оставащото задължение по аб.№ 1534074, за периода от 15.04.2016 г. до 23.06.2020 г. е в общ размер на 1030,34 лева, общото задължение по двата водомера, за същия период, е в размер на 1733,98 лева. Дължимата лихва за забава по аб. №1534074, за периода от 15.05.2016 г. до 25.02.2021 г. е в размер на 345,61 лева. Според експертна, за периода от 27.05.2019 г. до 25.02.2021 г., задължението по аб. № 1534073 е в размер на 299,37 лева, а по аб. № 1534074 – 276,14 лева. Лихвата за забава, за периода от 20.05.2017 г. до 25.02.2021 г., начислена върху дължимите суми по аб. № 1534073 е в размер на 35,24 лева, а по аб. №1534074 – 35 лева. При проверка в счетоводството на ищеца не са установени плащания на начислените суми.

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/019eeb03-6f77-49eb-b807-b6b9e239408f