Определение № 5128 от 10.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5128 гр. София, 10.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002102610 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя си, действащ чрез пълномощника си Е. Б. В. - адвокат от САК, касационна жалба срещу въззивно решение № 1570 от 17.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6172/2024 г. по описа на СГС, с което след отмяна на решение № 20066332 от 09.11.2022 г., постановено по гр. дело № 1814/2021 г. на Софийски районен съд, въззивният съд е отменил уволнението на П. Й.

В., извършено със заповед № 105-09030/25.11.2020 г. на управителя на Българска народна банка, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 27.11.2020 г., като незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановил е П. Й. В. на длъжността, която е заемала преди уволнението - „старши юрисконсулт" в управление „Е.“, дирекция „Е.К.", отдел „МКК" в БНБ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; осъдил е БНБ да заплати на П. Й. В. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 11 520 лв., представляваща обезщетение /брутно обезщетение/ за оставането й без работа поради незаконното уволнение през периода 27.11.2020 г. - 27.05.2020 г., ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като е 1 отхвърлил иска за горницата над сумата 11 520 лв. до пълния предявен размер от 13 824 лв. /или за сумата 2 304 лв./, поради извършено съдебно прихващане със сумата 2 304 лв., представляваща изплатено на П. Й. В. обезщетение по чл.

220, ал. 1 КТ- за неспазен срок на предизвестие /30 календарни дни/ при прекратяване на трудовото правоотношение.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Изразява становище, че изводите на СГС относно закрилата, уредена в чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, са неправилни и необосновани, тъй като с бездействието си ищцата сама е станала причина да не се осъществи процедурата по Наредба № 5/1987 година на министъра на здравеопазването и да се сезира Инспекцията по труда. Подробни съображения са изложени и по отношение на твърдяното от касатора наличие на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Моли се обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковите претенции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като формулира следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени в тяхната съвкупност всички събрани но делото доказателства: писмени, гласни и заключения, допуснати и изслушани експертизи, както и всички наведени от страните твърдения, възражения и оспорвания при изграждане на своите фактически и правни изводи при постановяване на решението?

Касаторът счита, че обжалваното с касационната жалба решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, установена в следните съдебни актове: TP № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС; решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. 425/2015 г. по описа на ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. 1106/2010 г. на ТК, ВКС; решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. по описа на ВКС; решение № 115/24.07.2024 г. по т. д. № 451/2023 г. по описа на ВКС; решение № 213/14.04.2025 г. по гр. д. № 2066/2024 г. по описа на ВКС, II г. о.

Касаторът поставя и група от въпроси по повод закрилата, уредена в чл.

333 от Кодекса на труда, а именно:

2

2.1. Счита ли се за разумен срок за изпълнение на задължението на работника/служителя съгласно чл. 2 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 Кодекса на труда срок, продължил повече от 1 месец, и по-конкретно 1 месец 4 дни - от датата на искането до датата на издаване на уволнителната заповед?

Позовава се на решение № 187 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 4303/2018 г., ГК.

2.2. Счита ли се за извинителна причина за непредставяне на медицинските документи в определен срок фактът, че служителят следва да издирва документи, свързани с оперативно лечение преди повече от 20 години, при условие че според Кодекса на труда на предварителна закрили подлежат действително страдащи от заболяване работници/служители към датата на уволнение?

Посочва решение на ВКС № 1651 от 13.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 952/2002 г.

2.3. Ползва ли се с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса труда служител, който не представи медицински документи, изискани работодателя в определен срок в рамките на процедура по закрилата, уредена в 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда и не прояви дължимата грижа за предаване на медицински документи, които в изпълнение на правна норма работодател следва да представи на териториална-експертна лекарска комисия?

Позовава се на решение № 246 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. 711 /2012 г.

2.4. Налице ли е злоупотреба с права в случай, че работникът/служителят не представя на своя работодател в продължение на повече от един месец медицински документи за наличие на заболяване с оглед провеждане на процедурата по закрила съгласно чл. 333, ал.1, т. 3 от Кодекса на труда?

2.5. Налице ли е нарушение на общия принцип за изискването за добросъвестност, посочен в чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда, т. е. на изискването честно и точно изпълнение на трудовите правоотношения, в случаите когато на работника/служителя е издаден медицински документ, свързан с декларирано от него заболяване при отправено от работодателя 3 искане за предоставяне на медицински документи в процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, но същият не е представен на работодателя?

Позовава се на решение № 246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711 от 2013 година.

2.6. Към кой момент трябва да е налице предварителното разрешение на Инспекцията по труда при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса труда - към датата на връчване на предизвестието или към датата на прекратяването на трудовия договор със заповедта, която в случай на връчено отработено предизвестие има само констативен характер?

2.7. Освобождава ли се работодателят от задължението да проведе процедурата по закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, когато работникът/служителят не му предостави медицински документи за наличие на заболяване?

