Решение № 29 от 20.04.2022, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 52/2022
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 15.06.2022
- Състав
- Тонка Ванева Мархолева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 37, ал. 1, т. 1 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
- § 1, т. 1 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Карнобат, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно наказателно дело № 20222130200052 по описа за 2022 година
Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на въззивна жалба от ИВ. Д. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Карнобат, кв. Л. №112 срещу наказателно постановление № 7523/03.12.2021 г. на Началника на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфракструктура“ /АПИ/, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, аргумент за което се сочи както несъответна на формулираното правно деяние правна квалификация, така и обстоятелството, че административнонаказващият орган не е мотивирал определения от него размер на глобата, при все че се касаело за първо деяние и било указано съдействие от жалбоподателя.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощник, който изцяло поддържа жалбата на посочените в същата основания.
Явява се и процесуален представител на въззиваемата страна, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки конкретни доводи в тази насока. Представя писмени доказателства – Паспорт на електронна везна DFW-KR, фабр. № 118873 (л. 42), сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 на джобна ролетка 1308 (л. 43-44 вкл.), Протокол за проведено обучение за работа с мобилни везни на Д.З. (л. 45) и Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване на везни с неавтоматично действие тип DFW и приложения към него (л. 46-51 вкл.) Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят ИВ. Д. М. работел като шофьор към фирма "ЕМИ“ ООД. На 11.11.2021 г. около 10. 40 часа, М. управлявал съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси марка ******, модел ***** с рег. №**** и полуремарке с 3 оси с рег. № А 9208 ЕЕ. По 1 време на движението му в посока гр. Бургас - гр. Карнобат бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София. След направено измерване с ел. везна модел DFW-KR №118873 и ролетка № 1308/18 /5 метра/ било установено, че разстоянието между осите е 1, 32 м., а сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25, 970 т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т. От страна на водача не били представени разрешително или квитанция за платени пътни такси в Република България за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0008396 от 11.11.2021 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от Закона за пътищата. Актът е бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го е подписал, като е посочил, че има особено мнение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН няма данни да са били депозирани писмени възражения. Жалбоподателят получил препис от АУАН, което обстоятелство е било отразено в приложената по делото Разписка от 11.11.2021 г., подписана лично от последния. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата АНО наложил административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел З. корелират с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на свидетеля, считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за пътищата.
По настоящото дело спор досежно фактите няма - по отношение времето, мястото видът на ППС - извънгабаритно такова, обстоятелствата свързани със санкционирането на управляващото го без разрешително или документ за платена такса лице – жалбоподателя М..
Спорът се концентрира върху правната квалификация на извършеното деяние.
В конкретния случай, от правна страна наложената от наказващия орган санкция в размер на 2000 лева на И.М. е за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закон за 2 пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закона за пътищата, като от фактическа страна се основава на това, че е управлявал ППС с разстояние между осите е 1, 32 м. и сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето от 25, 970 т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ на Наредбата, с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. без издадено разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Посочената като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, регламентира забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение.
Определянето на ППС като извънгабаритни респ. тежки, се дава в чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които ППС се квалифицира като извънгабаритно и/ или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
В случая санкционираното лице е управлявал ППС с дължина между осите над 1,3 м и сума на натоварванията на ос на една тройна ос на полуремаркето от над 24 т. Посоченото безспорно определя управляваното от санкционираното лице ППС и като тежко такова по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Следва обаче да се посочи, че с чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., извънгабаритните и/или тежките ППС, се въвежда изключение при което, се разрешава движение на извънгабаритно ППС, само при наличие на заплатена такса, без да е изискуемо и разрешение за това. Изключението обхваща ППС с маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30м и дължина - до 22 м.
В случая управляваното ППС е квалифицирано от наказващия орган, като тежко, с оглед установената при измерване дължина между осите над 1,3 м (а именно 1,32) и сума на натоварванията на ос на една тройна ос на полуремаркето от над 24 т. (25, 970 т.) . При така установения от органите размер, същият сочи и на изключението по чл. 8, ал. 5 при което необходимото и достатъчно условие за движение на процесното ППС на основание чл. 14, ал. 3 от Наредбата на МРРБ е заплащането на определена такса.
Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и кумулативно - извънгабаритни ППС без разрешение. След като от една страна нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритно ППС до определени габаритни размери, без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и доколкото от друга - в случая управляваното от М. ППС отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г., административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това ред. А нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или 3 тежки ППС.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществява състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.
177, ал. 3 от ЗДвП, а не състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това административен орган в определен срок. Поради това няма как да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на чл. 37, ал. 3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не може да се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, при което движението продължава едва след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл. 14, ал. 1 от Наредбата. А в случая, видно от установеното се касае за извънгабаритно ППС, за което е относимо въведеното от законодателя изключение в чл. 8, ал. 1 от Наредбата.
Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/019e13fb-1462-455b-9596-ad2405ba32f8