Решение № 7434 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7434 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508317 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 15422 от 09.08.2024 г. по гр. д. № 7566 от 2023 г.

Софийският районен съд е осъдил, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, К. И. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 196,62 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. София, ж.к.

„******** с абонатен номер ******** през периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 13.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4,75 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., като е отхвърлил исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на следните суми: сумата от 18,68 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 02.02.2023г., и сумата от 1,08 лв., представляваща лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. – 02.02.2023 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото.

Със същото решение са отхвърлени искове на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Р. С. и К. Р. С., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Подадена е въззивна жалба от ответника К. И. А. срещу посоченото решение в частта, с която е осъден да заплати суми на ищеца. Поддържа, че СРС е изградил изводите си въз основа на експертно заключение, без вещото 1 лице да е изслушано в проведеното на 13.05.2024 г. открито съдебно заседание. Излага подробни аргументи, че не е ползвал топлинна енергия на претендираната стойност и че същата е изчислена неправилно. Счита, че не следва да дължи плащане на топлинната енергия, отдадена от тръбите, които преминават през апартамента му. Твърди, че СРС не е съобразил и други приложими законови разпоредби – чл. 155, ал. 1, т. 3 ЗЕ; чл. 1, ал. 2. т. 3 ЗЗП; чл. 3, ал. 1. ЗЗП; чл. 62 ЗЗП; чл. 62, ал. 2 ЗЗП, както и чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България. Навежда твърдения и за наличие на основания, на които „Топлофикация София“ ЕАД следва да му заплати определени суми. Предвид изложеното, въззивникът А. настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД „Далсия“ ООД не изразява становище.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу К. И. А., К. Р. С. и М. Р.

С. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 393,24 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. в имот с абонатен номер ********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 74,72 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 02.02.2023г., сумата от 19,03 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2021 г., както и за сумата от 4,34 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. – 02.02.2023г., дължима от ответниците разделно при дялове по ¼ част от задълженията от К. Р. С. и М. Р. С. и ½ от ответника К. И. А..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците К. Р. С. и М. Р. С. – Б. И.а С., и ответника К. И.

А., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Поддържа, че не били заплатени дължимите суми за потребена топлинна енергия на посочения в общите условия падеж, поради което длъжникът е изпаднал в забава и дължал 2 обезщетение за забава. Сочи, че била предоставена услуга за дялово разпределение, чиято цена също не била заплатена, поради което се дължала ведно с мораторна лихва за претендирания период.

Ответникът К. А. е подал писмен отговор, в който оспорва предявените срещу него искове, като твърди, че не ползва услугите на ищеца. Липсвали показания на топлинни уреди, тъй като такива уреди и топломери не били монтирани в процесния имот. Излага, че претенциите на ищеца са неоснователни.

Ответниците К. Р. С. и М. Р. С. са подали писмени отговори, с които признават исковите претенции, като представят доказателства за извършени плащания в хода на производството в размер на 158,12 лева за всяка от тях.

Постъпило е становище от страна на ищеца във връзка с извършените плащани, с което поддържа иска си срещу ответиците К. Р. С. и М. Р. С. по отношение юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а по отношение на ответника К. А. – изцяло, включително за сторени в производството разноски.

С определение от 02.02.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната“ ООД /понастоящем „Далсия“ ООД/, което не е взело становище по съществото на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението и във връзка с оплакванията на жалбоподателя въззивният съд намира следното:

Безспорно е във въззивното производство, че К. И. А. е собственик на ½ ид. ч. от ап. № 56, находящ се в гр. София, ж.к. ********.

Неоснователно е възражението на въззивника А., че първата инстанция е изградила изводите си въз основа на експертно заключение, което не е било прието в открито съдебно заседание. Допусната от СРС съдебно-техническа експертиза е изслушана в проведеното на 18.03.2024 г. открито съдебно заседание, за което ответникът А. е бил редовно призован, но не се е явил нито лично, нито е изпратил представител. Експертното заключение е мотивирано, изготвено е от експерт в съответната област и е съобразено с действащата през процесния период нормативна уредба, поради което следва да бъде съобразявно. В отговор на възраженията на въззивника А. следва изрично да се посочи, че редът и начинът за остойностяване на доставяната топлинна енергия са нормативно определени, като съдът и вещите лица следва да го съобразяват, без да имат възможност да изчисляват топлинната енергия по друг начин, дори и той да е технически по-правилен и целесъобразен.