По тази група въпроси касаторът сочи следната съдебна практика: решение № 21 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 808/2010 г. по описа на ВКС, 4 г. о.; решение № 191/25.04.2012 г. по гр. д. № 606/2011 г. по описа на ВКС, 4 г. о.; решение № 246/12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г. по описа на ВКС, 4 г. о.; решение № 44/10.02.2014 г. по гр. д. № 4497/2013 г. по описа на ВКС, 4 г. о.; решение № 187/07.10.2019 г. по гр. д. № 4303/2018 г. по описа на ВКС, 3 г. о.; определение № 1279/11.12.2014 г. по гр. д. № 4081/2014 г. по описа на ВКС, 3 г. о определение № 592/13.10.2020 г. по гр. д. № 1152/2020 г. по описа на ВКС, 4 г. о.

Касаторът поставя трета група въпроси във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, а именно:

3.1. Кои си елементите на фактическия състав на прекратяването трудовия договор на основание чл. 328, aл. 1, т. 5 от Кодекса на труда?

3.2. При преценката дали е налице основанието за прекратяване на трудовия договор, уредено в чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, необходимо ли е съдът да изследва дали работникът/служителят освен професионалните качества притежава или не и лични качества за ефективно изпълнение трудовите си задължения?

3.3. Допустимо ли е съдът да вземе предвид само наличието на продължителен трудов стаж на една и съща длъжност (в случая юрисконсулт 4 при различни работодатели) без да обсъди това доказателство в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, за да направи своя извод за наличие на професионални умения и опит у работника/служителя?

3.4. Елементите на фактическия състав ни прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда включва ли и преценка дали липсата на лични или професионални качества е с по-голяма относителна тежест?

Посочва решение № 60259/18.08.2022 г. по гр. д. № 4104/2020 г описа на ВКС, 4 г. о.

3.5. За упражняване на правото на уволнение има ли значение, че в предходни години работникът/служителят е проявявал качества за изпълнение на дейността?

Посочва решение № 15 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 209/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 60259/18.08.2022 г. по гр. д. № 4104/2020 г. по описа на ВКС.

3.6. При преценката за законността на уволнението на основание чл. 328, 1, т. 5 от Кодекса на труда каква е правната същност на атестационната карта за годишно оценяване на работника/служителя и може ли тя, в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, включително и свидетелски показания за отразените в нея факти и обстоятелства, да даде информация за липсата на професионални и лични качества за ефективно изпълнение трудовите задължения?

Сочат се: ТР № 4/01.02.2021 г., постановено но тълк. д. № 4/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС; решение № 60167/15.07.2021 г. по гр. д. № 559/2018 г. но описа на ВКС, 4 г. о.; решение № 60258/18.08.2022 г. по гр. д. № 3443/2020 г. по описа на ВКС, 4 г. о.; решение № 60259/18.08.2022 г. по гр. д. № 4104/2020 г. но описа на ВКС, 4 г. о. решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. д.

№ 804/2011 г. по описа на ВКС, 4 г. о.; решение № 253 от 6.04.2010 г. по гр. д.

№ 4122/2008 г. по описа на ВКС, 4 г. о.

Касаторът излага допълнителни съображения, че ако касационната инстанция приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, то счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като произнасянето на касационната инстанция по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

5

Според касатора налице са законови разпоредби, които са неясни, тълкуват се по различен начин от съдилищата, а е необходимо да бъдат изяснени тези проблеми с оглед бъдещ правилно прилагане на закона.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна, действаща чрез адвокат Р. А. Х. - САК, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Подробно са изложени съображения по поставените в изложението на касатора въпроси.

Претендират се разноски за касационното производство.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.

1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивният съд, след като е очертал предмета на въззивното производство с оглед постъпилата въззивна жалба и наведените в нея съображения, е приел, че по делото не е спорно, а се и установява въз основа на събраните писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен между П.

В. и управителя на Българска народна банка /БНБ/ на 30.04.2018 г. трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт" в Управление „Емисионно“, Дирекция „Емисионно-касова", отдел „Логистика и методология“, функционално направление: основна банкова дейност, в Българска народна банка, считано от 03.05.2018 г., с изпитателен срок от шест месеца съгласно чл. 70, ал.1 вр. чл. 67, ал. 1, т.1 КТ. Съдът е констатирал, че след изтичане на изпитателния срок трудовото правоотношение е трансформирано в безсрочно, като ищцата първоначално е заемала длъжността „юрисконсулт“, а считано от 18.12.2019 г. - длъжността „старши юрисконсулт“ в посочената дирекция на БНБ като това правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с издадена от управителя на БНБ заповед № 105- 09030/25.11.2020 г., при неспазен срок на предизвестие, считано от 27.11.2020 г. Съдът е посочил, че 6 заповедта е връчена на ищцата на 26.11.2020 г., поради което е приел, че трудовоправната връзка между страните се счита валидно прекратена от 27.11.2020 г. съгласно чл. 335, ал.2 КТ.