Определение № 138 от 20.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Ловеч, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500067 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Кредисимо" ЕАД, гр. София, против Определение № 841/27.11.2025 г., постановено по гр. д. № 65/2025 г. по описа на Районен съд -Тетевен, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение № 159/ 24.06.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се излага, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС е прекомерен, с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора. Посочва се, че предявените установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит и осъдителните искове по чл. 55 ЗЗД са взаимосвързани, като извършената работа по тях е една и съща. Твърди се, че процесуалният представител на ищеца е извършил ограничен обем процесуални действия, изразяващи се в изготвяне на искова молба и писмено становище, без явяване в открито съдебно заседание.

Навеждат се доводи, че възнаграждението по чл. 38 ЗАдв има обезщетителен характер и следва да бъде съобразено с действително положения труд, като се избегне неоснователно обогатяване на едната страна, респективно обедняване на другата страна.

Моли се съдът да отмени атакуваното определение и да измени 1 решението в частта за разноските, като намали адвокатското възнаграждение до 400 лева с ДДС.

Постъпил е отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ЕАД „Е. И.", с който жалбата се оспорва и се поддържа, че определеният размер е справедлив и съответства на положения труд.

Ловешкият окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, намира жалбата за допустима - подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която са предявени: установителен иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 240****/23.06.2021 г.; установителен иск за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 23.06.2021 г.; два осъдителни иска по чл. 55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми. С Решение № 159/24.06.2025 г. исковата претенция е уважена, като на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с включен ДДС.

С атакуваното Определение № 841/27.11.2025 г. районният съд е оставил без уважение искането на „Кредисимо" ЕАД за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът като съобрази решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С438/ 22 г., с оглед противоречие на така определените размери по наредбата с чл. 101, §1 и § 2 от ДФЕС,, че размерите на адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съответния съд. Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа за достойно заплащане на труда.

Настоящият състав намира, че макар да са предявени четири обективно съединени иска, същите са функционално свързани, като уважаването на осъдителните искове е обусловено от уважаването на установителния иск за недействителност на договора. В този смисъл реституцията представлява последица от прогласяването на нищожността, като извършената работа по два установителни иска и осъдителните искове, доколкото вторите са с акцесорен характер и са последица от уважаване на първите, като подлежи на доказване единствено размер на даденото по договора и съответно, подлежащо на реституция.

2

При съобразяване вида на спора, извършените процесуални действия и обема на положения труд, съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

По делото е изготвена искова молба и писмени становища, без участие в открити съдебни заседания.

С оглед на това, съдът намира, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за предявените искове, определен в Наредба № 1, е прекомерен и непропорционален спрямо положения труд.

Поради това съдът намира, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален, като справедливият размер се определи на 400 лева, представляващи сумата от 204.52 (двеста и четири 0.52) евро. Предвид на това, че пълномощникът на ищцата е регистриран по ЗДДС, върху сумата следва да бъде начислено и ДДС в размер на 20%, като възнаграждението с вкл. ДДС е в размер на 245.42 евро Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 841/27.11.2025 г., постановено по гр. д. № 65/2025 г. по описа на Районен съд - Тетевен, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 159/24.06.2025 г. в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 159/24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 65/2025 г. по описа на Районен съд - Тетевен, в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение.

НАМАЛЯВА присъденото на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение на адв. Е. И. от 386.13 (триста осемдесет и шест 0.13) евро 720 лева с включено ДДС на 245.42 (двеста четиридесет и пет 0.42) евро с вкл.

ДДС – 480 лева с вкл. ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4