Решение № 260 от 10.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Велико Търново, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ.А като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20264110200711 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано въз основа на чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от УБДХ.

В съдебно заседание районна прокуратура, уведомена, не изпраща представител.

В съдебно заседание нарушителят Б. Д. К. дава обяснение. Моли съда за оправдателно решение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 24.02.2026 г., около *** часа, нарушителят Б. Д. К. посетил ТД на НАП-***, находяща се в гр. ***, пл. ***. Поводът за посещението му бил недоволство от начин на извършвана спрямо него ревизия. Преди датата 24.02.2026 г. нарушителят неколкократно бил комуникирал с ревизионния екип. В стая № *** нарушителят на висок тон изрекъл репликите: „Това няма как да продължи!“, „Аз казах ли ти повече на хората да не звъните!“, „Спрете да звъните на клиентите ми, плашите ги!“ Разбра ли ме!“ „Ясно ли ти е!“, „Чуваш ли какво ти казвам?“, „Повече да не се повтаря някой да ми се обади и да ми каже, че е търсен от НАП иначе ще видиш какво ще стане!“ Тези реплики били адресирани към свидетелката Н. Г. Г., ръководеща ревизионния екип, извършващ данъчната проверка на нарушителя. По време на изричането на репликите нарушителят сочел с пръст тази свидетелка. Свидетели на случилото се станали служители на ТД на НАП, присъстващи в стаята, сред които били и свидетелките Х. П. Д. и Г. Ц. Ц., участващи в горепосочения ревизионен екип. На нарушителя му било обяснено, че служителите вършат служебните си задължения. Поради поведението на нарушителя били 1 алармирани полицейските органи на тел. 112. Дошлите на място полицейски служители помолили нарушителя да напусне помещението.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът даде вяра на свидетелките Н. Г. Г., Х. П. Д. и Г. Ц. Ц.. Показанията им са логични, последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът не даде вяра на обясненията на нарушителя в частта им, че не е разговарял на висок тон и че не е изрекъл гореописаните реплики.

Обясненията на нарушителя в коментираната част са изолирани и неподкрепени с доказателства.

Приетото за установено и доказано не може да мотивира съда да приеме, че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна, състава на нарушение по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. Съгласно чл. 1, ал. 3 от УБДХ:

„Дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.“ Предмет на обвинението са репликите: „Това няма как да продължи!“, „Ясно ли ти е!“, „Разбра ли!“ „Чуваш ли аз какво ти казвам?“, „Повече да не се повтаря някой да ми се обади и да ми каже, че е търсен от НАП, иначе ще видиш какво ще стане!“ Не са предмет на обвинението репликите: „Аз казах ли ти повече на хората да не звъните!“, „Спрете да звъните на клиентите ми, плашите ги!“ Всички изречени на висок тон от нарушителя реплики, адресно насочени към едно от присъстващите лица и възприети като крещене нямат инвективно или обсценно съдържание и не са с характеристиките на засягане на честта и достойнството. Изречени са пред ограничен кръг лица, по време и място, изключващо публичност. Соченето с пръст на свидетелката Н.Г.Г. също не обективира непристойна проява, с която да се нарушава обществения ред и спокойствие. Нарушителят не е бил насочил своето субективно отношение към безадресно нарушаване на обществения ред и спокойствие.

Демонстративното поведение на нарушителя е било с персонална насоченост, но не е целяло нарушаване на обществения ред и спокойствие. Същият е реагирал с негативна емоционалност срещу извършвана законосъобразна дейност, осъществявана от орган на власт в лицето на служител на данъчната администрация, с който нарушителят не е имал личен конфликт. Действията му са били продиктувани от необосновано несъгласие с изпълнявани правомерно от служители на ТД на НАП служебни техни задължения.

Извършеното от нарушителя не се субсумира под нито една от формите на непристойната проява, визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от УБДХ.

Липсата на обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него прави безпредметно обсъждането на обективния признак 2

„повторност“, посочен в АУАН и индивидуализиран само с дата. За пълнота и правна прецизност следва да се посочи, че в АУАН не са посочени доказателства за предишна реализирана административна отговорност чрез налагане на административно наказание по чл. 1, ал. 2 от УБДХ като съдът, с изключение на хипотезата на чл. 6, ал. 2 от УБДХ е обвързан от фактическите рамки на обвинението.

Ето защо нарушителят следва да бъде признат за невинен и оправдан в това да е извършил нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ, описано в АУАН.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

Признава нарушителя Б. Д. К., роден на *** г. в гр. ***, живущ в гр. ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ********** за невинен в това на 24.02.2026 г. в гр. ***, пл. *** да е извършил непристойна проява, с която да е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б.“в“ от УБДХ го оправдава по обвинението за нарушение по чл. 1, ал. 3 от УБДХ.

Решението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3