Решение № 179 от 07.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Ботевград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана С. Андонова при участието на секретаря Лидия Б. Панева като разгледа докладваното от Ана С. Андонова Административно наказателно дело № 20261810200180 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

А. А. В.,ЕГН: ********** с адрес : АДРЕС,чрез адв.В. Б. И. – АК – Хасково , със служебен адрес : АДРЕС е обжалвал в законноустановеният срок ЕФ , серия К , с № 11551921 от 28.09.2024г., издадено от ОДМВР -София , с което за нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП ,на основание чл.

189,ал.4,вр.чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 204.52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)евро.В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на ЕФ и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява ,не се представлява,не са постъпили допълнителни писмени доказателства.

Въззивната страна – ОДМВР- София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства : ЕФ ,серия К с

№ 11551921 от 28.09.2024г.,Протокол с № 063-СГ –

ИСИС/24.04.2024г., от проверката на мобилна система за видеоконтрол ,Удостоверение за одобрен тип измерване с № 17.09.5126 , снимки,Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система ,Ежедневна форма за отчет ,справка за соственост на МПС,справка АИС -АНД ,Заповед № 8121з -931/30.08.2016г.,Заповед № 8121з -172/29.02.2016г.,снимки , ежедневна форма за отчет , справка за собственост на МПС .,както и събраните гласни такива в хода на съдебното следствие, се установява следната фактическа обстановка:

На 28.09.2024г. в 11.21 часа в обл.Софийска , община Правец ,АМХемус , км.56+500, с посока на движение от София към Варна, при ограничение на скоростта от 90 км./ч извън населено място сиг.с ПЗ В26 и отчетен толеранс -3км(%) е бил управляван л.а.модел и марка „СУБАРУ ХВ“ с рег.№ Х0211МВ ,със скорост 121 км./ч.като нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 с № 120cсdd, насочено към град София .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от гласни и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваният ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от отразеното в самия фиш, а и от посоченото в разписката в ЕФ), фишът е връчен лично на 25.02.2026 г., а жалбата срещу него е депозирана на 05.03.2026 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 28.09.2024 г. в 11:21 часа в в обл.Софийска , община Правец ,АМ- Хемус , км.56+500, с посока на движение от София към Варна с техническо средство – 2 мобилна система за контрол на скоростта – АТ С С ARH CAM S1 с № 120cсdd,насочено към град София и разположена на пътния участък, засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 92 км/ч. лек автомобил „СУБАРУ ХВ“ с рег.№ Х0211МВ.На това място от пътя имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 90 км/час. Въпросното нарушение било записано от мобилната система за видеоконтрол. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР, които от записания файл установили, че заснетият автомобил „СУБАРУ ХВ“ с рег.№ Х0211МВ е собственост на жалбоподателят А. В. както и че скоростта следва да се счита на 121 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 11551921 на ОДМВР- София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1,т.4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на на 204.52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)евро.Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта -ARH CAM S1" , към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 17.09.5126.

По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателя да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.В конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, който съдържа всички необходими реквизити. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 3 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническосредство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи". Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл 189, ал.

4, вр. с чл. 182, ал. 1,т.4 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно 4 постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017 г. по к. н. а. х. д. № 110/2017 г. на АДмСБургас.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.

Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

В материалите по АНД № 180/2026г.не е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата във връзка с използване на Автоматизирано техническо средство или система.Това нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения.

Предвид гореизложеното съдът счита, че ЕФ следва да бъде отменен.

По разноските :

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН , в производствата пред 5 районен , административен и касационен съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв.В. Б. И. от АК-Свиленград е оказала безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Не е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна правна помощ, като е достатъчно позоваване на това обстоятелство. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Проведено е открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на А. А. В. н е се явява лично,изпратена е писмена защита.Процесуалният представител на жалбоподателя също е направил искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че на Йорданов се предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради което на адв. В. Б. И. -АК –Свиленград следва да се присъди възнаграждание в размер на 255.65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента)евро, което представлява минималният такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.