Решение № 1807 от 20.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1807 гр. Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110104254 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от П. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., срещу „Г. Ж.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ...., бл. ...., ет. ...., осъдителни искове с правно основание чл. 382, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, както следва:

- за осъждане на „Г. Ж.“ ЕАД да заплати на конституирания съищец „Б. ДСК“ АД сумата от 15 000 лева по сертификат № В0004241912190206, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключена между Б.та като застраховащ и „Г. Ж.“ ЕАД като застраховател, за застраховане на изпълнението по договор за банков кредит, сключен по искане за кредит № 4241912/04.02.2019 г. между Б.та като кредитор и Г. К. С. - наследодател на П. Г. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата;

- за осъждане на „Г. Ж.“ ЕАД да заплати на конституирания съищец „Б. ДСК“ АД сумата от 15 000 лева по сертификат В0004241891190206, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключена между Б.та като застраховащ и „Г. Ж.“ ЕАД като застраховател, за застраховане на изпълнението по договор за банков кредит, сключен по искане за кредит № 1

4241891/04.02.2019 г. между Б.та като кредитор и Г. К. С. - наследодател на П. Г. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че е наследник по закон на своя баща Г. К. С., починал на **.**.**** г. Твърди, че приживе Г. К. С. сключил три договора за текущо потребление с „Б. ДСК“ АД: по искане № 4241891/04.02.2019 г. - за сумата от 15 000 лева, по искане № 4142912/04.02.2019 г. - за сумата от 15 000 лева, и по искане № 4228864/24.01.2019 г. - за сумата от 50 000 лева.

Сочи, че на 26.12.2021 г. съседи на Г. го намерили в безпомощно състояние в дома му, за което веднага подали сигнал на тел. 112. На **.**.**** г. Г. починал. Твърди, че видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на застрахователното събитие, причината за настъпването на смъртта е исхемичен мозъчен инсулт.

Заявява, че съгласно сертификати № В0004241912190206, № В0004241891190206 и № В00042288664190206, при условията на групов договор за застраховка е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ между Г. С., Б.та-кредитор и ответното дружество, по силата на което е гарантирано изплащането на остатъка по договора за кредит при възникване на предвидените в него застрахователни събития: трайно намалена работоспособност до 70%, загуба на работоспособност и смърт. Предвид горното и като наследник на починалия Г. С., счита, че има право да претендира от застрахователното дружество да изплати на Б.такредитор обезщетение, представляващо непогасения остатък от размера на всеки един от отпуснатите кредити. Сочи още, че в ответното дружество са заведени три броя извънсъдебни претенции и са образувани три броя щети, но с писмо от 17.05.2022 г. ответното дружество уведомило ищеца, че няма основание да изплати претендираното обезщетение, тъй като била налице причинно-следствена връзка между сърдечно-съдовото заболяване, което било диагностицирано и лекувано преди датата на влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие, цирозата вследствие на алкохолна зависимост и енцефалопатията и настъпилата смърт. Счита, че цирозата не е оказала каквото и да било влияние върху сърдечно-съдовата система на Г., което да води до сърдечна недостатъчност.

Сочи, че няма сведения Б.та да е предявила иск към застрахователя.

По същество настоява съдът да уважи предявените осъдителни искове.

Претендира присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срок съищецът „Б. ДСК“ АД депозира становище, в което възразява за липса на активна процесуална легитимация, предвид наличие на вписан отказ на ищеца от наследството, останало след смъртта на Г. К. С..

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество „Г. Ж.“ ЕАД депозира писмен отговор. Не оспорва, че Г. С. е включен в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Счита обаче, че 2 наличието на предварително съществуващо заболяване представлява изключен застрахователен риск. Позовава се на раздел 3, чл. 12.4 и чл. 12.6 от ОУ на Групова застраховка „Живот, свързан с банков кредит“. Твърди, че починалото лице е получавало медицинско консултиране и лечение във връзка с диагностицирано заболяване „артериална хипертония“ в петгодишен период преди датата на сключване на застраховката, алтернативно, че смъртта му е в причинно-следствена връзка с употребата на алкохол.