3

В настоящия случай реално постъпилото количество топлинна енергия в процесния имот и неговият размер се установяват от приетата от СРС съдебно-техническа експертиза, както и от представените от ищеца и третото лице-помагач писмени доказателства – общи фактури, изравнителни сметки и формуляри за отчет. Настоящият въззивен съдебен състав кредитира експертното заключение, тъй като то е подробно аргументирано, кореспондира на писмените доказателства и е изготвено от експерт с необходимите знания и опит в областта при спазване на нормативната уредба, като не са налице основания съдът да се съмнява в компетентността на вещото лице. Ответникът А. не е представил доказателства, които да разколебават фактите, които се установяват от съдебно-техническата експертиза и от представените от ищеца и от третото лице-помагач доказателства. Поради тази причина и настоящият въззивен състав няма основание да дискредитира някое от доказателствата по делото или експертното заключение.

От СТЕ се установява, че през процесния период в процесния имот е доставяна топлинна енергия единствено чрез щранг-лира без монтирани уреди за дялово разпределение, като не е имало монтирани отоплителни тела и битово горещо водоснабдяване. Според вещото лице щранг-лирата е подобна на тръбите от сградната инсталация, но за разлика от последните тя е с по-голям диаметър, тъй като предназначението й е не да захранва отделни отоплителни тела, а самата тя да е такова тяло, поради което и отдадената топлинна енергия от такава лира и от сградна инсталация се изчислява по различни формули. Общият топломер е преминал изискуемите проверки и съответства на одобрения тип, като не се доказват възраженията на въззивника А., че топломерът не е измервал правилно. Според вещото лице ищецът е приспадал технологични разходи за абонатната станция. Според експертизата отдадената топлинна енергия от щранг-лирата през процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е на стойност 195,97 лв. и е изчислена по формула в т. 6.5 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, която е правилно приложена. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда-етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката, респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия. Възможно е и обратното – да са начислени на ответника по-ниски сметки от действително дължимите.

Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация през процесния период, е на стойност 197,26 лв., като е изчислена по формула съгласно т.

6.1.1. от Приложение към Наредба № Е-РД-04-1. Според вещото лице за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., за който е начислена топлинна енергия от сградна инсталаця в размер на 121,27 лв., разпределението не е извършено в съответствие с нормативната уредба. Това е така, тъй като топлинната енергия от сградна инсталация за този период е изчислена на нереално завишена стойност на инсталираната мощност на сградната инсталация. За периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., за който е изчислена топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 75,99 лв., формулата е правилно приложена.

4

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че за процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. реално доставеното и законосъобразно начислено количество топлинна енергия за процесния имот е в размер на 271,96 лв.

Останалата сума от 121,27 лв. за топлинна енергия от сградна инсталация за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г. е недължима, тъй като не е изчислена в съответствие с нормативната уредба – не съответства на инсталираната мощност на сградната инсталация.

Доказано е по делото, че процесният имот е бил собственост на И.Н. А., който е починал, като ответникът К. А. му е син, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 от Закона по наследството е придобил ½ ид. ч. от имота, респективно следва да отговаря за половината от стойността на начислената топлинна енергия през процесния период, или за сумата от 135,98 лв. За разликата до пълния предявен размер от 196,62 лв. искът подлежи на отхвърляне, респективно първоинстанционното решение следва да се отмени в тази част.

Следва да се посочи, че според действащата през процесния период нормативна уредба, която съдът е длъжен да прилага, доставената топлинна енергия до имота е дължима от собствениците, като е без значение, че в случая същата не е постъпвала чрез радиатори и не използвана за затопляне на вода /БГВ/, а е преминавала през щранг-лира и сградна инсталация. Централното топлоснабдяване осигурява на потребителите си постоянен достъп до отопление в цялата сграда на регулирани от държавен орган цени и в настоящия момент липсва алтернатива за удовлетворяване нуждите на тези потребители с друг вид енергия. Снабдяването с топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление попада в обхвата на понятието „всеобщо предлагана услуга“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЕ, която не може да бъде отказана по причини, непосочени в закона, и има за цел създаването на добър стандарт на живот на потребителите чрез осигуряване на постоянно, хигиенично и икономично потребление на топлинна енергия и гореща вода за битови нужди. То служи за обезпечаване на приемливи климатични условия във всички помещения на сградите. Доставената в абонатната станция топлинна енергия постъпва в сградната инсталация, а според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, т.е. те не са собственост на топлопреносното предприятие, в каквато насока за доводите на въззивника А..