Решение № 2729 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2729 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............. при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20221110165502 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. С., ЕГН: **********, адрес: ..................., срещу ............. – ............., Булстат:

............... адрес: .............., като главен ответник, и .............., адрес: .............., като евентуален ответник, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2922,00 лв., представляваща левовата равностойност за неосигурена безплатна храна за периода от 01.12.2019 г. до 09.12.2021 г., в размер на 120 лв. за всеки месец, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 577,82 лв. (след допуснато с протоколно определение от 17.11.2023 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК), представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 29.11.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 10.11.2003 г. ищцата започнала работа в 1

..........– ......при ............. (....) – ............ като първоначално работела по трудово правоотношение, а от м.09.2005 г. била назначена като държавен служител по ЗМВР. Със заповед на министъра на вътрешните работи била назначена на основание чл. 9 ЗДСл на длъжност „Началник“ на сектор „ Финансово осигуряване“ в ....–...... при ...... Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.

1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява ежемесечно храна или левовата равностойност, чийто размер се определял със заповед на министъра на вътрешните работи. За процесния период левовата стойност на дължимата храна била в размер на 120 лв. на месец. Ищцата сочи, че до 01.02.2017 г. е получавала левовата равностойност на храната. Твърди, че на основание чл.

181, ал. 1 вр с чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в качеството си на държавен служител, заемащ длъжността „Началник“ на сектор „.......... за процесния период, й се полагала левовата равностойност на храната за служителите в МВР в размер на 2922,00 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки месец за периода от 01.12.2019 до 09.12.2021 г., като същите не му били изплатени. Заедно с главницата ищецът моли съдът да осъди ответника да му изплати мораторна лихва в размер на 575,15 лв. за периода 01.01.2020 г. ди 29.11.2022 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022 г., до окончателното й изплащане. На осн. чл. 17, ал. 2 ГПК, ищецът моли съда инцидентно да се произнесе по законосъобразността и валидността на подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г., в която .......недопустимо е излязъл извън своята компетентност и е изключил от кръга на правоимащите левовата равностойност на храната за служителите на МВР, държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Твърди, че същият е поставен в неравностойно положение спрямо други служители на МВР, заемащи същата длъжност, но по трудово правоотношение. Твърди, че за целия период, след преназначаването й по служебно правоотношение не й е предоставяна храна в натура, нито пък й е изплащана нейната левова равностойност, дължима по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ......... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, а евентуално като неоснователни. Твърди, че ищцата е служител при първия ответник ............., която по силата на чл. 37 ЗМВР е самостоятелно юридическо лице 2 със собствен бюджет. Не оспорва твърденията за наличие на служебно правоотношение между ищцата и ............., и положения труд от ищцата.

Твърди, че последната е служител от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗДСл, правилата на ЗМВР се прилагат само частично и то при наличие на законови препратки, поради което разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е неприложима в отношенията с ищцата. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ............. – ............., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, като излага подробни съображения за неоснователност на същите. Не оспорва твърденията за наличие на служебно правоотношение между страните и положения труд от ищцата. Твърди, че последната е служител от категорията н а чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗДСл, правилата на ЗМВР се прилагат само частично и то при наличие на законови препратки, поради което разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е неприложима в отношенията с ищцата. Счита, че ако се приеме обратното, че ищцата като държавен служител в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР има право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, то тя би била поставена в привилегировано и по-благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (в сила от 01.02.2017г.), доколкото би получавала храна, респективно равностойността й, веднъж като съставна част от основното му възнаграждение и втори път, отделно като допълнително плащане. Твърди, че поради тези причини не е необходимо във фиша за работната заплата на ищцата сумите за храна да се извеждат в отделно перо и да се изваждат от облагаемия му доход, тъй като на нея не й се полагат такива суми – храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. След преобразуване на правоотношението на ищцата тя можела да получава единствено установената основна заплата по служебното правоотношение, както и допълнителните възнаграждения по чл.

67, ал. 7 ЗДСл, но не и допълнителни възнаграждения по друг закон, в частност по ЗМВР.

Също така, след като в конкретния случай при първоначалното определяне на възнаграждението на ищцата като държавен служител по ЗДСл е било спазено изискването на § 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД 3 на ЗМВР (видно при сравнение на общия размер на начисленията през м.12.2016 г. и м.01.2017 г. преди преобразуване на правоотношението в служебно такова по ЗДСл, което заедно с храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР възлизало бруто съответно на сумите 1645,60 лв. и 1529,88 лв. при основна заплата в размер на 1088,00 лв., а след преобразуването, само основната заплата като държавен служител през м.02.2017 г. била определена в размер на 1778,00 лв., която била по-висока с 690 лв. от получаваната до момента), то предявеният иск се явявал изцяло неоснователен.

Твърди, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. I, т. 1 ЗМВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация. Съгласно чл.

2, ал. 1 ЗМВР дейността на МВР била насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. За постигане на тези цели на закона, законодателят бил предвидил в ЗМВР различен режим на служителите с полицейски правомощия (по-утежнен в сравнение с този по ЗДСл и КТ), но и привилегии за служителите на МВР (увеличен клас за прослужено време, удължени почивни дни, ранно пенсиониране, обезщетение за трудова злополука и др.), каквито не били предвидени за работещи то по ЗДСл и КТ). Оспорва по основание и размер претенцията за обезщетение за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 ЗМВР:

Съгласно чл. 181 ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.) на служителите на МВР се 4 осигурява храна или левовата и равностойност.

Видно от заповед № 8121К-2354 от 07.02.2017 г. на ....... на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 ПЗР към ЗИДЗМВР (Обн. ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) ищцата А.

С. С. е назначен за държавен служител на длъжност „.......... към ......... – .......при ............. – ........, считано от 01.02.2017 г. Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на ........., трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV ГО; решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.). В настоящия случай орган по назначението на ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности е в ГД „Гранична полиция“ - МВР. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР Главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица, поради което и материално – правено легитимиран да отговаря по предявените искове е главният ответник ...............

Няма спор между страните, че в процесния период от 01.12.2019 г. до 09.12.2021 г. и към момента на предявяване на иска ищцата А. С. С. е заемала длъжността „...........“ към ......... при ............. – ......., както и че през процесния период ищцата е била със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и е изпълнявала през цялото това време служебните си задължения. Посочените обстоятелства се установяват и от цитираната погоре № ...........г. на ......., служебна бележка рег. № ......... г. и приложените по делото фишове за заплати, представени от ответника ............. – МВР.

5

Със заповеди № ........., на основание чл. 181, ал. 4 вр. с ал. 1 ЗМВР ........ е определил на служителите от МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР през 2020 г. и през 2021 г. левовата равностойност на храната в размер на 120 лв. месечно (л. 72 и л. 77 от делото) .

Спорните по делото въпроси са от правен характер, а именно: 1) обстоятелството, че в процесния период ищцата е била държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДС л означава ли, че статутът й се урежда само от ЗДСл или той се прилага единствено, доколкото в специалния ЗМВР не са предвидени изключения, касаещи статута на лицето, заемащо служебно правоотношение и 2) съобразно правната уредба на ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.) и подзаконовите нормативни актове относно прилагането на ЗМВР кои са служителите на МВР, на които се следва храна или левовата и равностойност.

Разпечатката съдържа 28 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/019a42ef-a6f9-4ad3-9037-2a21701f6828