Заявява, че ищецът не е материално легитимиран да предяви настоящата претенция.

По същество се настоява съдът да отхвърли иска изцяло като недоказан както по основание, така и по размер.

В съдебно заседание ищецът П. Г. С. не се явява лично, представлява се от адв. Т. Г. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание съищецът „Б. ДСК“ АД не се представлява.

В съдебно заседание ответникът „Г. Ж.“ ЕАД не изпраща представител. С молба вх.

№ 27196/03.04.2024 г. поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В действащия Кодекс за застраховането е уредено правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В правната норма, уредена в чл. 382, ал. 1, изр. последно КЗ е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а Б.та е страна по сключен договор за застраховка, като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован по учреденото застрахователно правоотношение; т.е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит. По повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С нормата на чл.

382, ал. 3 КЗ е уредено правното задължение на кредитора при смърт на длъжника застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо, да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. С последното изречение на ал. 3 изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

Систематичното тълкуване на посочените разпоредби води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит имат право на иск срещу застрахователя, като допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие. На основание чл. 26, ал.

3

4 ГПК, като съищец по иска следва да бъде конституиран кредиторът.

В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е сключването на договори за два банкови кредита за текущо потребление от дата 06.02.2019 г. между „Б. ДСК“ ЕАД - кредитор, и Г. К. С., ЕГН ********** - кредитополучател, всеки за сумата от по 15 000 лева, както и включването на кредитополучателя в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключена между „Б. ДСК“ ЕАД - застраховащ, и „Г. Ж.“ ЕАД - застраховател, за което от последния са издадени сертификати №№ В0004241912190206 и В0004241891190206.

В горните сертификати изрично е посочено, че при настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател, застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователната сума в размер на 15 000 лева, както следва:

- на застраховащия - застрахователно плащане в размер до остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума;

- на законните наследници на застрахования кредитополучател, посочени в удостоверението за наследници - застрахователно плащане в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на смъртта на застрахования.

Видно от Удостоверение за наследници № АУ006579МЛ/19.01.2022 г., издадено от Община Варна, район „Младост“, Г. К. С., ЕГН **********, починал на **.**.**** г., е оставил за наследник по закон П. Г. С., ЕГН ********** - син. С Определение № 1033 от 28.01.2022 г. по ч. гр. д. № 892/2022 г. е вписан отказът на П. Г. С., ЕГН **********, от наследството на Г. К. С., ЕГН **********, починал на **.**.**** г. Съгласно чл. 445, ал. 1 КЗ обаче, застрахователната сума по застраховка "Живот" не влиза в наследствената маса на застраховащия, застрахования или трето ползващо се лице, дори когато за ползващи лица са определени наследниците му, а съгласно ал. 2 на същата законова разпоредба, когато третото ползващо се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството.

С Уведомление вх. № 0301-10-00166 и Уведомление вх. № 0301-10-00169 от дата 13.03.2022 г. П. Г. С. е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие съответно по сертификати №№ В0004241912190206 и В0004241891190206.

С писмо изх. № 20-04-600/17.05.2022 г. до П. Г. С. и „Б. ДСК“ АД застрахователното дружество е отказало изплащане на застраховката на основание т.12.4 и т.12.6 от Общите условия към групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Посочено е, че съгласно ОУ, отговорността на застрахователя не включва смърт или тР. неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката - т. 12.4, или с употребата и въздействието на опиати, алкохол и/или други упойващи вещества или злополука, възникнала докато 4 застрахованото лице е било под въздействието на наркотици или алкохол, чиято концентрация в кръвта му надвишава размера по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП - т. 12.6.

Не се установява от материалите по делото, а не се и твърди от съищеца „Б. ДСК“ АД от същия да е предявен иск за изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение.

Спорът в настоящото производство се концентрира около въпроса дали смъртта на застрахования Г. К. С. представлява изключен застрахователен риск по процесните застраховки.

Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, Втора клиника по нервни болести с ОИЛНБ и отделение за лечение на остри мозъчни инсулти, Г.